Стопанска история - теми

[Mozo]

Тема :1


1. Начало и развитие на стопанската история като наука. Тя разкрива и единството и същевременно спецификата на различните модели на икономическото развитие, проблемите и постиженията на отделните страни, причините за нееднаквия икономически растеж. Очевидна става необходимостта от наука, която да анализира и обясни спецификата в икономическото развитие на отделните страни в различните епохи и периоди. Втората важна предпоставка за обособяването на стопанската история като наука са развитието на човешките знания, историческата и икономическата наука. Като учебна дисциплина стопанската история заема своето място като учебната програма на европейските университети с хуманитарен профил още в края на 19в. В България започва да се преподава след Първата световна война.
2. Предмет, методи и задачи. Периодизация на стопанскоикономическия процес. Тя изучава стопанската действителност в нейната индивидуалност и особеност, както тя е дадена в историята. СИ изучава развитието на икономиката във времето. Обект на изследване на тази наука е историческия процес в развитието на производствените отношения и производствените сили. Предмет на СИ е икономическото развитие на икономическата база на обществото- производствените отношения и тяхната специфика в различните страни и народи. Методът за изследване на стопанската история, както на всяка наука, е съвкупност от принципи, начини и средства за разкриване на същността и зависимостите на явленията и процесите, които са обект на анализ. Една от най- важните задачи на СИ е периодизацията на свтевния стопанскоисторически процес, което е крайно необходимо за правилното разбиране на политическата история. Което означава да се разграничат основните епохи в този процес и още по- точно- да се определят главните периоди, в чиято последователна смяна се проявява закономерния характер на обществено- икономическото развитие. Пиер Ренувен смята, че новата история започва с Колумб, а най- новата с Великата френска революция.

Тема: 3

1. Стопанство и феодални отношения в Европа и Азия през средните векове. Вътрешно средновековната епоха за европейския континент се разделя на:
a. Ранно средновековие- от 5 до 11в;
b. Същинско средновековие- от 11 до 15в;
c. Късно средновековие- от 16 до първата половина на 17в.
За Азия тази периодизация търпи известни корекции, като най- общо Ранното средновековие се разполага между 7- 10в., Същинското средновековие трае от 11- 15в., а Късното средновековие заема периода от 16 до 18-19б.
Средновековието е интересен период от човечеството и съвременната историография непрекъснато разкрива богатото му съдържание и сериозни стопански, научно- технически и духовно- културни постижения.
Средните векове се характеризират с господство на феодалните производствени отношения.
Основата на едрата поземлена собственост е феодалното имение, което може да бъде светско и църковно- манастирско. Състои се от домен (господарска земя), който представлява сложен комплекс от жилищни, административни и стопански сгради, църкви, лозя, градини и др.
В европейската практика в периода на Ранното средновековие голяма роля за развитието на феодалните отношения придобива и имунитетът. На органите от централната власт се забранява да влизат в дадените владения, за да изпълняват своите функции.
В периода на Ранното средновековие рентат в труд преобладава, но има и рента в продукти, а също и незначителна парична рента. Паричната рента е много слабо застъпена поради ниската степен на развитие на парично- стоковите отношения.
Друга вавжна черта на западноевропейския феодализъм е тясната обвързаност на политическата власт със собствеността върху земята. Тя се конкретизира с многократното раздробяване на земята, докато тя стигне до непосредствения производител- селянина.
В Англия господства формулата: “Васалът на моя васал е и мой васал”.
Във Византия и в балканските държави, в т.ч. и България, не се изгражда йерархична структура на обществото. Феодалната аристокрация е главно чиновническо- военна и държи позициите си в едрото земевладение на службите, които заема. Феодалите нямат имунитет.
Икономическото развитие на Европа през Ранното средновековие се гради главно развитието на земеделието и животновъдството. Занаятите не са отделени от селското стопанство, а търговията е незначителна.
Формирането на азиатските средновековни общества е свързано със сериозен подем в развитието на производителните сили, основан на широки приложение на железни оръдия на труда, увеличаване на обработваемите площи и асортимента на земеделските и технически култури.
Жителите на средновековните градове са най- често бивши зависими селяни, които с присъствието си в тях придобиват лична свобода.
Средновековните градове са не само социално- икономически, политически и прочие центрове, но и средища на богати, изпълнена с много светски елементи култура. В тях възникват и ВУЗ.
На Балканите се проявяват две различни тенденции:
 Към центализация, която понякога довежда до създаването за определен период на големи държавни образувания.
 Към децентрализация, в резултат на което нито Византия, нито останалите балкански държави са в състояние да спрът устрема на османските турци и до края на 15в целият полуостров пада под тяхна власт.
От началото на 16в. Европа навлиза в Късното средновековие, което трае до първата половина на 17в. През този период се развиват капиталистическите производствени отношения, развиващи се в недрата на феодалния строй.
Широките мащаби на международната търговия довеждат до създаването на първите стокови и фондови борси през 16в в Лондон.
В много отношения икономическата активност на английската боржоазия среща подкрепата на абсолютната монархия чрез парични субсидии на отделни производства, въвеждане на високи защитни мита за вносни стоки и т.н.т.
Боржоазията не се насочва и към организирането на манифактурни предприятия. Тя се насочва предимно към паразитно рентиерско съществуване и дова е причина Френската буржоазна революция да избухне през 1789г.
Разшитява се пазара на наемния труд и се формира работническа класа чрез масовото обединяване на широки обществени слоеве в селото и града в резултат на инфлацията.
Общо взето, главните страни на Азия изостават от Европа и особено от западно-европейските държави в стопанското си развитие, като в тях капиталистическите производствени отношения навлизат едва през 18-19в.

