Възраждането в Румъния (1848-1856)

[Mozo]

Катедра: Библиотекознание и библиография

Дисциплина: ИСТОРИЯ НА БАЛКАНИТЕ


Тема: Националното възраждане на Румъния 1848 г.-1856 г.


Р Е Ф Е Р А Т

Изготвил: Проверил:
проф. С. Явашчев
студентка в ІV курс - задочен
специалност: ББ
фак. №



София, 2011 г.
Борбата срещу чуждите империи за премахване на съществуващата социално-икономическа и политическа система се развива като националноосвободително движение на отделните балкански народи. Целта е да се въвлекат най-широки слоеве от населението в нея, за да се стигне до национална революция от широк мащаб.
Основната движеща сила на тази революция е селячеството. Като най-многобройна част от населението то се включва в борбата за национално освобождение и създаване на собствена национална държава с надеждата, че едновременно като се срине чуждото господство ще се установи по-справедлив социален ред в аграрните и обществените отношения. Участието на селячеството в борбата я превръща в общонародно дело.
Важна роля в националноосвободителното движение на балканските народи играе свързаната с народа интелигенция, която стои начело на борбата срещу средновековното мислене. Интелигенцията е тази, която моделира целия духовен и политически живот на всяка нация. Най-често организатори на въстанически движения стават нейни представители.

І. 1848 година – началото на румънското възраждане

1. Революцията в Молдова през 1848 г.
Още през 1846 г. в Молдова е образувано тайно дружество от буржоазията и либералното дворянство, т.нар. Патриотическа асоциация, което си поставя за цел да свали княз Стурдза от власт. Поради остра политическа борба между управляващата върхушка и опозицията през 1847 г. са произведени избори за Държавен съвет. Разгръща се и селското движение в страната, което се предизвиква не само от жестоката експлоатация, но и поради настъпилите неплодородни години.
По това време в Париж през 1848 г. се обявява вестта за революцията, която служи като сигнал за действие в Молдова. На 27 март 1848 г. в гр. Яш се провежда събрание на около 1000 боляри, търговци, учители, адвокати и др. и се изработва петиция от 35 пункта. Петицията е изпратена на княз Стурдза и съдържа искания за премахване на злоупотребите на господаря и провеждане на някои ограничени реформи. В нея аграрният въпрос не се поставя. Князът приема почти всички искания, но отказва да разформирова своите наемни отряди и да проведе нови избори за общо болярско събрание.
Буржоазната опозиция се задоволява с постигнатия успех, което води да се появат и призиви за въстание и насилствено сваляне на княз Стурдза. Започват вълнения не само в селата, но и в столицата. Обаче движението няма определена и ясна програма и е твърде нееднородно. Това дава възможност на княза с около 1000 чуждестранни наемници да арестува повечето от противниците си в Яш. На 29 март 1848 г. Стурдза публикува прокламация, в която съобщава на населението, че революцията е потушена. Част от арестантите са изпратени в Цариград да бъдат наказани от султана. В Молдова се въвежда най-строга цензура.
Но това още не означава край на революцията, защото истинските сили на тази революция са в молдовското село. Образува се мощно селско движение срещу феодалните порядки. Селяните завземат земевладелските земи и сами разпределят земята помежду си. На много места те унищожават прокламацията на Стурдза. Всичко това плаши не само княза и управляващата върхушка, но и буржоазната опозиция. Срещу селските маси са хвърлени въоръжените отряди на Стурдза. С цел да се попречи на селското движение да се свърже с революцията в Австрийската империя е засилена охраната на границата.
Революционното движение в Европа и специално в Молдова предизвиква безпокойство и в Петербург. Царска Русия се страхува да не би революционната вълна от Молдова да се прехвърли в Бесарабия. Затова царизмът съсредоточава войски на молдовската граница. Водят се преговори между Стурдза и намиращия се в Яш руски генерал Дюхамел за съвместна борба на молдовската олигархия и руския царизъм срещу революционното движение в Молдова. По молба на княз Стурдза в края на юни 1848 г. на молдовска територия преминават първите руски отряди. По този начин революцията в Молдова е задушена още в своя зародиш.

2. Революцията във Влахия през 1848 г.
Управлението на княз Георги Бибеску във Влахия се оказва, че не е по-добро от това на Стурдза в Молдова. Нищетата на народните маси и засилената експлоатация на болярите са главната причина за революционния взрив. Широкото недоволство от съществуващия режим на Бибеску и от експлоатацията на болярството и буржоазията се изявява през 1848 г. в мощно народно движение.
Разработената от Н. Бълческу тайна организация „Справедливост и братство” през 1843 г., която има за цел да освободи Влахия от националния гнет развива активна дейност. Тя изпраща свои представители в различни райони на страната, за да агитират против режима на Бибеску. Те организират въоръжени групи, снабдяват се с оръжие, привличат на своя страна офицери от действащата армия и пр.
Революцията във Влахия от 1848 г. започва от Мала Влахия по инициатива на дружеството „Справедливост и братство“. Пред многочислена маса селяни и строени войници на 9 юни в паланката Излаз (на Дунав, срещу устието на р. Вит) е прочетена от капитан Плешояну прокламация с искания за широки реформи, включително и за отменяне на крепостничеството. Селяните масово се присъединяват към движението, провъзгласено е образуването на ново правителство, настъпва небивал революционен ентусиазъм. Въстаналите сили се насочват през Каракал и Крайова към Букурещ.

Целият материал: