Сюлейман Великолепни

[Mozo]

СЮЛЕЙМАН I ВЕЛИКОЛЕПНИ (1520 – 1566)

Селим I явуз – страховитият предшественик на Сюлейман

Селим I Явуз (Страшни), бащата на Сюлейман Великолепни е силен и жесток владетел, османският вариант на руския цар Иван Грозни. Той устройва страшен погром на въстаналите шиити в Анадола – избити са над 40 000 души. Жестоки репресии Селим I извършва и срещу българското население. Разрушени са много селища и църкви, избити са и не малко български първенци, а други са принудени да приемат исляма. За йеросхимонах Спиридон това е „Второ разорение на България”. Тогава е изгорен в София и Свети Георги Нови Софийски (1515г.). Споменът за Селим I като за един жесток владетел се пази и в родовите предания на знатната странджанска фамилия Бинбелови.
Селим I Явуз има забележителни военни победи. Нанася тежко поражение на Иран и силният източен съперник на османците десетилетия след това на може да възстанови силите си. Разбива мамелюците и завладява Египет. Така започва османското покоряване на Северна Африка.

Военните кампании

Сюлейман Великолепни или Кануни (Законодател) (1520-1566г.) застава на престола на около двадесет и пет годишна възраст. Висшите османски сановници смятат, че той ще бъде слаб владетел, сравнявайки го с неговия твърд, решителен и енергичен баща. А в действителност Сюлейман превръща империята в една от най-големите сетовни сили.
Още в началото на своето управление той превзема Белград, с което пътят към Унгария е открит. През 1526г. унгарците са напълно разбити при Мохач – армията им е или избита, или погълната от блатата край бойното поле. Самият унгарски крал Лайош II се удавя. Буда е превзета, но в началото Сюлейман не присъединява пряко Унгария под османска власт, а поставя свое протеже на унгарския престол – Янош Сапояй. Постигнат е голям успех – унгарското кралство, най-опасният противник на османците в Европа, неведнъж нанасяло им тежки поражения е отстранено като заплаха. Само 15 години след битката при Мохач в Буда се настанява турски паша и е създаден пашалъкът Буда, който след нови османски завоевания все повече се разширява и постепенно обхваща територията на почти цяла днешна Унгария. Османците строят верига от погранични крепости, както за защита, така и като изходни бази за военни операции и акънджийски нападения.
Султанът застава начело на голямата морска операция за овладяване на остров Родос, седалище на рицарите от ордена на хоспиталиерите – йоанити (1522г.). В кампанията участват най-елитните части на османската армия заедно с бейлербеите на Румелия – Аяз паша и на Анадола – Касим паша, както и Бали ага, командващ еничарите - острието на всяка османска атака. Рицарите хоспиталиери са изключително труден противник. Още в 1480г. великият султан Мехмед II Фатих прави опит да превземе Родос. 100 000 турци се сражават срещу 500 рицари, при съотношение на силите по-драстично от битката, в която 400 испанци разбиват шестдесет хилядна армия на индианците тласкали, и то при положение, че йоанитите имат срещу себе си една от най-силните армии в света – османската. След двумесечни отбранителни боеве, рицарите контраатакуват и изгубвайки се с малкия си брой сред лавината от турци постигат чудо. Обърканите османци са отблъснати и натикани в морето.
Сега 42 години след провала на Завоевателя, Сюлейман Кануни е твърдо решен да сломи непобедимите рицари. Битката за Родос продължава половин година, в нея рицарите проявяват най-големите си войнски добродетели. Османците търпят чудовищни загуби – около 100 000 загиват в бой, от раните си или от болести. Непрекъснато се докарват нови попълнения на мястото на убитите. Целият ресурс на огромната империя е впрегнат в една цел – Родос да бъде превзет.
Най-накрая бранителите се пречупват. С рицарите Сюлийман се държи рицарски – съгласява се оцелелите заедно с великия магистър да напуснат острова с корабите си. Родос е завладян, но но много висока цена.
В периода между битката при Мохач и окончателното завлядяване на Унгария, османците правят опит да превземат Виена (1529г.). Турската армия се озовава под стените на града през есента, когато проливните дъждове и разкаляните пътища значително затрудняват придвижването й. Тук се появява и проблемът, който води до провала и на следващите опити на османците да превземат Виена – значителното отдалечаване от основните бази. Османската армия е принудена да се оттегли. Но ако Виена се оказва недостижима за турците, същото не може да се каже за австрийските земи, които страдат от постоянните османски набези.
Сюлейман Великолепни лично оглавява кампанията срещу Молдова, което показва важността й. Поводът – сближаването на молдовския господар Петру Рареш с Хабсбургите. Това накърнява интересите на Високата Порта, стремяща се да запази позициите си във васалната Молдова.
Малкото молдовско воеводство при управлението на Стефан Велики е сериозен противник на османците и им нанася няколко тежки поражения, най-сериозното от които е в битката при Васлуй. Но Молдова при Петру Рареш не е Молдова при Стефан Велики. Походът на Сюлейман е успешен, воеводството е прегазено с лекота. След кампанията васалният статут на Молдова е утежнен, а територията между Днестър и Прут откъсната. След като в края на XV в. османците превземат района между Дунав и Днестър с градовете Килия и Акерман, и след загубата на нови територии воеводството се превръща в една почти вътрешна област на Османската империя, обградена от турски владения или турски васали, прикована от мощните османски крепости по Днестър.
Сюлейман не забравя и друг свой васал – Влашко. През 20-те години на XVI в. на няколко пъти османски войски прегазват територията му, за да покажат кой е силният. Турските крепости на северния бряг на Дунав (Гюргево и Холъвник) остават удобен плацдарм за османските наказателни акции във воеводството.
На изток Сюлейман води три похода срещу Персия. Военните действия са с променлив успех. Конфликтът завършва с мирния договор от 1555г., по който персийският шах Тахмасб I отстъпва на османците Западна Армения, Западна Грузия и Ирак с Багдат.
Османските войски превземат цялото крайбрежие на Червено море и стигат до Йемен. В този район интересите им се сблъскват с тези на португалците , изградили голяма колониална империя в Южна Америка, Африка и Азия. Голяма турска флота достига чак до бреговете на Индия, след което султанът на Гуджарат търси османската помощ срещу потугалците. Никога до тогава турски войски не са действали толкова далече. Амбициозната цел на морската експедиция е да бъде превзет Диу и да бъде накърнено португалското надмощие в Индийския океан, което показва османските претенции за световна хегемония. Междувременно султанът на Гуджарат повикал османците на помощ, е убит и заменен с португалско протеже, а турската атака срещу Диу е отблъсната. Въпреки неуспеха си в Индия, османският флот завладява важните йеменски пристанища Аден и Мока, затвърждавайки позицията на Портата в Региона на Червено море.
Османската империя разширява влиянието си и далеч на север по Волга, след като Казанското и Астраханското ханства търсят покровителството й. Това влияние става особено силно, когато представители на династията Гераи, управляваща васалното на Портата Кримско ханство, застават на казанския престол. През 1521г. Сахиб Герай влиза в Казан с отряд от 300 воини и сваля руското протеже Шах Али. Начинанието се подкрепя и от османците. В 1524г. Казанското ханство иска помощ от Сюлейман Великолепни като се позовава на сключен по-рано договор с османците, по силата на който те ще ги подкрепят при руска военна агресия. Макар и формално, поради своята отдалеченост Казан се признава за османски васал. Потенциалната опасност от образуване на ислямски обръч около Европа е отстранена от руския цар Иван Грозни със завладяването на двете ханства на Волга.
Сюлейман Великолепни се превръща в ревностен съперник на друг велик владетел от това време – Карл V , в чиято империя „слънцето не залязва”.
След като цялото Северноафриканско крайбрежие до Мароко пада в османски ръце, а турският корсар Хайредин Барбароса често напада италианските и испанските брегове, става сериозна възможността Средиземно море да се превърне в „Османско езеро”.
Хайредин Барбароса, бейлербей на Алжир и адмирал на турския флот, е един от най-великите пълководци на Сюлейман Великолепни. Той ръководи военоморските сили на Османската империя през най-бляскавия им период. Името му се споменава с такъв ужас в християнска Европа, също както и на неговия владетел Сюлейман. В морската битка край Первеза Хайредин разгромява християнските сили, начело с Андреа Дориа; извършва десант в Апулия, а неговите алжирски пирати безнаказано стоварват войски по крайбрежието на велики европейски сили като Испания и Франция, плячкосват, опожаряват, отвличат хора.
Опитите на Карл V да спре османското настъпление в Средиземноморието са неуспешни. В 1541г. императорът подготвя голяма морска експедиция, чиято цел е завладяването на Алжир. В нея участват много видни благородници, сред които е и покорителят на ацтеките Ернандо Кортес. Още в началото десантът се натъква на трудности. Стоварените на алжирския бряг части срещат яростна съпротива и търпят тежки загуби. В морето бушува буря и атакуващите трябва да настъпват в проливен дъжд и под силен обстрел от страна на опитните алжирски бойци. Потопените от бурята кораби на християнския флот допълнително деморализират армията на Карл V.
Императорът свиква военен съвет. Кортес не е поканен, но предлага той лично да превземе Алжир, дори ако му дадат 400 войници, с колкото покорява Мексико. Освен, че разсмива целия съвет, наивното предложение на застарелия „маркиз на долината Оахака” сякаш показва безперспективността на едно продължаване на военната офанзива. Съветът взема решение флотът да се изтегли. Алжир остава една от най-важните османски опори в района на Средиземноморието. Не случайно в титулатурата на османските султани фигурира като „домът на войната и свещената борба”. За алжирските корсари нито за ден войната не стихва.
Сюлейман Кануни не може да наложи своя контрол в Средиземноморието, ако не превземе остров Малта. Стратегическото средишно разположение на Малта би я превърнало във важна османска база за бъдещи военни операции и би застрашило Сицилия и Южна Италия от турско нахлуване. През 1565г. османската флота от 181 кораба начело с Пияле паша атакува Малта. Обсадата продължава от 20 май до 11 септември. Малта устоява. За османците това е временен неуспех, който посрещат със самочуствието на победители. Но островът така и не пада под тяхна власт. Столетия по-късно, през Втората световна война, германците сщо не успяват да превземат Малта и с това да спечелят военно надмощие в Средиземно море.
През 1566г. султан Сюлейман се отправя на своя последен поход. Османската армия достига крепостта Сигетвар (Сигет). Отбраната на града се ръководи от Никола Зрински, представител на един от най-могъщите хърватски феодални родове. Въпреки храбростта на малобройните защитници след едномесечни сражения Сигетвар пада. Жертвайки живота си, Зрински е наречен „втори Леонид”. Тук, край стените на града, обаче умира Сюлейман. Вече не е между живите най-страшният противник на християнска Европа за близо половин столетие.
Заслугата на Сюлейман не е само в това, че създава една световна сила, а в трайността на изграденото от него, в трайността на неговите завоевания, за разлика от огромните степни империи, които в повечето случаи, са се разпадали след смъртта на своите основатели. Разбира се главното при Сюлейман е приемствеността с неговите велики предшественици на османския престол – Мехмед II Фатих и Селим I Явуз. Повечето от завладените от него провинции са изгубени чак XIX и XX в. Алжир, (който влиза в империята при Селим I, но е трайно интегриран при Сюлейман) е завзет от французите едва в 1830г., Либия в 1911г., след Итало – турската война, Ирак и Йемен след Първата световна война. Управлението на Сюлейман има и друго важно значение – комплексът за малоценност, появил се в християнска Европа пред османското могъщество. Дотогава въпреки големите турски победи, християните смятат османското присъствие в Европа за временно и, че рано или късно турците ще бъдат изтикани там, откъдето са дошли. При Сюлейман европейските християнски сили се замислят вече дали полумесецът няма да хвърли своята сянка над целия континент. Появява се „турският страх”, страхът от „Великия турчин”. Дори след битката при Лепанто, където християнството печели огромна победа (османският флот е практически унищожен – 224 кораба са извадени от строя), европейските сили не се възползват от успеха. За по-малко от година османците възобновяват флота си, като са построени 250 кораба – повече от изгубените при Лепанто. Османското настъпление в Средиземноморието продължава. През 1574г. испанцте са прогонени от Тунис. С бързото си възстановяване Османската държава показва, че е станала истинска империя, защото истинските империи се познават не само в победите, а и как устояват на пораженията.

Културни достижения на сюлеймановата епоха

За да бъде често определяно като „Златен век” на Османската империя, управлението на Сюлейман Великолепни, заслуга имат колкото успешните му военни кампании, толкова и културните достижения на неговото време. Освен като велик пълководец султанът остава в историята като ревностен покровител на изкуството, литературата и архитектурата, самият той се изявява като поет под името Мухиби.
В султанския двор творят плеяда от поети, художници, хроникьори и др. Тези длъжности освен престижни се оказват и добре печеливши, тъй като Сюлейман не щади средства за поощряване на талантливите автори. Това привлича в Истанбул творци от различни националности (перси, араби, азербайджанци и др.). Любимият поет на султана е Молла – Махмуд, известен като „Султанът на поетите”.
По времето на Сюлейман твори най-великият от османските архитекти – Мимар Синан. Роден през 1489г., отнет от родителите си чрез девширмето, той изгражда стабилна кариера в османската войска (участва и в битката при Белград), докато талантът му на архитект не е забелязан от султана при изграждането на дървен мост над р. Прут през 1531г., по времето на молдовската кампания и не е назначен за придворен архитект. Впоследствие способностите му се разкриват напълно при строежа на над 360 паметника на османската архитектура. След най великолепните му творения е джамията Шахзаде (завършена през 1548 г.), за облика на която Синан черпи вдъхновение от един друг паметник на храмовото строителство, емблема на друга велика епоха – църквата Св. София. Според преданието Сюлейман Великолепни поръчва строежа на тази джамия след като се разкайва за екзекуцията на най-големия се син Мустафа, в превод Шахзаде означава принц, наследник на престола. Но ако трябва да се посочи едно архитектурно творение, което най-пълно олицетворява сюлеймановата епоха, както Св. София – юстинияновата, то това ще бъде джамията Сюлеймание, построена между 1550 – 1557 г. Недоволен от бавното напредване на строежа, Сюлейман напомня на Синан за горчивата съдба на архитекта Аяс, умъртвен век по-рано от Мехмед II заради мудност. Цялата пищност на двореца, облеклото, архитектурата и пр. Дават повод на европейците да дадат на Сюлейман прозвището „Великолепни”.


Целият материал: