Джон Стюарт Мил

[Mozo]

Джон Стюарт Мил (на английски John Stuart Mill) е британски философ,логик и икономист. Един от класиците на позитивизма и утилитаризъм. Баща муДжеймс Мил, също философ и икономист, е пламенен последовател на Джереми Бентъм.Двамата, повлияни от френските мислители Хелвеций и Кондорсе,твърдо са убедени във всемогъществото на възпитанието. Бащата на Джон Стюарт Мил активно прилага своите теории във възпитанието на сина си. Мил младши не посещава училище,а учи в дома си с частни учители. По късно заема постове в Остиндийската компания(1823-1858).Депутат е в парламента(1865-1868)и член на либералната партия на Уилиям Гладстон. Възгледите на Джон Стюарт Мил се формират под вриянието на британския емпиризъм, чрез съчиненията на Френсис Бейкън,Джордж Бъркли,Дейвид Хюм, Дейвид Рикардо,както и на Имануел Кант и Огюст Конт. Развива идеята на Бейкън за активната,научната индукция, разработвайки методите на елиминативната индукция. Ориентира индуктивните методи към разкриване на причинно-следствените зависимости между явлнията. Неговото учение за научната индукция е пример как могат да се прилагат принципите на строгия емпиризъм. Според Мил индукцията е "обобщение въз основа на опита". За да обоснове индукцията,той допуска еднствената обща аксиома в своето учение,в която се постулира единството на природата (the uniformity of the course of nature). Формулировката u гласи, че "...в природата съществуват сходни, паралелни случаu, и това което веднъж е станало ще стане отново при достатъчна степен на подобие на обсоятелствата, и не само отново, а толкова пъти колкото се повторят същите обстоятелства" т.е. има еднообразие на реда на природата. Обаче тук се разбира еднообразие в явленията, а не необходимата връзка между реалните неща в обективната действителност. Така се оказва, че науката е хипотетична, а не априорна което и той признава. Всъщност индуктивната логика е учение за методите на емпиричната наука (за разлика от абстрактните науки - логика и математика). Джон Стюарт Мил е привърженик на утилитаризма, етическа теория, чието начало е поставено от неговия кръстник Джереми Бентъм. Под влияние на Бентъм за основа на морала смята ползата,или принципа за най-голямото щастие. Постъпките които водят към щастие следва да се оценят като добри,а към нещастие -като лоши. Под "щастие" разбира удоволствие и отсъствие на страдание. Мил се стреми да свърже щастието на отделния човек с щастието на другите хора, на цялото човечество и дори всички живи същества. Към средата на 19 век утилитаристкото учение в продължение на дълги години оказва изключително силно влияние върху британското законодателство и политика,при това при пълното отсъствие на пропаганда базирана на призив към чувствата. Мил е вдъхновен защитник на либерализма.Застъпва се за осигуряване на максимално възможна свобода на личността от държавата. Проявява интерес към работническото движение и утопичния социализъм.Допуска,че частната собственост не е вечна. Джон Стюарт Мил е един от най-влиятелните философи във втората половина на 19 век. Неговите изследвания върху индукцията имат пределено значение за развитието на индуктивната логика(вероятностна) в 20 век (Ханс Райхенбах,Рудолф Карнап,Карл Хемпел и др.).