Вълчитрънско съкровище

[Mozo]

Историята на съкровището от Вълчитрън
Златното съкровище от Вълчитрън принадлежи към най-ценните и инте­ресни па­метници от сбирките на Археологическия музей в София. То е наме­ре­но случайно на 28 декември 1924 г. при обръщане за лозе в нивата на Тодор и Никола Цветанови в местността “Дивите лозя” с. Вълчитрън, Плевенско. Благо­дарение на златаря Коста Златарев и бързата намеса на административните власти в Плевен съкровището е спасено от унищожаване и разграбване.1
Съкровището е намерено от двамата братя Тодор и Никола Цветанови и 15 наемни работници. При откриването му никой от тИсторията на съкровището от Вълчитрън 1ях не подозирал, че “суп­никът”, чашите и “похлу­паците” са златни. Те помислили, че предметите са от “пиринч” и че са “нишан”, т.е. белег за заровено наблизо “голямо богатство”. Оставили съдовете близо до изкопа и продължили да
копаят на дълбоко и на широко, за да търсят “парите”. След продължително търсене те се уверили, че няма “пари”. Преустановили работата, разграбили предметите и се прибрали в селото. По-голяма част от предметите останали в ръцете на собствениците на нивата.2
От обясненията на собствениците на нивата и работниците се разбира, че съкрови­щето е намерено на около 0,30 м под повърхността на терена. Около него нямало ограда или следи от друга някаква материя. 1
Как са били поставени предметите - един върху друг или един до друг, не е установе­но, поради това че в момента на откриването им работниците са се нахвърлили върху тях и изваждането е станало чрез боричкане. Според показа­нията на повечето от работниците всички предмети са били заедно. 1 Големият съд бил наведен с едната си дръжка надолу; в него сложени малките съдчета, а пред отвора му - “похлупаците”, наредени отвесно един зад друг. Предметите заемали площ около 0,80 кв.м. От разпита на намервачите и от внимател­но­то преглеждане пръста на обърнатата за лозе нива се установява, че наоколо няма следи от селище. Вероятно съкровището е заровено при бягство до някое по-отличително дърво или друг белег, за да бъде укрито от неприятеля. Може би притежателят му е загинал и съкро­вището е останало неприбрано. Равнината, в която е открито съкровището, днес се обра­бот­ва. В миналото обаче, дори до преди 60-70 г., тук е имало непроходими гори.
Описание на съкровището
Съкровището от Вълчитрън се състои от 13 златни предмета с обща тежи­на 12,425 кг. Предметите от съкровището могат да се разпределят на следните четири типа: 1) голям съд с две дръжки; 2) една голяма и три малки чаши с по една дръжка; 3) два големи и пет по-малки диска и 4) един троен съд от три полуяйцевидни форми, съединени помежду си. В момента на откриването, спо­ред уверението на намервачите, предметите били напълно запазени. При “по­дял­бата” обаче повечето от тях били повредени.3


Голям златен съд

Изработен на две части, припоени помежду си със сребро. Двете му дръжки са изтег­лени от устието и са припоени към съда. Те са
приковани със златни гвоздейчета с широки конически глави на външната страна, занитени с пластинки, образуващи части от сфера на вътрешната страна на съда. Дръжките са украсени с по пет пластични ръба, разделени от четири канелюри. Крайните и средните ръбове са покрити с врязани линийки, докато другите два са гладки и образуват на долната страна на дръжката заедно със средата орнамент, напом­нящ рибя опашка.
Голям и три малки черпака

Те са златни, снабдени с високи дръжки, орнаментирани с широк релефен ръб, наря­зан с линии. Дъната на съдовете са образувани от концетрични кръ­го­ве.
Трите малки черпака имат почти полусферична форма, около устиията си имат по три ръба, образуващи бордюр, разделени помежду си канелюри. Дръж­ките им са украсени с по два изпъкнали бордюра по края, но само с един дебел ръб по средата – по дължината им. Край бордюрите е прекарана линия от зрън­чест орнамент. Поради малкото си тегло и те­жестта на дръжките, черпаците не стоят стабилно на дъната си. Типично за украсата на Въл­читрънското съкро­вище е канелюрата. Виждаме я върху цилиндрични повърхности, като сноп от пръстени на шийката на седемте похлупака и на трите малки черпака. Така също е и при дъното на съдовете. При дръжките на петте съда тя образува птича опашка.
Голям златен похлупак

Има сферична дръжка, украсена около основата с хоризонтални канелюри и на върха с топче. Лицевата страна на похлупака е покрита с геометрични орна­менти, образувани от прилепване на сребърна лента с бордюр на точки – варианти от спирала или части от дъга.
Дръжката на похлупака има форма на сфероид, издължен нагоре леко и със сферична пъпка на върха. Долната част на дръжката се стеснява като шийка, разделена от три канелю­ри, образуващи пояс около нея.
Средната част под дръжката е подсилена с леко конична форма от бронз с диаметър 15,6 мм и дебелина 3-4 мм. В средата има кръгъл отвор с диаметър 5,6 см, който води във вътрешността на дръжката. В отвора на шийката на дръж­ка­та, точно под трите канелюра, които я украсяват, заедно с подложката е отвят един ажурен кръст. Раменете му се разширя­ват и между тях се образуват че­ти­ри кръгли отвора (четирилистна детелина).
Голям златен похлупак със сферична дръжка
Дръжката е украсена с хоризонтални канелюри. На върха си завършва с топче. Лице­вата му страна е покрита с геометрични орнаменти, образувани от прилепване на сребърна лента с бордюр на точки. Той е идентичен на предишния похлупак.
Златен похлупак – цял

Украсен в основата на дръжката и в шийката с по три концентрични кръга. Дръжката отвътре е запълнена с бронзова пластика.


Златен похлупак – отрязан

Златното му съдържание по изключение е 79,9%, вместо 88,15% - очевид­но този похлупак е работен отделно от останалите. Дръжката е отрязана от на­мервачите.

Целият материал: