Чернобил - историята на една трагедия - презентация

[Mozo]

Чернобилската авария, станала на
26 април 1986 в Чернобилската АЕЦ в
Украинска ССР, част от Съветския съюз ,
е най-тежката авария в историята на
ядрената енергетика. Тя предизвиква
облак от радиоактивни отпадъци, който
преминава над части от СССР,
Източна Европа и Скандинавия.
Обширни райони в Украйна, Беларус и
Русия са замърсени, а около
200 000 души са евакуирани от родните
си места. Близо 60% от радиоктивните
отпадъци падат на територията на
Беларус.
Инцидентът повдига въпроса за
безопасността на съветската ядрена
енергетика, като за известно време
забавя развитието ѝ. Вече разделените
държави Русия, Украйна и Беларус
понасят значителни разходи за
обеззаразяване и здравеопазване,
вследствие на чернобилската авария.
Централата в Чернобил


Строежът на централата е започнал през 1970 г. При настъпването на
инцидента атомната централа разполага с 4 атомни реактора, въведени в
експлоатация съответно през 1977, 1978, 1981 и 1983 г. Реакторите на
централата са от тип РБМК (реактор с висока мощност канален) и използват
графитен забавител. Основната причина за използването на този тип реактори
е, че те са били със значително по-висока мощност от еквивалентните реактори
с воден забавител строени по това време (през 70те години най мощният ВВЕР
реактор произвеждан в СССР е ВВЕР - 440 (440MWe), а най мощните РБМК
реактори са били РБМК - 1000 (1000MWe)). В днешно време в Русия все още се
строят реактори от тип РБМК - 1000 и РБМК - 1500 (това са най мощните руски
реактори в момента, следващото поколение ВВЕР реактори се очаква да
надмине РБМК-1500).
Реакторите от тип РБМК са разработени след първите реактори от тип ВВЕР и
до инцидента в Чернобил са смятани за един от най-надеждните типове
реактори строени на територията на СССР. Конструктивно предимство на тези
реактори е, че те позволяват презареждане на реактора по време на работа
(т.е. без спиране на производството за презареждане). За съжаление се оказва
че в конструкцията на първото поколение реактори от тип РБМК има допуснати
редица грешки една от които се оказва достатъчно сериозна за да предизвика
най-сериозната авария в историята на атомната енергетика.
Централата в Чернобил



Интересен факт е, че 3 години преди аварията в Чернобил става авария с
реактор от подобен тип (1-во поколение РБМК-1500) в Игналинската АЕЦ
(Литва). Аварията в Игналина възниква при условия, които са до известна
степен подобни с чернобилската авария — при работа на реактора на висока
мощност сработва аварийната защита (с цел бързо понижаване на мощността
на реактора), която поради същият конструктивен дефект вместо да понижи
мощността на реактора временно я повишава многократно, като довежда до
изключително сериозна повреда в активната зона на реактора, но въпреки това
Игналинският РБМК оцелява.
Инцидентът в Игналина е бил известен на конструкторите на Чернобилските
реактори (тъй като се случва именно по време на строежа на 4-ти блок в
Чернобил), въпреки това не са взети мерки за промяна на конструкцията на
контролните пръти на реакторите от тип РБМК тъй като се е считало че
причината за аварията в Игналина е била грешка на оператора.
На 02.02.1984 Официално започва работа по установяване и предотвратяване
на условията при които възниква положителенен коефициент на реакцията в
реакторите от тип РБМК, за съжаление този проект се развива изключително
бавно и неефикасно.
Централата в Чернобил



На 02.02.1984 Официално започва работа по
установяване и предотвратяване на условията
при които възниква положителенен коефициент
на реакцията в реакторите от тип РБМК, за
съжаление този проект се развива
изключително бавно и неефикасно.
Едва след Чернобилската авария (26 април
1986) се правят достатъчно сериозни анализи,
показали, че единственият начин да се достигне
до аварийна ситуация от такъв мащаб е
комбинация от неправилни действия на
персонала (в случая на АЕЦа) и конструктивен
дефект във водещата част на контролните
пръти.
След инцидента в Чернобил в конструкцията на
реакторите от тип РБМК се внасят редица
промени, които довеждат до така нареченото
второ поколение РБМК реактори. При тези
реактори е невъзможно да се достигне
положителен коефициент на реакцията, което
означава че при тези реактори е невъзможно да
се повторят процесите довели до Аварията в
Чернобил.

Целият материал: