Причини и повод за Първата световна война

[dark_angel]

I. ПРИЧИНИ ЗА ПЪРВАТА СВЕТОВНА ВОЙНА.
Очакваната общоеропейска война, за която всички се готвили дълго време, избухнала. Това било колосално, небивало сблъскване между два съюза от най-могъщи държави в Европа. От Наполеоново време такова нещастие не било настъпвало. Немската раса изцяло започнала борба със славянския свят, с романските и англосаксонските народи.
Великата война имала далечни и близки причини. Далечни причини били онези, които имали корени още в миналите столетия, преди повече от сто години, а близките причини били тия, които изникнали през последните десетилетия.
1. Колониални и стопански причини. През XIX век имало голямо надпреварване между западноевропейските държави за завладяване на земи в Азия, Африка и островите. Те бързали да настанят там свои кантори и стоварища, лакомо заграбвали от невъоръжените местни жители земите и ги превръщали в свои колонии. Начело на това колониално движение била Англия, като най-силна морска държава. Чрез многобройните си колонии по цялото земно кълбо Англия си осигурила обширни пазари за предметите на своите индустрии, както и огромни природни богатства за своя сложен и скъп държавен и стопански живот. Тя владеела вече океаните и пространствата, и макар че е остров, не се бояла нито от глад, нито от опасност от задушаване, защото имала къде да изнася както излишното си население, така и излишните си стоки.
Франция, която загубила много през Наполеоново време, през XIX столетие завладяла много земи на остров Мадагаскар, Централна Африка, Алжир, Индокитай и по-късно в Мароко. С тези земи и със старите запазени колонии тя също си осигурила своето икономическо и индустриално бъдеще.
За да се онагледи как станало разграбването на колонии през XIX век ще използваме следната таблица:

1800 г. – колонии в кв. км. 1900 г. – колонии в кв. км.
Испания 3 937 000 Англия 26 724 000
Англия 3 558 000 Франция 10 904 000
Португалия 3 427 000 Германия 2 576 000
Франция 1 683 000 Белгия 2 340 000
Холандия 796 000 Португалия 2 093 000
Холандия 1 988 000
Испания 194 000


Тази таблица показва нагледно какъв преврат станал в придобиването на колониални земи. Испания загубила почти всичките си колонии в полза на Англия и Франция.
Германия, като нова държава, единствено нямала достатъчно колонии. Отначало тя задоволявала своите потребности с присъединяването на околни земи: Шлезвиг-Холщайн, Силезия, част от Полша, Рейнските германски държави и т. н. Когато закръглила по този начин своите владения със съседни земи, тогава тя обърнала поглед към извъневропейските останали още незаети земи и бързо се впуснала в широка колониална политика. Тук тя се срещнала с Англия и Франция. Там, където германските кораби се опитвали да спрат и забият кол по бреговете, англичани и французи казвали: “Стой! Тези брегове влизат в нашия запазен периметър”. Независимо от това Германия успяла да обсеби в Африка, Азия и другаде около 2.5 млн. кв. км. земи, които станали основа на нейните колониални домогвания.
В устрема си в тази посока Германия вървяла брутално и рисковано. Тя влязла в конфликт с Франция за Мароко и още в 1906 г. щяла да избухне война, ако европейският парламент в испанския град Алхесирас не решил въпроса в полза на Франция, която възнаградила Германия със свои колонии в средна Африка. От друга страна, английските търговци и индустриалци постоянно се оплаквали, че от ден на ден германската стока и германското насилие изместват или поне чувствително стеснявали британските стоки и пазари. Какви размери е придобила германската търговия се вижда от следните цифри:

Година Внос Износ Всичко в милиарди

1852 - - 1 300
1875 - - 6 000
1880 5 786 4 158 6 000
1903 7 955 6 598 14 453
1910 10 000 12 000 22 000

За тази огромна търговия и за нейния прогресивен растеж трябвали пазари и купувачи. Един английски консул съобщава от Азия: “За десет месеца през моят район преминават 29 германски агенти срещу четирима английски представители. В Китай всяка германска търговска къща има най-малко един агент, който говори китайски, а безброй германски агенти сноват из цялата страна да изучават законите, вкуса, нравите на жителите; подкопават нашите пазари и изместват нашите произведения. Още малко и ние ще изгубим цялата си клиентела по тези страни”.
По този колониален път се влошили отношенията между Германия, от една страна и Англия и Франция, от друга. Това водело до неминуем конфликт. За своя защита и сигурност пред общата опасност Англия и Франция се сближили помежду си, направили си големи колониални отстъпки в Египет и Мароко и се споразумели да се борят съвместно срещу германския натиск.
Предвижданата борба накарала противниците силно да се въоръжават. Германия така засилила своите въоръжения, че по суша надминала всички европейски държави. Тя надминала Франция по море и се впуснала, ако не да надмине, то поне да настигне Англия. Това още повече стреснало англичаните. Затова те решили да построят за всеки нов германски военен кораб два английски. Въоръжението се отразило върху държавния и икономически живот на народите. Русия предложила да се спре разорителното за държавите въоръжаване, учреден бил и международен съд в Хага. Германия не приела главните условия и всичко останало както преди; нищо не спряло неудържимия стремеж към военно надмощие. Парламентите в Германия и Англия започнали да се противопоставят на огромните разходи и не искали да отпускат лесно милиарди. Англия заявила, че каквито и да бъдат разходите нямало да допусне Германия да я догони по море, защото в такъв случай не само колониите й, а и самата митрополия би била застрашена. Англия предложила следното: би се съгласила да намали строенето на дреднаути и други военни параходи, ако Германия приеме за 10 нови английски парахода да построява 6 германски, т. е. отношението на флотата по брой на параходите да бъде 10 към 6 .
Германия не приела това и трескавото строене продължило. Според изработените военни програми Германия трябвало да завърши своите главни морски и сухопътни въоръжения през 1915 година, когато Англия, Франция и Русия трябвало да продължат до 1917 г.
Германия бързала да надмине всички, защото трябвало да разрешава в най-близко бъдеще един голям въпрос – да си осигури турската област Месопотамия, която искала да колонизира.
Германия имала голямо влияние в Цариград. Сам германският император Вилхелм ходил в Цариград за преустройството на турската войска.
Германия можела да отиде в Азиатска Турция по два пътя: първият бил по море – през Атлантическия океан и Средиземно море; вторият – по суша, с помощта на Австро-Унгария през Балканския полуостров до Цариград и оттам в Мала Азия.
Кой от тези два пътя бил по-лесен и по-безопасен? По първия път Германия срещала страшните флотилии на Англия и Франция. По втория път – през Балканския полуостров – срещала Русия, която се насочвала към Цариград и Дарданелите.
На останалите държави ще се спрем накратко. Италия нямала колонии. Опитала се в Абисиния, но там била бита от абисинците. През 1911 г. тя обсебила Триполитания, остров Родос и малките острови около него / 12 на брой / и хвърлила око на Адалия в Мала Азия. Единствено Австро-Унгария не се стремяла към колонии. Целта и била да разпростре стопанската си мощ на Балканския полуостров, след което задълго още нямала да има нужда от колонии. Русия също не се интересувала от колонии, понеже предостатъчно се била разширила в Азия / Сибир, Туркестан, Бухара, Кавказ и т. н. /.
2. Международни причини. Тези причини се крият в отношенията между държавите в континента. Знае се, че между Германия и Франция има смъртна вражда от 1871 г., когато Германия отнела от Франция областите Елзас и Лотарингия. Оттогава французите бленували за отмъщение, за да си върнат изгубените провинции и да вземат пак първенствата в Европа по своята култура. По същата причина не били добри отношенията на Германия с Дания и Белгия, които съчувствали на Франция.
2. Расови причини. В началото на XIX век в борбата срещу Наполеон се събудило националното чувство на германците. Немците искали да се съберат в една голяма немска държава с един господар. Италианците се стремели към същото. След дълъг период на агитации и проповеди най-сетне тези народи прибягнали до бунтове, до революции, защото само чрез тези средства те можели да постигнат своите национални стремежи. Славяните, като видели как немци и италианци искат и се бият за национално единство, как възпяват добродетелите и славното минало на своите народи, също така издигнали глас за народна свобода и народно единство.
Накратка казано:
Англия не се борела за народно единство, защото нямало на земното кълбо англичанин, който да е подчинен на друга държава. Англия се стрлемяла към материални интереси, за морско надмощие, за индустриални пазари и цзивилизация.
Франция се борела да си вземе от Германия Елзас и Лотарингия, с които постигала националното си единство.
Германия искала да обедини всички немци, където и да живеят /в Австро-Унгария, Дания, Холандия, Русия/ и да образува един здрав и непобедим конфедеративен немски съюз /пангерманизъм/, на който единият край да е в Хамбург, другият в Триест.
Австро-Унгария се борела да задържи подчинените си народи и да се преустрои във федеративна държава със силен славянски елемент. При това тя се движела към Солун.
Италия искала да присъедини италианците от Трентино, Триест, Истрия и Далмация.
Румъния искала своите бесарабски румънци от Русия, трансилванските от Унгария и буковинци от Австро-Унгария
България искала македонските българи, за които дала толкова жертви във войната си с Турция.
Сърбия след Македония искала да присъедини сърбите във Войводино, Банат, Босна, Херцеговина и Далмация; тя се борела да добие първенство над хърватите и словенците.
Гърция жадувала да събере всички гърци в едно елинско царство със столица Цариград.
Русия насърчавала славяните /чехоморавци, словаци, хървати и сърби/ в борбата им срещу Австро-Унгария и подкрепяла България в борбата й срещу Турция. Русия желаела Австро-Унгария да се разпадне, да се разложи и тогава всички славянски народи, които били под австрийска власт, да минат под руска хегемония.
Изложената картина на държавите и народите в Еропа показвала на всекиго, че положението било несигурно. Европа клокочела от недоволство, към което се прибавяла и непримиримата борба между труда и капитала, между пролетариата и спекулацията.
Безсилие на миролюбието. Такива били отношенията на държавите и настроенията на народите в навечерието на войната. Тази война била предвиждана и отдавна очаквана. Съюзите трескаво се готвели за нея. Правели се опити за разбирателство. Един богат американец на име Карнеги дал 3 милиона златни франка, за да построи Дворец на мира в Хага. В този дворец дипломатите се събирали на съвет два пъти и се мъчели да избегнат войната, като разрешават споровете си по мирен път. Там участвала и България чрез своя първи делегат д-р Данев, а по-късно д-р Станчов.
В редицата на далечни и световни причини, които водели към конфликти и спорове в Средна Европа, всичко се развивало по такъв начин, че непременно трябвало да се стигне до военно сблъскване. Умните хора отдавна предвиждали кървавия потоп, в който щяло да се удави човечеството. Образували се ред дружества, създали се специални миролюбиви организации, които имали за цел да предпазят народите от грозящата ги опасност. Сега нещата не били нито за австралийски или африкански диваци, нито за негри и червенокожи, нито за Афганистан и Персия, нито за Китай и Япония.
Кървавият Марс искал главите на най-просветените, на най-напредналите и най-богатите европейски народи. Нима тия народи, които имат толкова философи, толкова политици, толкова поети и гениални артисти, които побеждават с техника водните стихии и небесните висоти, които пробиват планините, които изпращат мислите и чувствата си не вече по поща, телефон и телеграф, а направо с електрически вълни през небесните пространства, трябвало да се хванат с железните си ръце гуша за гуша, за да утолят своята алчност, своите апетити, своите честолюбия? Не могло ли да се намери човешко, културно средство, което да разрешава всички възникнали помежду им спорове, искания и нужди на еволюцията с взаимни отстъпки, взаимни спогодби и съгласия? Но народите не били дораснали до тая висота.
Дворецът на мира, построен от Карнеги в Хага, печално стърчал, обливан от морските вълни. Всевъзможните пацифистични мъжки и дамски общества, цялата социалдемократична организация с милионите работници, които отричали войната не като филантропи, а като пролетарии и братя, не се вдигнали, не събрали работниците нито в една държава, нито в един град да направят митинги, да изявят протест срещу войната. Всички проповеди и благопожелания на пацифистите /миротворците/ замлъкнали като с нож прерязани. Нещо повече. Социалисти с гордост постъпвали доброволци във войската да се бият за своето отечество. Във Франция социалистите пратили двама министри в кабинета, за да изразят чрез това своята солидарност. А видни немски философи, поети и писатели в колективно изложение – “до всички цивилизовани народи” поддържали тезата, че Германия не предизвиквала войната, а воювала за немската култура и че войната не познавала милост. В отговор на това изложение професорите във Франция и Англия издали апел, в който нарекли германския милитаризъм “враг на цивилизацията”, защото следвал груба империалистическа политика, т. е. потъпквал правата на другите народи. В името на свободата и независимостта на всички малка народи, в името на цивилизацията този враг трябвало да бъде унищожен.



II. ПОВОД ЗА ЗАПОЧВАНЕ НА ВОЙНАТА.
Убийството на ерхерцог Фердинанд. Как се запалила искрата на световния пожар? Той можел да избухне още през 1912 или 1913 година, докато траела Балканската война /или в спора за Албания, за Шкодра през Междусъюзническата война/, но известни велики сили се въздържали и така кръвопролитието се отложило с една година.
Но все пак ножа опрял до кокала. Сърбите, разширени, задоволени от лесното заграбване на Македония и разгромяването на България, се опиянили безгранично. Народното им самочувствие се издигнало допълнително. Те си въобразили, че са непобедими и след съсипването на България могат да сломят и Австро-Унгария. И чиновници, и офицери, и народ, и политици били обзети от една пламенна идея – разгромяване на Австро-Унгария и присъединяване на всички сърби и хървати /от Банат, Босна, Херцеговина, Далмация и Хърватско/ към тяхната държава. Пред техните очи блеснала сръбска велика държава с 12 – 15 милиона население. Такова високо народно самомнение разпалва мозъците на патриоти от всякакъв вид. Ексцентричните и екзалтираните индивиди при такава народна психика винаги изпъкват. Те дават повод на събитията и изиграват ролята на малкото камъче под препълнената кола.
През лятото на 1914 г. Австро-Унгария правела военни маневри в Босна, между другото и за да покаже на сърбите, че е готова да действува със сила. За тия маневри бил пристигнал престолонаследникът Франц Фердинанд.
За да ускорят сбъдването на така мечтаната от всички сърби велика държава, двама нетърпеливи младежи – Принчип и Габринович, родом от Босна, разпалени от сръбските патриотични лиги и съюзи в Белград, снабдени от военни с бомби и револвери се промъкнали в Сараево и когато престолонаследникът Франц Фердинанд пътувал с автомобила си по улицата, те го изпреварили и стреляли по него / 15/28 юли /. Паднали убити престолонаследникът и съпругата му. Австро-Унгария била ударена в сърцето. Заловени и разследвани, убийците признали, че въодушевени от Белград, убили Франц Фердинанд, за да изпълнят своя патриотичен дълг, защото вярвали, че след това Австро-Унгария ще отслабне, ще се разчлени и идеалите на сърбите ще се сбъднат. А Фердинанд имал специални планове за реформиране на Австро-Унгария и ако бил ги реализирал, идеалът на сърбите може би нямало да се осъществи.
Сръбският народ в своето патриотично-шовинистично опиянение чрез Принчип и Габринович поднесе и хвърли бомбите и куршумите срещу Австро-Унгария. Такива примери в историята има много. Когато един народ е обхванат от някаква съблазнителна идея, голяма активност за изпълнението й проявяват първо неврастениците, ексцентриците, дори неуравновесените индивиди. След техните инцидентни постъпки тръгват вече сериозните умове и масите.
Австро-Унгария не могла да преглътне този сръбски удар. След погребението на ерхерцога и ерхерцогинята, славянка по народност, Австро-Унгария подала до Сърбия на 10/23 юли нота ултиматум за срок от 48 часа със следните искания: Първо. Сърбия да се откаже от всяка мисъл за агитация и присъединяване на австро-унгарски земи ; това да се обяви на офицерите и всички чиновници чрез специално окръжно, написано от самата Австро-Унгария, и напечатано в сръбски държавен вестник; Второ. Да се уволнят и дадат под съд офицерите и чиновниците, които са улеснили и подбуждали убийците; Трето. Да се унищожат всички учебници в които пишело, че в Австро-Унгария има сръбски земи, които трябвало да се освободят; Четвърто. Да се възбуди следствие против всички заподозрени сърби по убийството и при разследването да присъстват австрийски следователи и Пето. Да се допускат винаги австрийски войски в Сърбия, когато има нещо заплашително за съседната монархия.
Тези искания Сърбия не приела, защото накърнявали нейния суверенитет. Княз Александър телеграфирал на руския цар, че Сърбия загива, ако Русия не помогне. Насърчена и подкрепена от Русия, Сърбия не удовлетворила Австро-Унгария. На 12 юли в 6 часа австрийският дипломатически агент напуснал Белград и на 14 юли Австро-Унгария обявила война на Сърбия.
Русия веднага след това започнала тайно да мобилизира войските си и поискала от Германия да спре Австро-Унгария и последната да не воюва със Сърбия. Германия обещала да бъде посредник, Англия и Франция пожелали конфликта да се разреши по мирен път. Готовата за война Германия, разчитайки на по-слабата подготовка на своите противници, отлагала посредничеството си и като научила, че Русия негласно мобилизира, й предложила в срок от 12 часа да прекрати мобилизацията. Понеже руските генерали отказали, Германия веднага / на 19 юли/1 август / обявила война в защита на съюзника си Австро-Унгария. Така избухнала ужасната война между Германия и Русия. Русия се хванала за оръжието, за да спаси Сърбия, а Германия да защити Австро-Унгария.
Започването на военни действия между Германия и Русия означавало общоевропейска война, защото както вече бе споменато, големите държави в Европа се делели на два противникови съюза, създадени да пазят уж мира в Европа и да поддържат равновесието. Франция като съюзник на Русия, обявила война на Германия. Малко по-късно Австро-Унгария обявила война на Русия. Оставали Англия и Италия. В борбата си с Франция Германия поискала от Белгия да превози войски през територията й при условие, че ще запази нейната независимост и ще заплати всички вреди, които биха станали при преминаването. Белгия отказала, защото била в съюз и се намирала под гаранцията и защитата на Франция и Англия. Тогава Германия решила със сила да мине през Белгия и нарушила нейния суверенитет. Англия взела повод от това, че се нарушават договорите и обявила война на Германия. Пред света Англия декларирала, че военните й действия са за защита на малките народи. По този начин от запад срещу Германия застанали Англия, Франция и Белгия. Черна Гора се солидаризирала със Сърбия и обявила война на Австро-Унгария. Така от изток срещу Германия и Австро-Унгария се изправили три славянски държави: Русия, Сърбия и Черна Гора.
Останалите държави в Европа, както и Италия, обявили неутралитет. Италия не се включила да помага на съюзниците си, като се придържала към това, че съюзът е отбранителен, а не нападателен и в започната война Германия и Австро-Унгария обявяват войната, а не обратното.
На Балканския полуостров неутралитет обявили: България, Румъния, Гърция и Турция. Тези държави били принудени да крият чувствата си и да се преструват на мирни, макар че всяка от тях клокочела от недоволство и би желала да се намеси, ако това не било опасно за нея.
Илияна Милева Стратиева