Здравейте! Вероятно използвате блокиращ рекламите софтуер. В това няма нищо нередно, много хора го правят.

     Но за да помогнете този сайт да съществува и за да имате достъп до цялото съдържание, моля, изключете блокирането на рекламите.

  Ако не знаете как, кликнете тук

Френска революция

Безплатни реферати, есета, анализи, доклади и всякакви теми свързани с историята.
Археография, археология, архивистика, архонтология, бонистика, ваксилология, генеалогия, хералдика, дипломатика, документознание, епиграфика, историография, източникознание, историческа методология, нумизматика, палеография, папирология, хронология.
Нова тема Отговори
Потребителски аватар
Mozo
Skynet Cyber Unit
Skynet Cyber Unit
Мнения: 283199
Регистриран: пет юни 01, 2007 14:18
Репутация: 332742
Местоположение: Somewhere In Time

Френска революция

Мнение от Mozo »

Предпоставки

Френската революция е бунт във Франция, продължил от 1789 г. до 1799 г., при който абсолютната монархия е премахната и, след кратко републиканско управление, е заменена с диктатурата на Наполеон Бонапарт. Той оказва силно въздействие върху обществения живот в Европа, стимулирайки либералните движения на континента.
Една от причините за революцията е, че през 1789 г. френското общество все още се е деляло на съсловия. Съсловие на духовенството, което обхващало 100 000 души; съсловие на аристокрацията (благородниците) – 400  000 души и съсловие на народа – това били всички останали (около 23 млн. души). Съсловието на духовенството и на аристокрацията не плащало данъци и се радвало на ред привилегии, а в съсловието на народа имало много замогнали се манифактуристи и финансисти, които искали да се включат във властта. Земята, която народа обработвал, не е лична собственост на гражданите, а на едрия феодал. Те, освен на него, плащат данъци и на църквата, и на краля. Тези налози обезценяват техния труд. Това довело до конфликт между буржоазията и аристокрацията. Друга причина за революцията била и финансовата криза във Франция. Луи XV направил опита да изведе страната от кризата, като обложил съсловията на духовенството и аристокрацията с данъци, но те се разбунтували. На 5 Май 1789г. Луи XVI свикал Генералните щати, в които се гласувало по съсловия и по този начин хората от третото съсловие разполагали с един глас, докато тези от първото и второто – с два, а това положение не можело да продължава така. През 1789 г. в Залата за игра на топка във Версай, депутатите от третото съсловие (съсловието на народа) се заклели да не се разпускат, докато не бъде приета Конституция; така било създадено Учредителното събрание. Започнала вълната от революционни действия. На 14 юли 1789г. тълпа от санкюлоти щурмувала Бастилията. На 26 август 1789 г. била приета "Декларация за правата на човека и гражданина", с която французите се обявили за равни в своите права за свобода, собственост и сигурност.





Първи период (1789 – 1792)


Свикването на Генералните щати

Управлението на Луи XVI довежда до рязко изостряне на социалните противоречия във Франция, предизвикани от задълбочаващата се финансова криза. Разточителството на кралския двор, военният съюз на Франция с младата американска република срещу Англия, природните бедствия окончателно изпразват хазната. С все по-голяма неохота и привилегированите, и буржоазията се отзовават на предложенията за отпускане на заеми. Пропадат и усилията на неколцина министри за осъществяване на радикални промени в разстроените финанси на държавата. С благословията на краля пръв физиократът Тюрго се заема с непосилната задача да спасява френската икономика. Той установява свободна търговия със зърнени храни, премахва цеховете с тяхната средновековна регламентация и дори замисля облагането на привилегированите с данъци, с оглед да се внесе известна справедливост в издръжката на държавата.
Въпреки съпротивата на останалите министри и съветници Луи XVI подкрепя за известно време начинанията на Тюрго. Обективно неговите реформи, които засягат интересите на всички слоеве на френското общество, довеждат да поскъпване на хляба и на зърнените храни, а в следствие на лошата реколта предизвикват недоволството на селяните и на манифактурните работници в градовете. Поради обективните условия разумната идея на Тюрго да насърчи производството на храни чрез премахване на регламентацията не получава обществена подкрепа. Гладните тълпи в Париж настояват за оставката на министъра реформатор и открито отправят заплахи. Колеблив и непоследователен, Луи XVI отстъпва и сменя Тюрго.
Амбициите на новия финансов министър Некер да въведе ред в държавните финанси тръгват от друга посока. Той налага строг режим на икономии, преустановява редица плащания, предназначени за покупка на луксозни вещи в двореца, и дори си позволява да ограничи щедрите ренти и пенсии, които кралското семейство раздава на своите приближени.
Дори и при най-разумни разходи от страна на краля, щом селското стопанство е изостанало, полуфеодално и примитивно, а търговията и индустрията са сковани от множество регламенти и ограничения; щом духовенството и аристокрацията са изцяло паразитни, разложени и прахосници и щом селячеството и буржоазията са изпълнени с омраза към привилегированите и се отнасят критично към кралската данъчна политика, системата на икономии не може да бъде ефикасен лек за абсолютизма.
Войната за независимост на английските колонии в Северна Америка увеличава държавния дълг с още два милярда ливри. При това положение става немислимо Луи XVI да нормализира финансите си със собствени сили, тъй като държавният дълг продължава да се увеличава и през 1789 г. достига солидната сума от 5 млрд. ливри. И така кралят, на когото през 1774 г. се възлагат големи надежди, за 15 години успява да утрои дълга и да увеличи дефицита. В началото на 1787 г. кралят свиква асамблеята на нотабилите с надеждата, че те ще подкрепят идеята му да се обложат с данъци всички привилегировани. Противно на очакванията му знатните отказват да одобрят реформите на кралския министър Калон. Като чувстват пълното безсилие на Луи XVI и неговата неспособност да излезе със собствени сили от кризата, нотабилите разбират, че е настъпил подходящият момент да разширят своите привилегии и да поставят монарха под своя пълен контрол.
Луи XVI е лишен от осезателна подкрепа и в безсилието си търси спасение единствено в смяната на министри, с което прави своята безпомощност видима за цялото общество. Заседанията на нотабилите не помагат за перспективното разрешаване на финансовия проблем, тъй като те препоръчват на краля да свика Генералните щати. Изправен пред общия фронт на недоволството от политиката на абсолютната монархия, Луи XVI се принуждава да отстъпи и през пролетта на 1789 г. насрочва избори.
Повече от 175 години са изминали от заседанията на последните Генерални щати – достатъчно продължителен период, за да направи техния регламент остарял и непригоден за социалната структура на френското общество в края на XVIII в.
Генералните щати са съсловен институт, свикан за първи път от Филип ІV през 1302 г. по повод конфликта му с папата. От създаването на щатите до 1614 г., когато са свикани за последен път, трите съсловия са представени с по 300 депутати, които заседават поотделно. Според установената процедура всяко съсловие разполага с един глас и по такъв начин третото съсловие остава в пасив при конфликтите с първите две – висшето духовенство и аристокрацията. Да се приложи този средновековен регламент, означава да се игнорира обстоятелството, че през 1788 – 1789 г. третото съсловие е 96 – 97 % от населението на Франция, че то създава националните богатства в индустрията, в селското стопанство и в търговията, че то единствено плаща данъци, че няма политически права и привилегии.
Още преди започването на изборите кралят се съгласява да удвои броя на депутатите от третото съсловие, но без да се уточни следващия по значение въпрос – как ще се извърши гласуването. При положение, че се запази предишният ред на гласуването по съсловия, удвояването на броя на депутатите загубва своето практичесико значение, тъй като цялото трето съсловие остава с един-единствен глас. Но нито кралят, нито Некер се произнасят определено по този съществен проблем. В духа на средновековната традиция от името на Луи XVI всички поданици са призовани да изпратят на краля своите оплаквания и искания с оглед на усъвършенстване на законодателството и дейността на администрацията. Избирателите попълват повече от 60 хиляди тетрадки с поръчения, в които с наивна вяра и почит към Луи XVI те споделят своите надежди за намаляване на данъците и злоупотребите, за равни политически права и пропорционално на доходите данъчно облагане, за разширяване на пълномощията на Генералните щати.
Изборите преминават при повишена политическа активност на широките слоеве от френския народ, а литератори, философи и учени публикуват десетки памфлети, размишления и призиви. Наричат Френската революция от 1789 г. „дъщеря на Просвещението” и това определение съдържа дълбок смисъл. То отрича огромната роля на френските просветители за активизирането на цялото трето съсловие в борбата срещу абсолютизма.
В навечерието на изборите абат Сийес (1748-1836) публикува брошурата си „Какво представлява третото съсловие?”. Френското общество не познава друга книга, в която така смело, ясно и категорично да се характеризират съсловията и тяхната роля в държавата. Авторът противоставя паразитизма на знатните на творческата енергия на третото съсловие. „Третото съсловие е силен мъж, едната ръка на който е вързана, а неговите права са равни на нула.” – пише Сийес. Насочена пряко срещу висшето духовенство и аристокрацията, брошурата получава изключителна популярност.
Над всички вдъхновители на промените се извисява с колосалната си енергия граф Мирабо, който импонира на французите с ораторското си изкуство, с острата си критика срещу привилегированите, от чиито среди произлиза, с призивите за единство на нацията под върховенството на краля, с умението да не се поддава на моментни настроения и да предвижда развръзката на събитията.
Третото съсловие избира Мирабо за депутат в генералните щати и още 25 либерално настроени аристократи. Тяхната съпричастност с идеите за политическото равенство и очевидната нужда от авторитетни водачи обясняват предпочитанията на буржоазията, на градското население и селяните към тях.
Заседанията на Генералните щати се откриват на 5 май 1789 година във Версай с дълга и уморителна церемония. Депутатите на духовенството и аристокрацията влизат в залата през официалния вход, а представителите на третото съсловие през служебните задни входове. С тази процедура Луи XVI се стреми да покаже, че държи на различията между съсловията и на стриктното спазване на традицията. Той напомня на събраните около 1200 депутати, че разполагат само със съвещателни функции при решаването на финансовите въпроси. Луи XVI им предоставя правото да дискутират и да се споразумеят по най-конфликтния проблем – начина на гласуване, разчитайки прекалено много на противоречията между съсловията и на верноподаническите чувства на депутатите.
От тези колебания на краля и на неговите министри умело се възползват представителите на третото съсловие, които веднага след откриването на деловата работа на Генералните щати предлагат всички депутати да заседават и да гласуват заедно. До тогава избранниците на трите съсловия заседават поотделно и всяко от тях има право на един глас, но тази остаряла процедура вече не отговаря на интересите на третото съсловие, тъй като удвояването на неговите депутати би имало смисъл само ако се промени цялата организация на работата на Генералните щати. Представителите на третото съсловие настояват всеки депутат да има право на един глас, разчитайки в хода на разискванията да привлекат на своя страна някои либерално настроени аристократи и духовници.
Споровете между депутатите от трите съсловия продължават повече от месец, защото и двете страни съзнават важността на дискутирания проблем – начинът на гласуване. Опитите да се склонят духовниците на отстъпки имат по-голям успех, тъй като в техните среди заседават и свещенници с по-малки доходи, но аристократите са далеч по единни. Да се примирят с промените, за тях означава в перспектива да загубят своите привилегии, да променят начина си на живот, да търсят нови източници на доходи, да плащат данъци – перспектива, която плаши безделниците. Загубили търпение от продължителното дискутиране на един процедурен въпрос, на 17 юни 1789 година депутатите от третото съсловие се провъзгласяват за Национално събрание, с което открито демонстрират своите претенции, че представят цялата нация. Така третото съсловие още веднъж показва, че не признава за нормално съсловното деление във Франция с неговите изкуствени прегради.
Нарушаването на старинната процедура в Генералните щати сериозно разтревожва Луи XVI и аристократите. Насърчаван от братята си, той решава да се наложи със сила на непокорните депутати и нарежда да се съсредоточат войски във Версай и около столицата, разчитайки на кралските полкове и на швейцарски наемници. Ролята на арбитър между съсловията, която кралят заема от началото на финансовата и политическата криза, става безполезна и дори опасна. Кралският съвет постановява да се анулират взетите от депутатите решения на специално заседание на Генералните щати, на което Луи XVI ще обяви позицията си. Тези намерения на краля отново се изпълняват мудно и недобре обмислено, което дава възможност на опозицията да се противопостави ефикасно на тяхното реализиране.
На 20 юни сутринта депутатите намират залата за заседания заключена, под предлог, че ще се извършва ремонт. Луи XVI се опитва да внуши на непокорните своето неодобрение и недоволство. Но наивният опит да се попречи на заседанието има противоположен ефект. По предложение на депутата Гийотен всички се събират в съседната празна зала за игра на топка, където дори няма столове. Останали прави, депутатите полагат клетва да не се разотидат преди да подготвят нова конституция. Няколко дни по-късно по предложение на Мирабо е приет декрет, с който се гарантира неприкосновеността на депутатите. Те са обявени за представители на нацията и всеки опит да се попречи на тяхната дейност подлежи на най-строго наказание. Този декрет напомня указа от 10 май 1641 г., който депутатите от Дългия парламент в Англия налагат на краля. С него те получават гаранции срещу своеволията на Чарлз I и обезпечават правата си да заседават и да вземат решения.

Целият материал:
Прикачени файлове
Френска революция.rar
(41.91 KиБ) Свален 42 пъти
Прочетено: 4284 пъти
Изображение
Нова тема Отговори

  • Подобни теми
    Отговори
    Преглеждания
    Последно мнение

Върни се в “История”