Албанският национализъм и Македония

[Mozo]

ЮГОЗАПАДЕН УНИВЕРСИТЕТ “НЕОФИТ РИЛСКИ“
БЛАГОЕВГРАД
ПРАВНО-ИСТОРИЧЕСКИ ФАКУЛТЕТ

КУРСОВА РАБОТА


Албанският национализъм и Македония


Балканският полуостров е мястото, където още от началото на така наречения Източен въпрос (борбата за наследството на Османската империя през ХVІІІ, ХІХ и началото на ХХ в.), се преплитат интересите на всичките Велики сили. В тази надпревара за влияние се включват и балканските народи, които имат да решават своите национални въпроси. Така те още преди своето фактическо освобождаване влизат или не в сметките на Великите сили. Този дълготраен процес доведе до установяването на доскорошните политически граници на балканските държави. Те отговаряха на едно статукво, наложено през 1919 г. и препотвърдено през 1947 г. Основната група от противоречия на полуострова днес засягат именно най-изразителния резултат от досегашното статукво - Югославия.
       В края на 1989 г. никой не е очаквал (от страна на Запада) разпадането на Югославия. Нещо повече, много от държавите, формиращи Европейския съюз, са считали Югославия достатъчно близка до самите тях и са прогнозирали скорошното й приемане в рамките на съюза.
Разпадането на СФРЮ показва, че страната няма историческо бъдеще в радикално променените в края на 80-те години вътрешни и международни условия. Оттогава започва нейното претрансформиране в посока към установяване на нови принципи на междунационални и междуетнически отношения. Този процес е силно повлиян от ескалацията на национализма и сепаратизма.
До възникването на кризата през пролетта на 2001г., Македония е сочена като пример на успешно изградени демократични конституционни и политически основи на една мултиетническа страна. По време на косовския конфликт през 1999г. Македония запазва своята етническа, политическа и стопанска стабилност, въпреки сериозните предизвикателства, произтичащи от огромния бежански поток на нейна територия.
Македонската криза има своя специфика, но в крайна сметка тя става следваща фаза в реализирането на стремежи, които албанците окачествяват като борба за премахване на неравностойното им положение като народност в конституционно, политическо и социално отношение.

Въпросът за албанското обединение

Факт е, че от всички източноевропейски държави през 1990г. Югославия беше единствената, която почти напълно покриваше критериите от Маастрихт. Но когато става въпрос за промени, разтърсващи световната политика, не може да се иска задържането на едно статукво, наложено насила и без желанието на народите, участващи в него, каквото беше Югославия. Именно желанието да се запази (първоначално) статуквото, породи и поредицата от конфликти. Това се случва не за първи път. Бавната реакция на западните държави по проблемите на Югославия може да се обясни с неяснотата, която те имат помежду си относно бъдещето развитие и преразпределението на влиянието им в региона. Само че тази неяснота струваше живота на хиляди хора. Но тази неяснота засегна и всички останали балкански държави, в които процесът на демократизиране и присъединяване към западните структури, както и на икономическото им развитие беше забавен.
Като че ли по-разрешими се оказаха проблемите в западната част на Югославия.
В рамките на тази територия в миналото се пресичат границите на Европа с Османската империя, просъществували така с малки промени от векове. Борбата между сърбите и хърватите очерта отново тази граница. Хърватите бяха подкрепени от Германия (чиито традиционни интереси там са безспорни - Хърватско е било част от Австрийската империя, а през Втората световна война - съюзник на Германия), а сърбите - от Русия. Новото в конфликта е борбата на мюсюлманите в Босна за независимост. В тяхна подкрепа, както може да се очаква, се включиха различни мюсюлмански общности, но две автономни области - Косово, населено с албанци и Воеводина, където живеят унгарци. Освен това, между Сърбия и Черна гора се намира областта Санджак, населена с мюсюлмани, които оказваха подкрепа на своите единоверци в Босна. Различни интереси се сблъскват и относно бъдещето на Черна гора. Но днешна Югославия е част и от друг проблем, който надхвърля границите й и засяга почти целият полуостров - албанският. Освен в Косово, в Сърбия има още три окръга, където живеят албанци - около градовете Прешево, Буяновац и Медведжа - гранични на Косово. Албанци има още в Черна гора и в Епир (в Гърция). В този смисъл решаването на албанския проблем (може би освен що се отнася до Косово) е невъзможно без да се предизвикат сериозни сътресения на Балканите.
Макар че в края на 1992г. албанците трябва временно да “замразят” идеята за национално обединение, те са убедени, че началният процес на обединение вече е започнал и че албанската нация е постигнала, по думите на президента Бериша, “духовно обединение”. Въпреки че е изправен пред изключително сериозни вътрешни проблеми, Бериша открито се изказва в подкрепа на косоварите, благодарение на което Косово не убягва от вниманието на международната общност и светът вижда, че е изграден обединен албански фронт.

Целият материал: