Възпитание и образование в Древна Спарта

[Mozo]

Възпитанието и образованието в Древна Спарта



Възпитанието е обществено явление , характерно за цялото развитие на човечеството. През хилядолетията е създаден богат и разнообразен опит за отглеждане на подрастващите поколения . На определен етап възникват и обществените институции за образование - училищата , а също и предучилищните и извънкласните организационни форми за възпитание. На образованието – това скрито съкровище – както не без основание го определя Жак Делор се възлага световната мисия за утвърждаване на идейте на мира , свободата, демокрацията и социалната справедливост.
Съвременните училища, съвременното възпитание и образование днес се различават коренно от възпитанието и образованието в Древна Атина и Спарта.


Гърция – една от люлките на световната цивилизация имала стремежа в образованието да се обръща повече внимание на свободата , на индивидуалното развитие , на личната самостоятелност. Поради това вниманието там било насочено към повече към индивидуалното възпитание , към развитието на самостоятелното мислене , към изграждане на личното нравствено достойнство. Гърците създават идеала за хармонично духовно и физическо развитие.

Възпитанието в Спарта

В Спарта имало две основни класи – робовладелци / спартиати / и роби / илоти /. Около 32 свободни граждани господствали над повече от 220 хиляди роби. Това съотношение съдържало опасност от бунтове , затова спартиатите взимали всички мерки за тяхното предотвратяване . Налагало се създаването на строга военна организация.
Приемало се , че децата принадлежат на държавата , която има над тях пълни права. Още с раждането на детето , съветът на старейшините решава, ако то е здраво – да живее , ако е слабо и недъгаво – да умре. Здравите деца къпели във вино, защото се вярвало , че само здравите деца издържат на тази процедура. Големи били грижите за физическото закаляване . Облеклото било просто , еднакво за всички сезони, храната природосъобразна , състояща се предимно от зеленчуци и плодове. До седемгодишна възраст децата били отглеждани у дома. Главни грижи за тяхното възпитание имали майката. След седем години грижите за възпитанието се поемали от държавата . Децата напускали своя дом и постъпвали в специално организирани заведения. Това било задължително за децата на всички „ Свободни граждани „ включително и за най – висшите владетели. Върховната грижа за тяхното възпитание била поверена на педоном / детеводител, възпитател/ , който осъществявал мерките за физическото закаляване и за усвояването на нравствените добродетели. Педономът можел и да налага наказания. В помощ на педономите били груповите началници , които са обикновено юноши над 12 годишна възраст проявили се с добро поведение и храброст. Всеки групов началник се занимава с няколко деца от 7 – 14 годишна възраст, които му се подчиняват във всичко и понасят търпеливо налаганите от него наказания. След 12 годишна възраст юношите влизат вече в групата на „ ейрените” , които имат други задължения по – тежки от предишните. Начело на всяка групичка „ еирени ‘ стой главатар , също така юноша , който се е отличил. Възпитанието , което получават спартанските момчета е еднообразно, строго и сурово . в него липсва индивидуализация и подготовка за стопанска дейност. Набляга се най – много на физическото развитие и сравнително малко на умственото. „ Колкото се касае за четенето и писането – казва Плутарх – децата научавали само най – необходимото – всичко останало в тяхното възпитание преследвало една цел – безусловно послушание, издръжливост и науката да се побеждава. „


В обществените заведения режимът бил строг. Децата спели на твърди постели , обличали се съвсем леко , само с едно наметало и през лятото и през зимата , къпели ги в ледените води на река Еврота ; за да свикнат с болката претърпявали с твърдост мъчителни процедури в храма на Артемида. Често участвали в нощни хайки / криптии / за залавяне и убиване на роби , за да привикнат на коравосърдечие , да не се впечатляват от кръвта и смъртта. Така ставала подготовката на младия спартанец за война.
От 18 до 20 годишна възраст младежът се числи към групата на ефебиите , които получават строго военно обучение. Те усвояват добре употребата на оръжие , участват в маневрите и криптиите , а отделят много време и за обучението на младите момчета. През това време те продължават да получават и гражданско възпитание. От 20 до 30 годишна възраст спартанецът е войник. Той принадлежи към групата на мейлерените. Главната му работа се състои във военни походи , нападения на илотите и ръководене на малките.
На 30 годишна възраст той вече бива смятан за зрял мъж.

Старците се ползуват с голяма почит. Минали през всички степени на спартанското възпитание , те биват схващани като по – горестоящи от младежите и възрастните. От младите се иска послушание към тези старци като към бащи.

У младите спартанци се възпитавало чувството за уважение към възрастните , разбира се , от аристократичен произход. Всеки „ свободен гражданин” имал правото да спре млад човек и да го разпита , какво е мнението му за правата и задълженията, за добродетелите. Младежът бил длъжен да отговаря на въпросите и да изслушва съвети.
С оглед на хармоничното развитие при възпитанието широко се използвала музиката . Чрез нея се въздействало и нравствено. Преобладавали военните песни . Най – използваният инструмент била лирата.

Възпитанието на момичетата

За разлика от възпитанието в много други робовладелски държави възпитанието в Древна Спарта обхваща и момичетата. Смята се , че хубостта и здравето на бъдещото поколение зависи от състоянието на жените и затова държавата трябва да се грижи и за възпитанието на девойките. Раждането на здрави деца зависи от здравето на майките . Затова държавата открива за тях отделни „ гимназии ‘ , където те се упражняват физически и отчасти военно. Това последното се налага, за да могат да охраняват града през времето , когато мъжете са на поход. Държавната грижа за възпитанието на момичетата е една от положителните особености на спартанското възпитание.

Целият материал: