Лекции по Локални и военни конфликти

[Mozo]

1.1. Същност на военната история
Военна история – съдържанието на това понятие може да се разглежда в два аспекта: като исторически процес и като наука.
Когато разглеждаме военната история като исторически процес, следва да имаме пред вид, че тя се явява част от общия исторически процес на човечеството и представлява съвкупност от отделни исторически факти, процеси и явления, свързани с появата на войната, армията, средствата и способите за воюване и тяхното развитие от най-дълбока древност до наши дни. Този процес е протичал през различни периоди от развитието на човечеството, т. е. през различните обществено-икономически формации (строеве) – робовладелски, феодален и пр. В същото време той е обхващал различни държави, региони и континенти.
Военната история като наука представлява система от научни знания за произхода на войните и военните конфликти, появата и развитието на въоръжените сили, използването на различните средства, способи и форми за воюване и тяхното развитие от дълбока древност до наши дни. Резултатите от научните изследвания в областта на военната история се изучават в различни учебни дисциплини, курсове и пр. в системата на висшето или по-ниските степени на образование. В зависимост от това, за кой период се отнася, тя може да се раздели на военна история на древния свят (на робовладелското общество), средновековна военна история (на феодализма), нова и най-нова военна история. От друга страна, изхождайки от местоположението на изучаваните процеси и явления, военната история може да се раздели на военна история на древния Изток, военна история на древна Гърция, европейска военна история (на Европа), военна история на България и т. н.
Когато говорим за предмета на военната история трябва да подчертаем, че военноисторическата наука изучава войните и военните конфликти от дълбока древност до наши дни. От една страна тя се явява съставна част от историческата наука, доколкото изучава миналото. От друга страна, тя се явява част и от военната наука, тъй като предметът й се отнася до войната и военното дело.
Да се определи предметът на военноисторическата наука означава, да се види кои страни от войната и армията тя изследва. Това са преди всичко причинно-следствените връзки и отношения. Именно генезисът и развитието на военноисторическите факти, събития и процеси са в центъра на нейното внимание.
Военноисторическата наука се опира на знанията и на много други науки, на както всички обществени науки, тя също не е лишена от тенденциозност, особено при определени етапи от човешкото развитие. В зависимост от господстващите политически възгледи в конкретна общественоисторическа обстановка и методологическите и теоретическите подходи, е възможно тя по различен начин да оценява характера на воините и военното изкуство, тяхната същност и роля. В настоящия ХХІ век изключително важна задача на военната история е да направи тези оценки на строго обективна, безпристрастна и истинска научна основа.
От казаното до тук става ясно, че военната история се занимава с изучаването на много неща, свързани с войната, въоръжената борба и армията, т. е. тя има различно съдържание. За да се изпълнят по-лесно тези различни задачи е прието тя да се дели на отделни съставни части (раздели, дялове). В общи линии в литературата те се делят на две групи – основни и специални.
Към основните части (раздели) на военната история се причисляват: история на войните и военните конфликти; история на военното изкуство; история на строителството на въоръжените сили; история на въоръжението и бойната техника; история на военнотеоритичната (военната) мисъл; история на военните формирования; история на военната логистика.
Историята на войните и военните конфликти е един от най-важните раздели на военната история. Тя се конкретно се занимава с изучаването на конкретните войни и военни конфликти в тяхната хронологична последователност, на мястото им в развитието на обществото, на техните специфични особености.
Освен това този отрасъл изследва причините за възникване и социално-политическите условия на всяка война и военен конфликт, войните и военните конфликти от определена епоха, техните политически цели, характер, ход, главни закономерности, както и съдържанието на най-важните кампании, операции, сражения и боеве.
Този раздел анализира факторите, които определят развитието на войните и военните конфликти, техните резултати, причините за победите и пораженията. В резултат на това от опита на войните и военните конфликти се правят определени изводи и се извличат необходимите поуки и уроци за бъдещето.
Като самостоятелна област на знанията историята на войните и военните конфликти се заражда още в древността, когато се появяват описанията на войните и сраженията. С течение на времето тя придобива аналитичен характер и доставя на съвременната наука знания за миналото. Същевременно историята на войните и военните конфликти дава фактологичната база за военноисторическата наука като цяло.
Тази съставна част от военната история се явява важен източник за откриване на законите на войната и военния конфликт, военното противопоставяне и противоборство.
Едни от най-видните военни историци в миналото са Юлий Цезар, Конфуций, К. Клаузевиц, Х. Делбрюк и др.
Историята но военното изкуство е друга важна съставна част и раздел на военната история. Тя изследва възникването и развитието на формите и способите за въоръжена борба, изучава историята на трите съставни части на военното изкуство – стратегията, оперативното изкуство и тактиката. Този раздел обобщава опита от миналите войни, операции и бойни действия, разкрива закономерностите, тенденциите и динамиката на процеса на развитието на военното изкуство.
Военното изкуство се проявява едновременно с появата на войната като система от способи и форми за нейното водене. Условия за неговото изследване обаче се създават, когато за събитията има оставени достатъчно източници. Някои изследователи смятат, че това е станало след по време на персийските войни през втората половина на V век. От тогава до днес може да се проследи еволюцията на военното изкуство. Като съставна част от науката обаче историята на военното изкуство се оформя в началото на ХХ век.
Историята на строителството на въоръжените сили изучава възникването на армията като въоръжена сила на даден етап от развитието на обществото, процеса на нейното усъвършенстване през различните обществено-икономически формации. Предмет на изучаване на този дял са вътрешните причини за появата и развитието на родовете и видовете войски, тяхната система за комплектуване, снабдяване, организационно изграждане, военните реформи и техните последствия. Освен това в този раздел се прави оценка на съставните елементи на бойната мощ на въоръжените сили, структурата на осигуряването на тяхната бойна дейност, както и развитието на системата за управление на техните сили и средства..
В част от литературата (предимно руска) последното може да се срещне като отделен дял (съставна част) и се нарича история на военните формирования (части и съединения). Тя се занимава с изучаване на формирането, попълването с личен състав и въоръжение, дислокацията на отделните войскови части и съединения. Освен това този раздел изследва мобилизацията, развръщането на тези формирования и участието им в различни войни и военни конфликти, бойния път, демобилизацията, загубите, наградените и прочие.
История на въоръжението и военната (бойната) техника – това по същество е история на средствата за воюване. Този дял изучава процеса на създаване, развитие и усъвършенстване на оръжията и военната техника през различните исторически епохи, тяхната роля във войните и военните конфликти от миналото и влиянието им върху способите за военни действия. Той разкрива зависимостта на развитието на военната техника от развитието на общественото производство и най-вече производителните сили, както и от степента на развитието на науката, в частност на военната наука. На определени етапи от развитието на средствата за воюване се осъществява революция във военното дело, наложена от средствата за поразяване. Такива са откриването и внедряването на барута, на огнестрелното оръжие, навлизането на войната в машинния й период, използването на средства за масово поразяване и др.
Тази част на военната история разглежда основните закономерности на военнотехническия прогрес, снабдяването на въоръжените сили с нови средства за борба и получените вследствие на това изменения в бойните качества. Трябва да се има предвид, че средствата за водене на въоръжена борба влияят върху формите и способите, когато са въведени масово на въоръжение и след като е натрупан опит в използването им.
Натрупаните знания от този дял са един от основните източници за създаване и развитие на теорията на въоръженията.
Историята на военнотеоритичната (военната) мисъл е дял, който се занимава с появата на първите военни теории в най-дълбока древност, чиито автори обикновено са военни мислители, често пъти пълководци, както и прилагането им във военната практика. Той изследва развитието на военнотеоритичните възгледи, закономерностите, тенденциите, факторите и условията, които им влияят, и общото направление в развитието на военната наука. Освен това той изследва замяната на едни теории с други, в зависимост от появата на нови средства за воюване. Едни от най-бележитите военни мислители и теоретици са Сун У (Цзъ), Конфуций, Клаузевиц и др.
Военната мисъл систематизира научните знания за войната и армията. Затова тя взема за основа опита от миналите войни, акумулира го, използва го и по този начин определя равнището на военната наука на всеки етап от нейното развитие.
Историята на военната логистика е важен раздел на военната история. Още в древността се отчита, че „гладът е по-страшен от меча”, и се обръща голямо внимание на снабдяването на войските. В продължение на много векове обаче то се ограничава главно с доставянето на продоволствие за хората и конете. Логистиката вече има обособена нова структура и съдържание и обхваща главно създаването и развитието на тила и системата за тилово осигуряване, на системата за осигуряване с въоръжение и бойни припаси, на системата за осигуряване с автомобилна и бронетанкова техника, на медицинските органи и осигуряване, на военнотранспортните органи.
Усложняването на въоръжената борба поставя все по-обемни задачи пред логистиката. Доставянето на материални средства е в тясна зависимост от икономическите възможности на страната и научно-техническите постижения. Историята на военната логистика трябва да разкрие нейното развитие във времето, в количествено и качествено отношение, за нуждите на различните видове въоръжени сили и родове войски и при подготовката и воденето на отделните видове военни действия.
Специалните части (дялове) на военната история са: военна историография; военно изворознание; военна археография; военна археология; военна статистика.
Военната историография (историографията на военната история) е част от общата историография и специална област на военната история и изследва съдържанието, тенденциите, етапите на развитие, задачите, проблемите и закономерностите в развитието на самата военноисторическа наука. Тя се явява история на самата военноисторическа наука, представлявайки от само себе си съвкупност от изследвания (монографии, студии, статии, очерци, дисертации и др.), посветени на военноисторически събития и на историите на войсковите части и съединения.
Трудовете по историография на военната история трябва да дадат мнение за научната стойност на военноисторическото изследване: носи ли то нови оценки, които обогатяват и развиват по-нататък науката, или повтаря вече известни неща, застъпва ли грешни становища, които не само не помагат, но и пречат на изследователския процес.
Военното (военноисторическото) изворознание е специална област и раздел на военната история, който е един от най-младите. Но се явява част от общото изворознание и се занимава с всички видове военноисторически извори (източници), както и с теорията и практиката по тяхното откриване, изучаване и използване. Освен това този раздел разглежда военноисторическите извори като явление, породено от определени исторически условия. Наред с това той систематизира всички военноисторически източници, класифицира ги и разработва принципите и методите за тяхното изследване.
Военноисторическите източници обикновено се делят на писмени, веществени, устни, фото- и кинодокументи и др. Те могат да се класифицират по видове и да се групират тематично.
По същество тези извори са обективно отражение на конкретното време и обстановка, при които са създавани, но в същото време и доколкото са човешка дейност, те са субективно отражение на тази действителност. Поради тази причина при изследването им следва да се имат пред вид множество фактори и условия: служебното положение и компетентността на техните автори, обстановката при която са създавани, условията при които са съхранявани, направените в тях промени през годините и т. н.
Военна археография представлява област на военната история и съставна част на общата археография, която изучава и разработва принципите, методите и правилата за подбор и публикация на военноисторически документи, преди всичко архивни. Това е сравнително нова дейност в системата на военноисторическата наука.
Военната археография е свързана тясно с военноисторическото изворознание и другите специални дисциплини с някои общи черти, които обаче не съвпадат по предмет и задачи, а взаимно се допълват и подпомагат.
Военната археология е област на военната история и част от общата археология, която изучава дейността на хората в миналото във военната област по веществени източници (оръжие и военна техника, фортификационни съоръжения, награди, предмети от военния бит и др.) получени при археологически разкопки. Тя използва прийомите и методите на общата археология, но заедно с това има и своя специфична методология.
Доскоро се смяташе, че военната археология и археологията въобще трябва да се занимават с търсене на веществени доказателства от древността и Средновековието. През последните години обаче това твърдение все повече се опровергава от очерталата се положителна тенденция за археологическа дейност в районите на военните действия по време на войните от по-ново време.
Военната (военноисторическата) статистика е съставна част на военната история и един от отраслите на социалната статистика. Тя занимаваща се със събирането, обработката, анализа и оценката на явленията от военното дело. Тя изучава количествените и качествените показатели на военната мощ на държавата, състава, организацията и подготовката на въоръжените сили, размаха и хода на войните и военните конфликти, операциите и бойните действия, резултатите от военните сблъсъци (включително загубите на страните). Освен това тя изследва обективните и субективните закономерности, влияещи на тези показатели. При това все повече нараства ролята на математическите методи, съвременните информационни технологии и компютърната техника.
От края на ХХ век се заговори за едно ново направление във военноисторическите изследвания – история на предотвратяването на войните и военните конфликти и сдържане на агресията. То има за цел обективното изучаване на историческите факти, а така също и факторите (мерките), чието действие е довело до намаляване опасността от възникване на войната (въоръжения конфликт), до спирането на агресора и до принуждаването му да се откаже от осъществяване на агресия. Макар и отскоро, но и в това направление се натрупа вече достатъчно опит, който може да се обобщи и да се използва за в бъдеще.
В резултат на изследванията, получени от всичките раздели (дялове) или области на военната история, се трупа определен военноисторически опит. Тук е мястото да кажем какво представлява той.
Военноисторическият опит е съвкупност от военноисторически уроци, знания и навици, натрупани в различните области на военното дело и имащи дългосрочно, а понякога и непреходно значение. Неговото изучаване, обобщаване и практическо използване, с отчитане на изменилата се обстановка, позволява да се открият тенденциите в развитието на военното изкуство, правилно да се оценява обстановката, да се намират целесъобразни решения с опиране на примери от миналите войни и военни конфликти, творчески да се разработват и успешно да се водят операциите и бойните действия.
В същото време военноисторическият опит не може и не трябва да се възприема механично. Всяка поредна война и всеки военен конфликт са неповторими. Нещо повече, в различните военноисторически епохи условията и способите за водене на войните и военните конфликти са различни.
Особено рязко се изменя характера на войните и военните конфликти в края на ХХ и началото на ХХІ век. В перспектива те неизбежно ще придобият още по-специфичен характер. Поради това от миналия военноисторически опит могат да се използват тези елементи, които не зависят от конкретните военнополитически и технически фактори, а отразяват само най-общите закономерности на военното дело.
1.2. Някои основни категории
Всяка наука борави с определен понятиен апарат, т. е. тя си има свои категории. В това отношение военната история не прави изключения. Така военноисторическите категории са основни фундаментални понятия, отразяващи най-съществените елементи на военноисторическия процес. Различават се общи и частни категории.
Към общите категории на военната история се отнасят основополагащи понятия и термини, на които се базира военноисторическата наука. Към тях се отнасят военноисторически процес, военноисторическа епоха, военноисторическа достоверност, война, кампания, операция, сражение, бой, военноисторическа периодизация на войните, стратегическа периодизация на войните, периоди, етапи и фази на развитие на военното изкуство.
Към частните категории се отнасят понятия, използвани в различни области на военната история и нейните съставни части. Използването на категориите на военната история позволява да се разкрият закономерностите на военноисторическия процес, а военноисторическите явления да се разглеждат от единни позиции. С развитието на военното дело тези категории се разширяват и тяхното съдържание се уточнява или видоизменя.
Изхождайки от целите на настоящия курс се налага да бъдат разгледани някои от категориите, познаването на които ще допринесе за по-доброто разбиране и усвояване на учебния материал.
Бой – това е основна форма на тактическите действия на войските. Той представлява въоръжено стълкновение на подразделенията, частите и съединенията на воюващите страни с цел унищожаване (разгром) на противника и за изпълнение на други тактически задачи в определен район за кратко време. В древността боят също представлява форма на тактически действия и предимно се е водил между части от главните сили на воюващите страни за решаване на ограничени задачи.
Сражението в древността и Средновековието е стратегическа категория и най-често представлява решаващото стълкновение между армиите на воюващите страни, което води до победа или загуба във войната. То може да реши изхода на войната или да създаде прелом в нейното водене. В най-ново време сражението става оперативно понятие и включва бойните действия в хода на операцията, т. е. то е част от операцията и се явява нейна най-съществена част.
Битката в древността е сражение, което се провежда на ограничена по размери площ и което е довело до голямо кръвопролитие и много жертви. В по-ново време битката е съвкупност от няколко операции.
Кампанията обикновено е етап от войната и представлява съвкупността от военните действия на всички театри в рамките на една календарна година. Такъв е примерът с Първата световна война, която се дели на пет кампании – 1914, 1915, 1916, 1917 и 1918 година. Освен това кампанията може да бъде съвкупност от всички операции, проведени на един театър на военните действия, ограничени в рамките на един или два сезона. Такива примери могат да се посочат от Втората световна война.










2. Съотношение между война и военен конфликт
Войната, както се казва, е стара като света. Това е феномен, познат на всички, който на пръв поглед е съвсем просто нещо. Въпреки това обаче той е комплексен и предполага не едно, а множество определения в зависимост от подхода и нивото на анализ. На въпроса: Що е война? – отговорите могат да са различни според гледната точка – юридическа, военна, философска и т. н. Различните речници отразяват изключителното богатство и двойственост на това понятие.
Според известните френски справочни издания “Ларус” войната е силов сблъсък между народи (външна война), или между две партии от една държава (гражданска война), или между двама противници, които се опитват да завладеят с насилие нещо, което не са могли да постигнат по друг начин, или пък да наложат своите претенции, или да се защитават срещу тези на другите.
Подобният “Робер” определя войната като въоръжена борба между социални групи и особено между държави.
Определение на Куинси Райт (набляга на правния аспект): “Войната е законово условие, което разрешава на две или повече групи да участват в конфликт с въоръжени сили.”
Определение на Клаузевиц (разглежда намеренията): “Войната е акт на насилие, чиято цел е да принуди противника да изпълнява нашата воля; войната е продължение на политиката с други средства.”
Определение на Гастон Бутул: “Войната е форма на насилие, която има основната характеристика, че е методична и организирана по отношение на групите, които я осъществяват, и по начина, по който я водят. Освен това тя е ограничена във времето и пространството и е подчинена на особени, крайно променливи правила. Последната й характеристика е, че е кървава, защото ако не включва унищожаване на човешки живот, тя е просто един конфликт или размяна на заплахи. Студената война не е война.”
Марксисткото схващане разглежда войната като обществено-политическо явление, продължение на политиката с насилствени средства.
Ленин пише, че “именно такава е била винаги гледната точка на Маркс и Енгелс, които са разглеждали всяка война като продължение на политиката на дадени, заинтересовани държави – и различни класи вътре в тях – в дадено време”.
Войната, според съветските специалисти, засяга цялата страна (държава) и засяга всички сфери на живота и дейността на обществото. Те разглеждат въоръжената борба като специфично съдържание на войната, а главното и решаващото средство за нейното водене – въоръжените сили и други въоръжени формирования. Освен това, за постигане политическите цели на войната, според тях, във войната следва да се използват икономически, дипломатически, идеологически и др. средства и съответстващите им форми на борба.
При оценката на войната марксистите общо взето изхождат от позициите на класовата борба и интересите на диктатурата на пролетариата. Те считаха, че единствено марксистко-ленинското разбиране за войната, нейните причини, същност и социално-политически характер, позволяват правилно да се оцени войната от гледна точка на истинската й роля в историята.
В България, в края на 80-те години на миналия век, войната беше определяна като “обществено-историческо явление, присъщо на антагонистичното класово общество; въоръжено сблъскване на държави (коалиция от държави) или борещи се антагонистични класи вътре в държавата (гражданска война) за достигане на икономически и политически цели”. Останалите неща се повтаряха, както при оценките на съветските специалисти.
Обобщавайки казаното до тук, следва да се подчертае, че войната наистина е един феномен в развитието на обществото, изключително сложно явление, при което се използва въоръжена борба, както и организирано насилие за постигане на поставените цели.
Конфликтът представлява особен вид отношения на противопоставяне на интересите на две или няколко държави, политически или други групировки, в чиято основа са различни по характер обективни и субективни противоречия.

Целият материал: