Сръбско-българската война през 1885 г. - презентация

[Mozo]

СРЪБСКО – БЪЛГАРСКАТА
ВОЙНА 1885 Г.
ПРЕЗЕНТАЦИЯ ОТ
ЛИЛИЯ ВЛАДИМИРОВА ИЛИЕВА
УЧЕНИЧКА ОТ Х-А кл.НА І – во СОУ СОФИЯ
въведение

В историята на всеки народ има мигове на величие и падение, които
определят неговата участ. Нашата история е изключително богата на
много значителни събития, които коренно са променили съдбата на
България.
 Едно от тях е подписването на несправедливия Берлински договор на 1 /
13/ юли 1878 г., с който се погребва Санстефанска България и
българските земи се разпокъсват на пет части, като от страната се
откъсват
територии
с
преобладаващо
българско
население.
Представителите на шестте Велики сили и на Османската империя
подписват Берлинския договор, с който признават правото на българите
да имат “самостоятелно Княжество, васално на Султана”. С този
исторически акт, 482 години след завладяването на Видинското царство
на Иван Срацимир, се възстановява българската държавност.
РАЗПОКЪСВАНЕ НА БЪЛГАРИЯ СЛЕД
БЕРЛИНСКИЯ КОНГРЕС
➣ Северна Добруджа е дадена на Румъния, заради участието й в освободителната война в
подкрепа на Русия и като компенсация за Бесарабия, чиято територия е присвоена от Руската империя.
➣ Нишкият санджак е предоставена на Сърбия, също заради заслугите и в руско-турската война.
Така сръбската държава незаслужено се разширява за сметка на България. Успехът засилва апетитите
на Белград и към други български територии и по-специално към Македония.
➣ Македония, Егейска и Одринска Тракия, които се обособяват като трета част от целокупната
българска земя, остават в пределите на Османската Империя под предлог, че в тези земи живеят
значителни маси турско население. Според чл. 23 и чл. 62 от Берлинския договор Високата порта се
задължава да даде административна самостоятелност на тези провинции по подобие на автономията на
остров Кипър от 1868 г. Тъй като тези части от договора не са обвързани с конкретни срокове, на практика
за българите, живеещи по тези земи, които са абсолютно мнозинство спрямо всички останали етнически
групи взети заедно, не остава никаква надежда за свобода. По сведения на някои историци в тези райони
живеят около 2 милиона етнически българи, които представляват около две трети от цялото
население на Княжество България и Източна Румелия, взети заедно.
➣ Новосъздаденото Княжество България обхваща земите между р. Дунав и Стара планина / с
изключение на Северна Добруджа/ и Софийския санджак, който обхваща площ от 62 777 кв.км.
Княжеството има широки автономни права, включително и правото да има свой княз. Българската
държавност е възстановане, макар и в не най-радикалния вариант. Именно с Княжеството се свързват
най-големите надежди на българите за постигане на политическо единство.
➣ Източна Румелия се създава в земите на юг от Балкана. В териториален аспект тази област
обхваща Горнотракийската низина, част от Източните и Северните Родопи, земите между Странджа,
Черно море и Източните части на Стара планина. Провинцията обхваща територия от 35 208 кв.км, в
която живеят около 800 000 жители. Автономията на Източна Румелия била доста по-ограничена от тази
на Княжество България.
НЕГОДУВАНЕТО НА
БЪЛГАРСКИЯ НАРОД
Българският народ не се примирява с несправедливите решения на
Берлинския конгрес, тъй като те не разрешават справедливо националния въпрос
на Балканския полуостров и българската нация остава най-ощетена. Поради това,
още в дните на самата берлинска конференция, из цялата българска етническа
територия започва протестна кампания против намерението на Великите сили да
сложат кръст на Санстефанските граници на България. Първоначално протестът
се изразява в изпращането на подписки и декларации до участниците в
конференцията или до руските окупационни власти по нашите земи. След като
тази воля не е взета под внимание и Берлинският договор се подписва,
напрежението по българските земи започва да ескалира и в някои области дори
заплашва отново да взриви Източния въпрос. Идеята за цялостно обединение
наведнъж става нереална и утопична, защото това означава българската нация да
се противопостави едновременно на всички свои съседи и на Великите сили, което
предварително е обречено на неуспех.
СЪЕДИНЕНИЕТО

На 6 септември 1885 г. България
изживява своя звезден миг с
провъзгласяването на Съединението
на Княжество България и Източна
Румелия. Два дни по-късно, на 8
септември българският владетел княз
Александър Батенберг с манифест
официално признава Съединението.
Това историческо събитие е първата
успешна крачка по пътя към
национално единение на българския
народ и неговите земи.
Съединението е най-значимото постижение в най-новата история на младата
българска държава, което предизвиква недоволството и намесата на Великите сили и
изненадващо настройва негативно и Русия, която също не го подкрепя. Мотивите на
руския император са чисто егоистични, тъй като той се страхува българският княз да не
укрепи позициите си на Балканите. Неговата съдба вече е предрешена, и Русия
възнамерява да го отстрани от престола. Англия решава да се възползва от създадената
ситуация и решава да подкрепи Съединението с единствена цел да отслаби руските
интереси на Балканите. Австро – Унгария и Германия от своя страна подкрепят Русия и
също се обявяват срещу Съединението. Франция застава на тяхна страна.

Целият материал: