Здравейте! Вероятно използвате блокиращ рекламите софтуер. В това няма нищо нередно, много хора го правят.

     Но за да помогнете този сайт да съществува и за да имате достъп до цялото съдържание, моля, изключете блокирането на рекламите.

  Ако не знаете как, кликнете тук

Ислямът възникване и направления

Безплатни реферати, есета, анализи, доклади и всякакви теми свързани с историята.
Археография, археология, архивистика, архонтология, бонистика, ваксилология, генеалогия, хералдика, дипломатика, документознание, епиграфика, историография, източникознание, историческа методология, нумизматика, палеография, папирология, хронология.
Нова тема Отговори
Потребителски аватар
Mozo
Skynet Cyber Unit
Skynet Cyber Unit
Мнения: 283199
Регистриран: пет юни 01, 2007 14:18
Репутация: 332742
Местоположение: Somewhere In Time

Ислямът възникване и направления

Мнение от Mozo »

ИСЛЯМЪТ

1.ВЪВЕДЕНИЕ
Ислямът е религия на поклонниците на Аллах. Названието на религията произхожда от трибуквения корем "слм" и се тълкува като покорство, послушание на човека спрямо Аллах. От същия корен произхожда и названието на носителите на тази религия – мюсюлмани, както и думата салям (мир), вградена в обичайния поздрав на мюсюлманите. Историческото начало на исляма е положено през VІ в. на Арабския полуостров и се свързва с дейността на пророк Мухаммад (Мохамед). Религията е дадена според мюсюлманите чрез Откровение от Аллах, получено чрез пророк Мухаммад и записано в свещена книга – Коран.
По спецификата на веровите си принципи ислямът е строго монотеистична религия, утвърдила се в средата на предишни различни племенни вярвания на арабите. По характера на религиозната цел и принципи на формиране на религиозната община той има универсалистки, наднационален характер и, като се отчита и степента на разпространението му, се приема за световна религия, най-младата по време на възникването си. Всъщност според мюсюлманите хората в началото са имали една религия (диин), един правилен път към Бога, но после са започнали спорове помежду си и пътищата им към единия Бог са се омножествили. Тогава Бог дава на народите различни закони, за да изпита всеки народ чрез дадения му закон; след тези изпитания всички следва да се възвърнат отново към поклонението на един Бог.
Свещената история на вярващите в Аллах, т. е. на мюсюлманите, започва от пророк Ибрахим (Авраам), чрез този пророк се утвърждава единството на Аллах с вярващите в Него. От тази гледна точка ислямът се идентифицира като авраамитска религия, също както и юдаизмът. По семитско коляно арабите смятат себе си за наследници на Исмаил, сина на Ибрахим и Агар.

2.Направления в исляма
Сунити (от арабски: أهل السنة, Ахл ас суна - хора на суната) са най-многобройните последователи на едно от двете направления в исляма. За разлика от шиитите, сунитите не признават възможността за посредничество между Бога и хората след смъртта на Пророка Мохамед. Те отхвърлят идеята за особената природа на Али и правото на потомците му на имамат. Също така има значителни различия в принципите на решаване на юридически въпроси, в характера на празниците, в отношението към друговерците, в молитвите и др.
За сунитите е особено важно е следването на суната (постъпките и изказванията) на Пророка, на спазването на традициите, на участието на общността в избора на своя глава халифа.
Като направление в исляма сунизма се оформя през 15 век по време на противоборството със шиизма, но и до ден днешен този термин не е добил широко разпространение и конкретно съдержание, за разлика от термина "шиизъм".
В наши дни религиозните и исторически сунитско-шиитски противоречия служат преди всичко за генериране на междуобщностни конфликти в страните, в които съвместно съжителстват сунити и шиити, често провокирани от фанатични елементи от едната или другата стана.
Правни школи
В суннитския ислям се оформят четири основни правни школи. Всяка школа (мазхаб) се придържа към определени принципи при тълкуването на нормите на шариата.
Ханифити
Школата е наречена на името на основателя си Абу-Ханифа (VIII в.). Привържениците й допускат по-голяма свобода при тълкуването на шариатските принципи на религиозен живот и правни норми, като условието е решенията да са насочени към добруването на общността. Ханифитите преобладават в Турция, Ирак, Афганистан, Пакистан, Индия.
Маликити
Школата е наречена на своя основател Малик ибн-Анас (VIII в.). Привържениците смятат за валидно и съгласието (иджма) на религиозната община при тълкуването на правните норми, това съгласие според тях намира израз във възгледите на богословите (улама). Маликитите преобладават в африканските страни, по-специално в Северна Африка (Тунис, Мароко, Алжир).
Шафиити
Школата е наречена на името на своя основател Аш-Шафии (VIII-нач. на IХ в.). Придържа се най-строго към Сунна и към съгласуването на всички обреди. Шафиитите имат широко присъствие в Египет, Судан, Йордания, Индонезия; частично разпространение имат в Сирия, Турция, Саудитска Арабия, Афганистан.
Ханбалити
Школата е наречена на името на основателя си Ибн-Ханбал (VIII в.). Привържениците й са близки по възгледите си до маликитите, като поставят акцент върху богословските тълкувания. Имат присъствие главно в Саудитска Арабия.


Шиити
Шиитският ислям (от арабски: شيعة علي - шиат Али, т.е. от партията на Али) е вторият по големина клон на исляма. Последователите му се наричат шиити и са около 10-15 % от мюсюлманите.
Шиитският ислям е създаден като политическо движение, подкрепящо Али – братовчед и зет на Пророка Мохамед. Близостта на Али до Пророка дават на шиитите самочувствието, че това религиозно течение е приближено на самия Мохамед. След смъртта на Али през 661 г., култът е пренесен върху неговия син Хасан, а след смъртта на Хасан – върху по-младия му брат Хюсеин. Мъченическата смърт на Хюсеин в Кербала (Ирак) през 680 г. прави този град свещен за шиитите.
Преклонението на шиитите към имамите прави тази общност лесно управляема и сплотена. Ранните шиити са били често преследвани и до голяма степен са били опозиция на официалната власт. Болшинството шиити днес принадлежат към общността Шиити на Дванадесетте Имама и обитават държавите Иран, Ирак, Ливан, Саудитска Арабия, Бахрейн, Индия и Пакистан. Друга общност са Зайдиските шиити (в Йемен) и Исмаилските шиити (Индия, Пакистан, Сирия и Йемен).
Религиозната власт на шиитските духовници се приема на основание на това, че те представляват днес Дванадесетте имама. Те, също така, получават и финансови дарове, което ги прави икономически автономни. Шиитските духовници най-често са муллахи и муджтахиди. Най-висшият духовен пост е марджа ал-таклид. Аят-Аллах или аятоллах са почетни съвременни титли и нямат значение за религиозните функции на духовното лице.
В Иран, където шиитството е държавна религия след Ислямската революция от 1979 г, се наблюдава широко навлизане на духовници в цивилния живот, с подкрепата на политическия елит. По този начин позициите и авторите на шиитския ислям нарастнаха и той излезе от възприемането му като сектантско движение и се разпространява в други държави – Палестина, Афганистан, Ливан и т.н..
Алевиите (къзълбаши и бекташи) се наричат последователи на религиозно течение в неортодоксалния ислям - езотерична форма на суфизма. Почитат дванадесетте имами и особено Али ибн Аби Талиб, зет и първи братовчед на пророка Мохамед, съпруг на дъщеря му Фатима, когото смятат за човешко въплъщение на Аллах, с което са близки до шиитите. В българската историография и етнография е употребяван и един неоснователен термин като наименование на религиозната група - "алиани", който напоследък се избягва в научната литература.
Алевиите са изключително затворена общност и усърдно крият ритуалите си. Знае се, че са мистици и вярват в личното общуване с Бог чрез състояние, близко до транс, не използват традиционната ритуалност на исляма, а почитат гробници на алевийски светци (тюрбета) с курбани, дарове, свещи, вино и ракия, музика и танци. Жените се смятат за равностойни с мъжете - участват задължително в ритуалите, не носят фередже и шалвари (поне до неотдавна). Алевиите не посещават джамии и медресетата, защото в тях се преподава ортодоксалният сунитски ислям, а и защото на входа на джамия в Кербала в Ирак е бил убит от мюсюлмани-сунити един от техните най-почитани светци - Хюсеин - внук на пророка Мохамед и син на имам Али и Фатима. Като следствие на това, те са се образовали само в рамките на общността си, и това е довело до съхраняването на вярата и обредността им през вековете.
Алевийската теология е силно повлияна от хуманизма и универсализма. Основни верови принципи на алевиите са:
· Любов и уважение към всички хора ("Най-важното нещо не е религията, а да бъдеш човек").
· Толерантност към другите религиозни и етнически групи ("Ако си наранил другиго, никаква полза няма от ритуалните ти молитви").
· Уважение към труда ("Най-големият израз на вярата е да се работи").
Алевийски общества съществуват днес в Турция (турци и кюрди), в северозападен Иран, в Ирак и на Балканите. Мюсюлманите-сунити считат алевиите за еретици поради култа им към имам Али и особените обичаи и ритуали.
Други: Съществуващите религиозни общности, например уахабити, хиджрити и т .н. наброяват стотици и в една или друга степен се отнасят към един от изброените клонове. По-особена група са т. нар. "суфии" (или суфити), които всъщност са мистици, които подобно на аскетите от другите религиозни школи търсят центъра на познанието нe във външното откровение, а във вътрешното преживяване.
Друго направление в Исляма са хариджитите. Те са се отделили от главните направления, заради вярването си, че не е задължително човек от семейстовто на пророка Мохамед да управлява, това може да направи всеки праведен мюсюлманин. Отцепването им става в края на 7 век по време на управлението на четвъртия халиф Али. В днешно време това течение на Исляма се среща много рядко - в Оман, Занзибар и държави от северна Африка
Прочетено: 3716 пъти
Изображение
Нова тема Отговори

  • Подобни теми
    Отговори
    Преглеждания
    Последно мнение

Върни се в “История”