Здравейте! Вероятно използвате блокиращ рекламите софтуер. В това няма нищо нередно, много хора го правят.

     Но за да помогнете този сайт да съществува и за да имате достъп до цялото съдържание, моля, изключете блокирането на рекламите.

  Ако не знаете как, кликнете тук

Кратка история на Русия

Безплатни реферати, есета, анализи, доклади и всякакви теми свързани с историята.
Археография, археология, архивистика, архонтология, бонистика, ваксилология, генеалогия, хералдика, дипломатика, документознание, епиграфика, историография, източникознание, историческа методология, нумизматика, палеография, папирология, хронология.
Нова тема Отговори
Потребителски аватар
Mozo
Skynet Cyber Unit
Skynet Cyber Unit
Мнения: 283199
Регистриран: пет юни 01, 2007 14:18
Репутация: 332742
Местоположение: Somewhere In Time

Кратка история на Русия

Мнение от Mozo »

Киевска Русия
Образуването на държавата Рус ( древноруската държава или още Киевска Рус – по името на столицата) през 882 г. е закономерен завършек на дългия процес на разложение на първообщинния строй при петнадесеттина славянски племенни съюза, живели в районите, където минава пътят “от варягите до гърците”, свързващ Северна с Южна Европа. За произхода на древноруската държава има две теории – норманска и анти-норманска. Норманистите обясняват раждането на руската държава държава като резултат от чуждоземна инициатива. Като основа на норманската терория служи един летопис от 12 в., в който е включена легенда за призоваването за князе на тримата братя варяги (нормански войни) Рюрик, Синеус и Трувор. Според легендата в навечерието на образуването на Киевска Рус северните славянски племена и техните съседи ( илменските словени, чудите и весите) плащали данък на варягите, а южните славяни били зависими от хазарите. През 859 г. новгородците “изгонили варягите отвъд морето” , което довело до междуособица. В тези условия новгородците се принудили да повикат варяжките князе. Властта над Новгород и околните славянски земи преминала в ръцете на варяжките князе, най-старият от който е Рюрик. Анти-норманистите възприемат доктрината, че руснаците са били славяни, които са живяли южно от Киев от предисторически времена, дълго преди варягите да се появят на европейската сцена. В подръжка на тази теория, имената на няколко реки се дават като доказателство, като например Рос, десен приток на Днепър. Днес в руската историография е приета тезата на анти-норманистите и е напълно доказана научната несъстоятелност на норманската теория.
Древноруската държава може да се характеризира като раннофеодална монархия. Държавен глава е великият киевски княз. Неговите братя, синове и дружинници управляват страната, съдят, събират данъците и митата. За официална религия е прието християнството в неговия православен вариант през 988 г. Приобщаването към християнството укрепва държавната власт и териториалното единство на Киевска Рус. То има голямо международно значение изразяващо се в това, че древноруската държава, отхвърляйки “примитивното езичество” става равна на другите християнски държави, връзките с които значително се разширяват. Християнството изиграва голяма роля за развитието на руската култура, изпитала върху себе си влиянието на византийската, а чрез нея и на античната култура.
Втората половина на 11 в. и началото на 12 в. се характеризира като време на преход към феодална разпокъсаност. Съществуващият в Киевска Рус ред за заемане на престола в зависимост от старшинството в княжеския род поражда обстановка на нестабилност, несигурност, което пречи на по-нататъшното развитие на руската държава. Необходими са нови форми на политическа организация на държавата с оглед създалото се съотношение между икономоческите и политическите сили. Такава нова форма на държавно-политическа организация става политическата разпокъсаност, заменила ранно-феодалната монархия.
Политическата разпокъсаност не означава разрив на връзките между руските земи, не води до тяхното пълно разединение. За това свидетелстват единната религия и църковна организация, действащите във всички земи правни норми на “Руската правда”,общите исторически корени, общият език, необходимостта от отбрана на страната и оцеляване на огромната територия с остроконтинентален климат, съзнанието на хората за общата им историческа съдба. Идеята за единството на руските княжества продължава да живее в съзнанието на хората, а съвместният исторически опит само потвърждава необходимостта от единство. Тази необходимост се усеща към средата на 13 в., когато русите са заплашени от нашествието на унищожителната монголска конница. Съгласуваност между действията на отделните княжества обаче не е постигната и това става причина за падането под монголско робство.
Монголите нанасят големи поражения на икономическото, политическото и културното развитие на Русия. Десетки хиляди хора загиват в битки или са отведени в робство. Значителна част от доходите във вид на данъци се изплащат на Златната орда. Запустяват и западат старите земеделски центрове и усвоените някога територии. На масово унищожение и разорение са подложени градове. Примитивизират се, а понякога изчезват много от занаятите, което е пречка за създаването на дребностоково производство и в крайна сметка забавя икономическото развитие. Монголското завоевание консервира политическата разкъсаност. То отслабва връзките между различните части на държавата. Нарушени са традиционните политически и търговски връзки с другите страни. Забавят се темповете на културно развитие на руските земи.
Разпокъсаността е закономерен етап от развитието на руската държава. Утвърждаването на господството на определни клонове на киевския княжески род върху отделните територии-земи е отговор на предизвикателството на времето. “Кръговратът на князете” в търсене на по-богат и по-почетен престол пречи на развитието на страната. Династиите не разглеждат своите княжества като обект на военна плячка; стопанската сметка излиза на първо място. Това позволява на властта да реагира по-ефективно на недоволството на селяните, на лошите реколти, на външните набези.
Московска Русия
В резултат на героичния съзидателен труд и бойни усилия на руския народ през първите два века след монголското разорение се натрупват предпоставки за създаването на единна държава и освобождаване от игото на Златната орда. Православната църква активно подкрепя борбата за единство на руските земи. Процесът на обединение на Русия в централизирана държава около Москва завършва при управлението на Иван III. Той получава престола, когато е на 22 години. Ползва се с репутацията на пресметлив и успешен, предпазлив и далновиден политик. Иван III е една от ключовите фигури в руската история. Той получава титлата “Владетел на цяла Русия”. По време на неговото управление двуглавият орел става герб на руската държава; издигнат е запазилият се до днес червен тухлен Московски кремъл; окончателно е отхвърлено омразното робство на монголите; през 1497 г. е създаден първият Съдебник и започват да се формират общодържавните органи за управление на страната; в новопостроената в Кремъл Грановита палата се приемат пратеници не от съседните руски княжества, а от римския папа, германския император,полския крал; руската държава започва да се нарича “Русия” и се развива като част от световната цивилизация. Присъединяването към Москва на новгородските, вятските и пермските земи с живеещитите там неруски народи от севера и североизтока разширява многонационалния състав на руската държава. При наследникът на Иван III, синът му Василий III се извършва обединение на Североизточна и Северозападна Русия в една държава. Образува се най-голямата държава в Европа. Иван Грозни, внук на Иван III, успява да увеличи двойно територията на страната двойно към края на 16 в.
Опазването и развитието на държава с такава голяма територия може да се осъществи чрез централизирана държавна власт. Централизирането на руската власт започва при Иван III. След присъединяването на Твер той получава титлата “ По божия милост владетел на цяла Русия велик княз Владимирски и Московски, Новгородски и Псковски, и Тверски, и Югорски, и Пермски, и Български и на други земи”. Започва да се изгражда централизиран апарат за управление. Създаден е нов сборник със закони през 1497 г. от закони на единната руска държава – Съдебникът на Иван III. Той отразява засилена роля на централната власт в държавното устройство съдопроизводството на страната. За разлика от най-напредналите държави в Западна Европа образуването на единна руска държава протича при пълно господство на традиционната форма на стопанство в Русия – феодалната. Това обяснява защо в Европа се формира буржуазно, демократично, гражданско общество, а в Русия още дълго ще господстват крепостното право, съсловността, неравноправието на гражданите пред закона.
Крепостното право е висша форма на непълна собственост на феодала върху селянина, основана на закрепостяването му към земята на феодала (болярина, помешчика, манастира и др.) или на феодалната държава (когато липсва частен собственик на земята и селските общини имат задължения към държавата). Редица историци смятат, че крепостното право е въведено с царски указ през 1592 или 1593 г. Текстът на указа обаче не е намерен, налице са само косвени доказателства за неговото съществуване. Повечето историци подкрепят мнението, че крепостното право се е формирало в резултат на последователното издаване на серия от укази, които ограничават, а след това на практика отменят правото на свободно преминаване от един феодал към друг. Като държавна система крепосничеството се установява в края на 16 в. и е окончателно оформено юридически със “Съборното уложение” от 1649 г. През 1497 г. съдебникът на Иван III въвежда в общодържавен мащаб есенния Юриев ден – 26 ноември, като време за преминаване на селяните от един феодал към друг. При това се заплаща данък за престоя в земите на феодала- пожилое. Съдебникът от 1550 г. на Иван Грозни потвърждава правото на преминаване на селяните само на Юриев ден и увеличава размера на пожилое, което затруднява още повече преминаването. В края на 16 в. правителството приема редица постановления, които на практика водят до закрепостяването на селяните. През 1581 г. за първи път се забранява преминаването на селяните дори на Юриев ден. През 1597 г. е приет указ за издирване на избягалите селяни. Държавата трябва да осигури издирването и връщането на избягалите селяни на техните собственици.
Въвеждането на държавна система на крепостното право води до рязко изостряне на социалните противоречияв страната и създава предпоставки за масови народни размирици. Обстановката в Русия се усложнява. Изострянето на социалните отношения е една от причините за смутното време.
Събитията от границата на 16-17 в. получават името “смутно време”. Размирното време засяга всички страни от живота на русите – икономиката, влaстта, вътрешната и външната политика, идеологията и нравствеността. Причините за смутното време се заключават в изострянето на социалните, съсловните, династическите и международните отношения в края на управлението на Иван Грозни и неговите приемници. Характерни за това време са икономическата криза през 70-те – 80-те години на 16 в.; закрепостяването на основната производителна сила от държавата; настъпилата династическа криза,което води до криза във вътрешната политика и във външната политика на страната, изразяваща се в избухналата селска война и войните, водени с Швеция и Жечпосполита. Изходът от смутния период е намерен в осъзнаването на от регионите и центъра на необходимостта от силна държавност. В съзнанието на хората побеждава идеята да се даде всичко в името на общото благо, а не да се търси лична изгода.
Крепостна и абсолютистка Русия
Възстановаването на Русия след смутното време отнема почти три деситилетия. В. О. Ключевски смята, че 17 в. отваря “нов период в руската история”, свързвайки това с устновяванвето след смутното време на нова династия - Романови, нови граници, с тържеството на дворянството и крепостния стрoй, на основата на който се развиват както земеделието, така и промишлеността.
След размирния период, руската държава успява да се въсзтанови и да излъчи нов елит, който успява да приобщи изоставащата източноевропейска страна към изискванията на западноевропейския свят. Този водач тя среща в лицето на Петър I, наречен още Велики. Петър I се утвърждава като главна фигура в историята на империалистистическа Русия. Неговото управление е изпълнено с реформи, носещи прогресивен характер, с които страната се развива по западен образец
Реформата на Петър в църквата е съвършено неизбежна. Русия не може да остане и занапред затворено царство при военната си, морска и икономическа изостаналост, при липсата на просвета и техническа цивилизация. Това е причината, поради която старообрядството е забранено.
Похватите на Петър I спрямо църквата и спрямо старата религиозност много напомнят действията на болшевизма. Той иска да унищожи старата московска Русия, да изтръгне от корен чувствата, които са в основата на живота й. За тази цел не се поколебава да екзекутира сина си, привърженик на старото време. Той не понася старото московско благочестие и е особено жесток към старообрядството и староверието. Петър се гаври с религиозните чувства на старото време, свиква всепалячовски събор с шут патриарх. Това много напомня за антирелигиозните манифестации на безбожниците в съветска Русия. Петър създава синодална уредба, до голяма степен изкопирана от германския протестантски образец, и окончателно подчинява църквата на държавата. Впрочем трябва да се отбележи, че не Петър причинява унижението на руската църква през този период от руската история. Още през московския период църквата е в робска зависимост от държавата. Авторитетът на църковната йерархия в народа пропада още преди Петър. Религиозният разкол нанася страшен удар върху този авторитет. Нивото на просвета и култура в църковната йерархия е крайно ниско. Поради тази причина реформата на Петър е предизвикана от необходимостта, но тя е извършена насилствено, без да се щади религиозното чувство на народа. Превратът на Петър I, като усилва руската държава, като тласва Русия по пътя на западната и световната просвета, усилва разкола между народа и горния културен и управляващ пласт.
Реформи се извършват през цялото управление на Петър. Той увеличава и модернизира армията, въвежда военната повинност, създава и развива руския флот, строи пътища и заводи, създава научни центрове – през 1725 г. е създадена руката академия на науките с висше училище и гимназия за подготовка на кадри към нея. През 1721 г. Петър I е провъзглаен за император, което означава още по-голямо засилване на властта на царя.
В конкретните условия реформите на Петър – изтъкнат пълководец и държавник, имат прогресивен характер. Обективните условия за развитието на страната пораждат адекватни мерки за нейното реформиране. Несъмнено той притежава чертите на харизматичен лидер. В решенията си той се опира на тогавашното равнище на познания за обществото, ръководейки се от идеята за всеобща полза, държавните интереси, най-пълно реализарани в доктрината на абсолютиската държава. В условията на крепостническа Русия Петър осъществява тези идеи енергично, с размах. Петър I, налагайки западноевропейският модел на развитие, превръща Русия в абсолютна монархия и утвърждава крепостното право, което ще остане господстващ обществен строй още дълго време.
През втората половина на 17 в. в Европа съсловният строй започва да се разпада. Развиват се стоково-паричните отношения и се формира буржоазната нация. Екатерина II се опитва да изгради правова самодържавна монархия, да я обнови, отчитайки новите исторически реалности, но не да въвежда конституционен демократичен строй. Разбирането на руските монарси за равенство и свобода не отива по-далеч от фиксирането (с документ) на правата и привилегиите на всяко от съсловията в рамките на самодържавната монархия.
Отмяна на крепостното право
Близо две столетия след Френската буржоазна революция, с която се поставят установяват на демократичните отношения в Европа, през 1861 г., крепостничеството в Русия е премахнато. Тя последна от европейските осъзнава, че то е пречка за политическото и икономическото развитие, че вече се е превърнало в анахронизъм.
Към средата на 19 в. окончателно съзряват предпоставките, обусловили в крайна сметка краха на крепостната система. Помешчическото стопанство, основано на труда на крепостните селяни, все повече запада. Това предизвиква безпокойството на правителството, което е принудено да харчи огромни средства за поддръжка на помешчиците.
Обективно крепостното право е и пречка за индустриалната революция, тъй като затруднява създаването на пазар на свободна работна сила, натрупването на капитали, които да бъдат вложени в производството, повишаването на покупателната способност на населението и развитието на търговията.
Необходимостта от ликвидирането на крепостното право се обуславя и от факта, че селяните открито протестират срещу него. Като цяло антикрепостните прояви през първата половина на 19 в. са твърде слаби. В условията на полицейско-бюрократична система, създадена при Николай I, те не могат да прерастнат в широките селски вълнения, разтърсили Русия през 17-18 в. В средата на 19 в. недоволството на селяните от положението им намира израз в различни форми: отказ да отработват баршчина и да плащат оброк, масови бягства, палежи на именията на помешчиците и др.
Създадената след Парижкия мир нова външнополитическа ситуация свидетелства, че Русия губи международния си авторитет, и застрашава със загуба нейното влияние в Европа. Поражението в Кримската война (1853-1856 г.) се превръща в особено важна политическа предпоставка за отмяна на крепостничеството, тъй като показва изостанолостта и гнилостта на социалнополитическата система на страната.
Отмяната на крепостното право е обусловена от политически, икономически, социални и нравстевени предпоставки. На 19.02.1861 г. проектът за реформата е подписан от Александър II, който остава в историята на цар “Освободител” . Отмяната на крепостното право е известена с Манифест “За всемилостиво даряване на крепостните с правото да бъдат свободни селски жители...” Практическите условия за освобождаването са определени със 17 акта – “Положения” за селяните, освободени от крепостната зависимост. Манифестът и положенията обхващат три основни въпроси: за личното освобождаване на селяните; предоставянето на земя (надели) и сделката при откупа.
Реформата от 1861 г. е наречна Велика, защото донася свободата на повече от 30 милиона крепостни селяни, разчиства пътя за развитието на буржоаните отношения, за икономическата модернизация на страната. Но тя не е решение на селския въпрос, тъй като личната свобода на селянина е ограничена, плаща поговен данък, носи воинска повинност и може да бъде подлаган телесни наказания. Парцелите земя, които получават селяните са твърде малки, като за тях селяните са длъжни да заплатят откупи,много по-вискои от реалните им цени, в полза на дворянството.
С отмяната на крепостното право селският въпрос не се решава, а напротив остава централен и се превръща в най-остър вкрая на 19 и началото на 20 в. През 1905-1907 г. избухва революция, чиито причини се крият в икономическия и социалнополитическия строй в Русия. Катализатор, който ускорява избухването на революцията, става влошеното материално полжение на трудещите се в резултат на икономическата криза 1900-1903 г. и позорното за царизма поражение в Руско-японската война от 1904-1905 г. Задачите на революцията са; сваляне на самодържавието, установяване на демократичен строй, ликвидиране на съсловното неравноправие, въвеждане на свобода на словото, събранията, партиите и обединенията, унищожаване на помешчическото земевладение и даване зема на селяните, намаляване продължителността на работния ден на 8 часа, признаване правото на работниците да стачкуват и да създават професионални съюзи и установяване на равноправие сред народите на Русия. От изпълнението на тези цели са заинтереувани широки слоеве от населението. Участие в революцията вземат работниците и селяните, войниците и матросите, голяма част от средната и дребната буржоазия, интелигенцията и служащите. Затова тя се определя като общонародна според целите си и участващите, и като буржоазнодемократична по характер.
В хода на революцията повечето цели, са постигнати. Основният резултат се състои в принуждаването на върховната власт да извърши промяна на социалнополитическата система в Русия. Формират се нови социални структури, които свидетелстват за начало на развитието на парламентаризма. Постига се известно ограничаване на самодържавието, въпреки че царят си запазва правото за вземане на законодателни решения, а също и цялата изпълнителна власт. Социалнополитическото положение на гражданите на Русия се променя: въведени са демократични свободи, отменена е цензурата, разрешено е организирането в професионали съюзи и легални политически партии. Буржоазията получава широки възможности за участие в политическия живот на страната. Подобрява се материално-правното положение на работниците. Намален е работният ден до 9 – 10 часа, заплатите в редица отрасли в промишлеността. Откупните плащания на селяните са премахнати, увеличава се тяхната свобода на придвижване. Започва аграрната реформа, която разрушава общините и засилва правото на собственост, което улеснява по-нататъшната капиталистическа еволюция на селското стопанство.
Краят на революцията води временна вътрешнополитическа стабилизация на Русия, която се нарушава от края на Първата световна война.
Съветска Русия
Породена от империалистическите интереси на големите европейски страни, Първата световна война по своя характер е несправедлива и завоевателна. Русия влиза във войната през 1914 на 26 юли с отслабени военни сили в резултат на Руско-японската война. Поради тази причина, липсата на съвременно оръжие и на квалифициран команден състав Русия излиза първа от войната. Поражението на руско-германския фронт, гибелта на милиони руси, влошаването на положението на народа предизвикано от войната поражда масово недоволство има за резултат Октомврийската революция от 1917 г., при която идва на власт работническта партия и самодържавието е окончателно свалено и на мястото на Руската империя е образуван през 1922 г. СССР.
След октомврийската революция в страната се създава изключително напрегната обществено-политическа ситуация. Установяването на съветската власт през есента на 1917 – пролетта на 1918 г. е съпроводено с редица антиболшевишки действия в различни райони на Русия, които обаче са разпилени и имат локален характер. Широкомащабната борба между болшевики и антиболшевики, ознаменува разгръщането на гражданската война от 1918 г., продължила две години. Причините за гражданската война стават несъответствието между целите за преобразуванена обществото и методите за тяхното постигане, национализацията на цялата земя и конфискуването на земята на помешчиците, ликвидирането на стоково-паричните отношения и установяването на държавен монопол върху разпределението на продуктите и стоките, създаването на еднопартийна политическа система. В хода на войната праителството на Ленин успява да мобилизира всички ресурси на страната и да я превърне в единен военен лагер. Създадена е политизираната Червена армия, готова да защитава съветската власт. Ръководството на болшевики успява да се предстви като защитник на отчеството и да обвини противниците си в предателство на националните интереси.
Гражданската война е страшно бедствие за Русия. Тя води до по-нататъшно влошаване на икономическата ситуация в страната, до пълна разруха. Възстановяването на разрушенот стопанство, създаването на материално-техническата и социокултурната база за построяване на социализма се превръща в главна задача на болшевиките.
В условията на глад, постоянни стачки и въстания на селяните и матросите, Ленин осъзнава, че единственият начин за запазване на властта в ръцете на болшевиките е изпълнението на исканията на селяните. На X конгрес на РКП(б) през 1921 г. той предлага нова антикризисна програма (НЕП), чиято същност се състои във възраждане смесения характер на икономиката и използване на организационно-техническия опит на капиталистите при запазване “командните висоти” в ръцете на болшевишкото правителство. Главна цел на новата политика е снемането на социалното напрежение.
В началото на 20-те години непът осигурява стабилизация и възстановяване на стопанството. Но скоро след въвеждането му първите успехи са заменени от нови трудности. Тяхното възникване се обяснява с три причини: дисбаланс между промишлеността и селското стопанство; целенасочена класова ориентация на вътрешната политика на правителството; засилване на противоречията между многообразието от социални интереси на различните обществени слоеве и авторитаризма на болшевшкото ръководство. За излизане от кризата правителството предприема редица административни мерки. Засилена е централизацията на ръководството на икономиката, ограничена е самостоятелността на предприятията, повишени са цените на промишлените токи, увеличени са данъците на частните предприемачи, търговците и кулаците.
Новата насока на вътрешната политика е предизвикана от стремежа на партийното ръководство да ускори унищожаването на капиталистическите елементи е административни методи, да разреши всички трудности с един размах, без да изработи механизъм за взаимодействие между държавния, кооперативния и частния сектор на икономиката.
През втората половина на 20-те и 30-те години на миналия век най-важна задача на икономическото развитие е превъщането на страната от аграрна в индустриална, осигуряване на икономическа независимост и укрепването на отбранителната способност. Във въвеждането на петилетните планове е въплатена политиката към всестранно ускоряване, “подкарване” на индустриалното развитие, към форсирано създаване на социалистическа индустрия. Изпълнението на първия (1928-1933 г) и на втория петилетен план (1933-1937 г.) завършва за 4 години и 3 месеца. По-голямо внимание се обръща на тежката промишленост – възникват мощни индустриални центрове и нови отрасли – химическа, машино-, тракторо и авиостроителна промишленост.
Рязкото “дръпване” в сферата на индустрията се отразява тежко върху положението на стопанствата на селяните. Цените на промишлените стоки се увеличават непосилно, а цените на житото изкуствено се занижават. В резултат на това рязко намаляват държавните зърнодоставки. За да активизира зърнодоставките държавата прибягва до извънредни мерки – свободната пазарна търговия с жито е забранена. Ако селянинът откаже да продава житото по твърди цени, подлежи на наказателна отговорност. Тези действия водят до изостряне на отношенията между държавата и селяните, което през 1929 г. намалява посевните площи. Решение в създалата се ситуация властта намира във въвежданото на колективното обработване на земята. Практическото провеждане на курса към колективизация се изразява в повсеместно създаване на нови колхози. От държавния бюджет са отделени значителни суми за финансиране на колективните стопанства. Предоставят им се привилегии и отстъпки в областта на кредитирането, облагането с данъци, снабдяването със селскостопанска техника. В края на първата петилетка се планира колективизацията да бъде извършена в цялата страна.
Пряко следствие от насилственото създаване на колхози и неумелото ръководство от страна на изпратените в тях представители водят до намаляване на средногодишното производство на жито и общото количество на добитъка. За изпълнение на плановете по зърнодоставките отново са въведени извънредни мерки. Изземват се 70% от добивите на колхозите, посяга се дори на семената за посев.
През третата петилетка (1938 – 1942 г.) главните усилия са насочени към развитие на онези отрасли от промишлеността, които осигуряват отбранителната способност на страната с оглед на наближаващата световна война. Мероприятията в областта на икономиката, военното строителство и идеологията свидетелстват, че в страната се води всестранна работа свързана с подготовка за бъдещата война. Но култът към Сталин, изградената партийно-държавна бюрократична система, породила волунтаризъм и авторитаризъм сред ръководството, водят до много грешки, които нагледно се проявяват в началния период на Великата отечествена война.
През втория период, започнал от 1941 г. Втората световна война навлиза в нова фаза. Дотогава Германия и нейните съюзници са превзели цяла Европа. Остава Европейската част на Русия. През 1940 г. нацисткото правителство разработва плана “Барбароса”, целящ мълниеносен рагром на съветсските въоражени сили и окупиране на европейска част на Съветския съюз. Но изтощените германски войски не могат да се справят с упоритата съпротива, която оказва мобилизирано руско население, обединено от идеята за спасяването на отечеството. Това води до обезкървявано на фашистката армия. Поставена в трудните климатични условия в Сибир, тя е принудена да се оттегли.
Едно то най-важните условия за победата във Великата отечествена война е съпротивата на народа срещу завоевателите в окупираните територии. Тя предизвикана от първо от дълбокия патриотизъм и чувството за национално самосъзнание на съветските хора. Второ, ръководството на страната извършва целенасочени действия за подкрепа и организиране на това движение. Трето, естественият протест предизвикан от нацистката идея непълноценността на славяните и другите народи в СССР, от икономическото ограбване и насилствено отвеждане на работна сила на територията на Райха. Източната политика на Германия, която залага на недоволството на населението от болшевишкия режим и националните противоречия, търпи пълен провал.
След края на Отечествената война настъпват промени във взаимотношенията на СССР и бившите му съюзници от антихитлеристката коалиция. Студена война – така се нарича външнополитическия курс, провеждан от съветския блок и запада за престиж и надмощие от втората половина на 40-те до началото на 90-те години на миналия век. Той се характеризира преди всичко с враждебни политически акции и от двете страни.
Студената война завършва през 1989 г. с рухването на продължилата 70 години комунистическа система и нейната диктатура в Източна Европа, и разпадането на съветска Русия. Рухването на социалистическия строй не е резултат от студената война. Втората половина на 60-те – средата на 80-те са период на негативни явления във всички сфери на обществения живот, причина за които е същността на комунистическата идеология. Те се проявяват в стагнация на икономиката, нарастване на опозиционните настроения сред населението, падането на авторитета на СССР на международната арена. Предприеманите от ръководството на страната за “усъвършенстване” на социализма не могат да спрат надигашата се криза в административно-командната система. Започналият процес на промени в обществено-политическия живот се оказва необратим. В средата на 80-те години на миналия век по инициатива на партийно-държавните ръководители започва обновяване на икономическите основи, политическотоо устройство и духовния живот на общетството, известни като перестройка, разработена от правителството на Горбачов. Той вижда “обновлението на обществото” в съединяване на социализма с демокрацията, в изграждане на по-добър социализъм.
Главните резултати от перестройката са разпадането на някогашната мощна многонационална държава, завършване на съветския период от историята на Русия. Бившите републики на СССР се превръщат в президентски републики. Всяка една от предишните съюзни републики започва самостоятелно да търси изход от кризата.
От края на 1991 г. на международната политическа сцена се появява нова държава – Русия, Руска федерация, в чиито състав има 89 субекта, вкл. 21 автономни републики. Ръководството на Русия трябва да продължи курса на демократични преобразования на обществото и създаване на правова държава. Сред първите задачи е предприемането на мерки за излизането на страната от икономическата и политическата криза. Необходимо е да бъдат създадени нови органи на управление на народното стопанство, да се изгради руската държавност. С решаването на тези проблеми се заема Борис Елцин, първият президент на федерацията.
Изградената социално-икономическа система през последното деситилетие на 20 в. не е достаъчно ефективна. Липсва юридическа защита на правата върху собствеността на руските производители. Не разработен план за социална защита на населението. Не намалява размерът на външния дълг, ежегодните плащания по него превишават половината от федералния бюджет. Това води криза в политическия и икономическия живот на страната. Със смяната на ръководството на държавата на границата на 1999 – 2000 г. завършва определен етап от развитието на постсъветска Русия – това е съобразна разделителна линия в нейното обществено-политическо и икономическо развитие. Опирайки се на поредишния исторически опит на Русия новите държавници насочват услията към консолидиране на обществото, укрепване на неговата стабилност и подем на икономиката, повишаване ролята на Русия на международрана арена.
Краят на всяка империя предизвиква както геополитически катаклизми, така и създаването на многобройни сценарии за нейното бъдеще. Подобна е съдбата и на бившата Съветска империя, чиито крах през 1991 г. отприщи процеса на разпадане и преструктуриране на огромното посткомунистическо евразийско пространство.
Демографските проблеми, съчетани с икономическа криза на Русия очертават нейната засилваща се децентрализация, която към 2015 г. би довела до премахване на географския термин “Евразия” от политическото, икономическото и културното пространство. Руският политолог Д. Тренин подкрепя тази теза с свой поглед върху процеса. Според него феноменът Русия - Евразия е прекратил своето съществуване. Но краят на една макар и дълга епоха не е краят на Русия като държава, независимо какво бъдеще я очаква.
Прочетено: 5720 пъти
Изображение
Нова тема Отговори

  • Подобни теми
    Отговори
    Преглеждания
    Последно мнение

Върни се в “История”