Тема: 4

1. Българското стопанство и феодалните отношения през средновековието. В Първата българска държава. Българската държава е създадена през 681г. основни етнически групи, които участват в образуването й, са прабългарите и славяните.
a. Славяни- основен отрасъл е земеделието, за което плодородните земи на Балканския полуостров създават още по- благоприятни условия за развитие. Важна роля в стопанството играе и животновъдството. Постепенно започва да се развива и занаятчииското производство, което е свързано с бита на населението, нуждите на стопанския живот, жилищното строителство и военното дело.
b. Прабългарите- до заселването им на Балканският полуостров (кр. На 7в.) се характеризира с постоянно преминаване от номадски начин на живот, при което основен отрасъл на стопанството е животновъдството, към уседнало стопанство с преобладаващ отрасъл земеделието. От втората половина на 6в. във връзка с уседналия начин на живот и появата на постоянни поселения при прабългарите започват да се появяват и някои занаяти- грънчарство, обработване на кожи, ковачество, занаяти, свързани със строителството и др.
До създаването на българската държава стопанството на славяните и прабългарите е примитивно. Те си служат с най- обикновени уреди на труда и инвентар- дървени рала, сърпове, коси, груби глинени съдове и др.
Най- много се произвеждат зърнени култури, особено пшеница, просо и ръж, тъй като за тях природните и климатичните условия са най- добри.
Важен отрасъл на селското стопанство е животновъдството. От домашните животни си доставят по- голямата част от суровините за изготвяне на облекло, обуща и други необходими неща за бита на българина.
След приемане на христянството от втората половина на 9в. започва масово строителство на църкви и манастири. Това довежда до увеличаване броя на занаятите. Друго обстоятелство, подпомагащо развитието на занаятчииското производство, е общият икономически подем в България п/з 8- 10в. Той довежда до непрекъснатото нарастване на нуждите на селското стопанство и животновъдството от повече и по- съвършенни средства за производство.
По време на Първата българска държава са развити- железарството, ковачеството, каменоделството, грънчарството, златарството, производството на декоративни керамични плочки, на стъклени изделия, дърводелството, тъкачеството, шивачеството, кожухарството и др.
Успоредно с развитието на производствената дейност силно нараства и търговията. За развитието на вътрешния търговски обмен съдействат наколко фактора:
 С постепенното отделяне на занаятите като самостоятелен отрасъл на стопанството, се увеличава необходимостта от размяна на продукти между занаятчиите и селскостопанските производители.
 Голям консуматор на земеделски и занаятчииски произведения става формиращият се с централизацията на държавата и разрастването на църковната организация непроизводителен социален слой от чиновници, войници, духовници, феодална аристокрация и др.
След създаване на българската държава интензивно започва да се развива и външната търговия. Основен стимул за нейното разрастване е близостта с Византия и особено многобройните й и големи градски центрове.
Икономическото развитие води и до бързото налагане и развитие на феодалните отношения. За този процес силно влияние оказват следните фактори:
 Промените, които настъпват в общинното земевладение.
 Приетата от Византия и наложена в България след покръстването наказателноправна система и по- специално закона за съдене на людете и земеделския закон.
Слеското стопанство е основната стопанска дейност в икономиката. Поради това земеделците- основно селяни, са преобладаващия производителен слой и данъкоплатец. Данъчните задължения на българските селяни са характерни за едно ранно феодално общество с доминиращо натурално стопанство, слабо развити търговия и парично обръщение. Данъците се събират в натура, използва се и трудовата повинност (ангарията). Няма данни за съществуването на парични данъци през този период.
2. В годините на византииското владичество. Наред с политическото подчинение една от главните последици, свързани с падането на България под чужда власт, е въвличането на българските земи в системата на византийския феодализъм. Този факт дава утражение върху всички важни процеси на цялостното обществено- икономическо развитие на българския народ. Характерен белаг на ускореното развитие на византийските феодални отношения по българските земи е постепенното установяване на йерархия. Според действащото византийско право през 11 и 13в. съществуват две категории- условна и безусловна феодална собственост. При безусловните владения притежателят има пълни права върху земята, която може да продава, дарява или завещава и пр. Такава собственост е означавана като “дадена за вечни времена”. Друг вид- на условното притежание, пряко се обвързва с изпълнението на административни или военни задължения на феодала. Най- ярка форма на такава условна собственост е т.нар. прония. Това предствалява земя, която е дарявана от императора на негови приближени, роднини и висши съновници.
Успоредно с разгръщането на едрото земевладение и на проинарския институт се засилва извъникономическата принуда. Тази тенденция намира юридически израз в създаването на имунитета:
 финансов- феодалните владения да се освобождават от плащане на данъци;
 съдебния- във владенията на феодала немогат да влизат съдии тъй като те получават компетенциите сами да правораздават.
Феодалната рента е характерен белег на стопанските отношения във Византия, в частност по българските земи. Най- разпространената форма е отработъчната рента.
Друга форма е паричния данък, събиран от държавата в пари през 11- 12в известен с общото название телос.
В стопанството през периода 11- 12в основен поминък за българският народ остават земеделието и животновъдството. Българите упражняват занаяти, свързани с производството на хранителни продукти и напитки.
През 11- 12в търговията по българските земи е доста добре развита.
В заключение може да се каже, че византийското владичество забавя цялостното социално- икономическо развитие на българското общество.
3. Във Втората българска държава. През 13- 14в основен поминък на българско-то население продължават да бъдат земеделието и животновъдството. През 13- 14в значителен напредък е осъществен в развитието на градското стопанство.
Развитието на стоковото производство в селското стопанство и занаятите, напредналото разделение на труда и трайното укрепване на Втората българска държава са предпоставките за напредъка на търговията. Вътрешния търговски обмен е както натурален, така и паричен, като стоково- паричните отношения непрекъснато разширяват обхвата си. Вътрешната търговия е контролирана от държавата с оглед осигуряването на приходи за централната власт.
Външната търговия е затруднена от крайната несигурност по пътищата, от произволите на местните власти, от политическите и военните конфликти между балканските държави, от татарската хегемония над България в края на 13в.
В социално- икономически план през 13- 14в българският феодализъм достига пълният си разцвет. Негов характерен белег е нарастването на едрото земевладение.
Могат да се разграничат два вида поземлени имущества на светската аристокрация:
 Бащина- върху нея феодалът има пълна и безусловна собственост;
 Прония- давана срещу изпълнението на определена служба.
Зависимото и свободното население се облага с три вида рента:
 Отработъчна- ангария;
 Натурална;
 Парична.

Тема: 5

1. Османската феодална система и налагането й по българските земи (15- 17в.)
a. Налагане на османската военнофеодална система.
На практика османската система, наложена в българките земи през 15в се оказва сложна симбиоза между две начала- нормите на исляма и държавностопанските традиции на поробителя, от една страна, и постиженията на балканската стопанска система, от друга. Това определя и основната характеристика на системата, която се изразява в това, че цялата земя на империята е държавна (мирийска) и с нея се разпорежда султанът, която я раздава на проявилите се във войната спахии като послужебно, ленно държане.
Налагането на спахийската система се оказва изключително полезно за централната власт. Тъй като тя съумява да изгради една нова прослойка сред господстващата народност- силно зависима икономически и поради това изключително предана.
В зависимост от доходите, които носят на ленника, спахиилъците се делят на три категории:
 Тимари- до 20хил. акчета;
 Зиамети- до 50хил. акчета;
 Хасове- над 100хил. акчета.
Наред с тимарите, зиаметите и хасовете под формата на спахилъци в периода на завощването на българските земи от турците са известни и други форми на феодално владение на земята. Това са т.нар. мюлкове (мюлк)- поземлени владения с пълна собственост върху земята. Притежатели на тази категория земя са обикновено членовете на султанското семейство, висши военачалници, висши държавни чиновни-ци, приближени на султана и др.
Друга категория земя е т.нар. хасова земя. Тя се прдоствя на членовете на султанската фамилия в безусловно владение.
2. Установяване на турската политическа, военна и административна система
Още в ранния период от съществуването на Османската империя се формира една важна институция в системата на централното управление- владетелски съвет (диван). В него влизат всички длъжностни лица, отговорни за различните ресори на управление. Това са великият везир- пръв помощник и заместник на султана, кадълскерът- отговорен за правните и религиозните проблеми, паителят на държавния печат- нишанджията, завеждащият финансовото ведомство- дефтердар, и т.н.т.
В класическия период от развитие на османския феодализъм основната военна сила на империята се състой от спахийската конница и еничарската пехота. От 1395г. еничарският корпус започва да се попълва чрез специален “кръвен данък”, известен като девширме, изразяващ се в събирането на момчета от христянските семейства.
Военната организация е важна страна от османската държавна система. Тя се превръща в основа на нейното административно деление. Самите военни командири изпълняват функциите на управители на съответните административни единици (санджаци).
3. Българско селско стопанство. Българските селяни притежават в безусловно владение земя в чертите на селището или в непосредствена близост- това са дворните места, градините, лозята, които се владеят като мюлк.
Експлатацията на българските селяни се осъществява посредством данъците, изплащани от тях на спахията и на централната власт.
През 15- 16в след като преминава страшната буря на завоюването, селското стопанство продължава да се развива по възходяща линия. За това особено много допринасят благоприятният климат и трудолюбието на българското селско население. През разглеждания период силно развитие получава животновъдството. Отглеждането на огромни количества едър и дребен добитък активизира както вътрешната, така и външната търговия.
4. Българско градско стопанство. Важно място в системата на занаятчийството през разглеждания период заемат онези производства, които са свързани със стопанският живот на българското селско и градско население и с нуждите на спахииската конница от обличане и снаряжение. Съживяването на занаятите и чуствителното им укрепване налагат появата на организационни структури в тази област. Възникват еснафските сдружения.
5. Вътрешна и външна търговия. Увеличаване на градското население и укрепването на българските градове в края на 15 и началото на 16в. го превръща в постоянни консуматори на селскостопанска продукция, а оттук и в центрове на търговската дейност. Интензивното развитие на търговската дейност довежда до появата на специализирани пазари, на които се продава точно определен вид продукция. Ежегодната повтаряемост в провеждането на най- големите пазарно- търговски сделки довежда до появата на панайрите, които имат важно значение за развитието на вътрешната и външна търговия.
Българските градове се превръщат в оживени средища и на външнотърговската дей-ност. Важно място във външнотърговският обмен на българските земи заемат европейските търговци.





Тема: 6

1. Великите географски открития и последиците им за световното икономи-ческо развитие. Историците определят периода на ВГО като преход от средновековието към модерния свят. ВГО се осъществяват главно стри метода на реализация- откриване, изследване и накрая усвояване, което обикновено е съпроводено с демографско заселване. Причините и предпоставките за тази колосална промяна, изменила завинаги хода на историята, са търговси, рели-гиозни, и политически. Съвпадането между идейни промени и стопански потребности лежи в същностната характеристика на откритията. Последствията от ВГО в цялостната история на Европа, е че се появява една променена икономика.

Тема: 7

1. Формирането на ранния колониализъм и световното икономическо разви-тие. В историята на ранния колониализъм можем да разграничим три хронологически периода:
a. 1500- 1700г.- колониалния десент се установява от двете главни имперски системи в Америка, Азия и Африка- портогалската и испанската. Основния елемент в дейността на тези империи е механичното ограбване на богатствата на новите земи чрез внасяне в държавата- метрополия, на благородни метали, подправки, стопански продукти и екзотични стоки.
b. 1700- 1815г.- маркира новите методи на колониаялната икономика- печалбите от търговията не отиват просто за престижно строителство или за континентални войни. Голяма част от тях съвсем естествено са вградени в модернизацията на местното производство.
c. 1815- 1882г.- специална конференция маркира основните колониални сфери на Великите сили.
Епохата на ранния колониализъм до 1700г. познава два основни типа колониални системи- завоювани и чисти. От времето на ВГО колониланата политика на европейските феодални държави вече служи на пазарните интереси на буржоазията, на нейния стремеж да ускори първоначалното натрупване на капитали, независими от кралско- феодалнана регламентация. Ускорения ръст на търговията, концетрирането на капитала, промишленото производство се дължът именно на колониалната система. Търговията и колониалният монополизъм стимулират промишленото производство, също както колониалната политика дава силен импулс на тласканата от стремеж към печалби търговия. Търговията с роби се превръща в една от най- жестоките страници в установяването на колониалната система.
Основният извод от познанията по ранната история на европейския колониализъм свидетелства, че няколко вековният преход от Средновековието към модерността е немислим и невъзможен без онези стопански и стратегически предимства, които получават страните от Западна Европа чрез тяхната колониална експанзия. Експанзията на колониалната политика донесе съкрушителни предимства на модерна Европа. Те не са само икономически. Благодарение на многобройните и трайни стопански предимства, които получава чрез него част от европа, става възможно осъществяването на Индустриалната революция- най- значимото мирно преустройство в историята на модерна Европа. Тези важни исторически последствия- икономически и социално- политически, стоят в основата на разбирането на новия курс в световната история.
Тема: 8 и 9

1. Манифактурен капитализъм. Обхваща времето от Английската буржоазна революция (1642г.) до Френската (1789г.). основното съдържание на този етап от новата история е зараждането и развитието на капиталистическите форми на производство. Утвърждават се буржоазните нации, идеологии и държави.
В резултат от процеса на първоначалното натрупване на капитала се създава и другата важна предпоставка за капиталистическото производство- свободните капита-ли. Особена роля на катализатор на тези процеси изиграват ВГО от 15-16в., които поставят началото на колониалната експлатация и на колониалните империи.
От друга страна, “революцията на цените” от 16 и 17в., предизвикана от притока на евтино злато и сребро от новите земи, води до промяна в структурата на късното средновековно общество. Тя увеличава доходите на по- едрите производители (манифактуристи и заможни селяни) и намалява фиксираните доходи (феодалната рента, надниците на работниците).
ВГО оказват силно въздействие и върху европейската търговия, като разширяват нейния обхват и структура и изместват главните търговски пътища от Средиземно море към Атлантическия океан. Започва формирането на световния пазар.
Важна роля за ускоряване на всички тези процеси изиграва и икономическата политика на абсолютните монархии, т.нар. меркантилизъм. Неговата основна задача е да привлече повече парични средства чрез регулиране вноса и износа на благородни метали и чрез увеличаване на стоковия износ с цел да се потдържа активен търговски баланс.
Формирането на световен и разширяването на вътрешния пазар дава тласък за преминаване към по- едро капиталистическо производство. Неговите първоначални форми са простата капиталистическа кооперация и манифактурата. Това са големи предприятия, организирани от забогатели търговци, лихвари или заможни селяни, които експлатират труда на свободно наемни работници срещу заплащане на определена работна заплата. При манифактурата съществува вътрешно техническ разделение на труда, което увеличава специализацията на работника, а оттам и производителността на неговия труд. Съществуват три форми на манифактура:
 Централизирана- работниците работят под един покрив;
 Децентрализирана (разпръсната)- експлатира се трудът на разорени занаятчии или жени, които работят в старите си дюкянчета или по домовете си, като получават от търговеца- организатор на манифактура-та- инструменти, суровини или парични аванси. Тази форма е по- несъвършена, но и най- разпространена;
 Смесена- има признаци на предишните две.
Развитието на производителните сили е придружено от формирането на обществените групи- носители на новите производствени отношения, или т.нар. предпролетариат.
Формира се и другият полюс на новото общество- буржоазията.
Първата Буржоазна революция е Нидерландската (1566- 1609г.). Успешните буржоазни революции разчистват пътя за развитието на капитализма, за създаването на новия буржоазен ред, на нова модерна икономика и култура.
2. Развитието на манифактурната промишленост в големите държави през 17 и 18в. (до Индустриалната революция). Процесът на първоначалното натрупване на капитала създава необходимите предпоставки за развитието на английската промишленост- евтина работна ръка, значителни капитали и широк вътрешен пазар.
За големите успехи на английската промишленост съдейства протекционистичната политика на държавата. Обикновено се освобождават от мита, ценни суровини.
Абсолютните монарси на Франция през 16- 17в. също поощряват развитието на промишлеността и търговията като източници на финансови средства. Активната стопанска политика на абсолютната френска монархия е една от причините за икономическия подем на френското стопанство през 16 и 17в. През 18в. Франция е аграрна страна, но промишлеността играе важна роля в икономиката й. Развитието на френската промишленост обаче се спъва от изостаналото селско стопанство, което задържа образуването на широк вътешен пазар и формирането на евтина работна ръка. Едва след революцията се дава простор за развитието на роизводителните сили в промишлеността.
Политическата разпокъсаност на Германия засилва икономическия упадък започнал още през 16в. Икономическото развитие е спъвано от безкрайноте войни, многобройните митнически граници, липсата на единна монетна система и на общи мерки и теглилки. Въпреки изключително неблагоприятните условия манифактурната промишленост отбелязва известен успех. Най- разпространена е разпръснатата манифактура, най- вече в селата.
В Австрия до края на 17в. промишлеността е слабо развита и има занаятчииски характер. От края на 17в. са основани държавни манифактури. Дават се привилегии и на собствениците на частни манифактури.
Съществуват три типа манифактури с различен социален характер:
 Крепостни- създават се от помешчици в собствените им имения. В тях се използва трудът на местни крепостни селяни, които запазват парчето земя, но се освобождават от поземлената рента срещу работата си в манифактурата.
 Феодализирани- те принадлежът на богати търговци, които получават право да закупят цели села и да използват населението им за работа в манифактурата.
 Капиталистически- организирани от богати търговци и селяни, които използват труда на наемни работници.
3. Аграрно развитие на големите европейски държави и на САЩ през 16- 18в. Процесът на развитие и утвърждаване на аграрния капитализъм през разглеждания период се отличава с голямо своеобразие в отделните страни.
В Англия се извършва т.нар. “аграрна революция”. Същността на тази революция започнала от началото на 16в. и продължила до средата на 17в., се състои в изгонването на свободните дребни и средни селски производители от земята, която обработвали до тогва. Това е основна форма на първоначалното натрупване на капитала в Англия.
Аграрния преврат предизвиква дълбоки промени в социалната структура на английското село. Сред селското население се задълбочават имуществата и класовата диференциация. В английското село се появява и нова фигура- на капиталиста фермер. Той излиза от средата на забогатели селяни или граждани.
Аграрното развитие на английските колонии в Северна Америка до голяма степен се определя от особеностите на колонизационното движение. Очертават се две социални групи: аристократи, богати търговци и авантюристи, които или получават от английската корона земи, или ги заграбват. Обикновено те се настаняват в южните територии, кадето създават едри стопанства от плантационен тип, експатиращ робски труд. Другите преселници – занаятчии, селяни, интелегиенти и бегалци- обикновено се заселват в северните и централни райони, където създават фермерски стопанства.
От края на 18в. плантационното стопанство на Юга навлиза в дълбока криза. Техническите култури, които се отглеждат в този район, бързо изтощават почвата, а евтиния робски труд спъва проникването на модерна агротехника. Поради скъпата работна ръка и големите мащаби на производството ранния технически прогрес става типично явление за американското земевладение.