Всекидневния живот на българите

[Mozo]

В Е Л И К О Т Ъ Р Н О В С К И У Н И В Е Р С И Т Е Т
„СВЕТИ СВЕТИ КИРИЛ И МЕТОДИЙ”

Тема: Всекидневния живот на българите. Между Ориента и Европа.
Вид на урока: за нови знания
Клас: VІ

Педагогически замисъл:
1. Цели:
- да се формират знания за новостите след Освобождението, които навлизат все по-масово в ежедневния живот на българина.
- да се разкрият европейските образци в живота, облеклото и поведението на градските хора.
- да се потърсят допирните точки на празниците и забавленията сега и на прага на ХХ век.
- да се разкрие връзката между самоосъзнаването на българите и промените, които настъпват в техния всекидневен живот.
- след края на урока учениците да знаят, че държавата взема мерки за излизане от ориенталската изостаналост и въпреки съпротивлението на традициите, модернизацията на живота е необратима.

2. Умения:
- учениците да развиват умения за аргументирано изказване и взаимно изслушване
- учениците да развиват умения за разбиране активната роля на българския народ за големите стопански, политически, духовни и културни промени в българското олщество през разглеждания период

3. Понятия
- новости
- Европа

4. Вид на урока:
- за нови знания

5. Методи:
- обяснителен разказ
- описателен разказ
- фронтална беседа
- самостоятелна работа
- четене с разбиране
- онагледяване

6. Дидактически средства:
- Кушева,Р. История и цивилизация за 6 клас.Аз-буки-Просвета.С.
- Кушева,Р. Методика на обучението по история
- Стойчева,С. Урокът по история, Университетско Издание, 2005
- Българска етнология, I ssue, №3, 2002
- www.kaminata.net 19-20-t14193.html
ХОД НА УРОКА:

Макро-
структура
ВСЕКИДНЕВНИЯТ ЖИВОТ НА БЪЛГАРИТЕ В СЕЛОТО И ГРАДА
МЕТОДИ
ОМ
1 мин.
Добър ден, ученици. Казвам се Стефан Лъчезаров Атанасов и ще съм ваш преподавател днес. Вярвам, че съвместната ни работа ще е ползотворна. Има ли отсъстващи за часа?

ВИМ
1 мин.
Миналият час сте изучили обществените промени на старите и нови групи в българското общество в началото на ХХ век.

Проверка знанията на учениците
8-10 мин.
Във връзка с това ми отговорете на няколко въпроса, свързани с важните акценти от предния урок.
Въпрос: Посочете от какви етнически общности било представено българското общество на границата между двете столетия?
Отговор: Българи – 2 900 000; турци- 500 000;/док. 2 стр. 125/
Въпрос: Коя социална група била преобладаваща?
Отговор: В бълг. общество преобладавали средните и дребните земеделски производители- те били над 80% от населението. Делът на едрите земевладелци бил малък;
- нова социална група на работещите – интелектуалците;
Въпрос: Какви промени настъпили в облика на градовете?
Отговор: Градските жители, които до момента били само 1/5 от населението, нараснали 3 пъти. Градовете запазили ориенталския си облик. Запазено е и разпределението на махали по етнически и религиозен признак. Планово градоустройство, прави улици, нови жилищни сгради от камък и тухли, именуване на улиците.
Въпрос: Какви са доказателствата, че малка България вървяла в крак с техническите новости на световния напредък?
Отговор: телеграфът, влакът, І телефонен разговор, І кинематограф, І автомобил, І ел. крушка, І трамвай и др.


Фронтална беседа

Устно узпитване
Преход към новата тема
2-3 мин.
Освобождението не довело до незабавни и коренни промени във всекидневния живот на българите, но все пак и в тази област те били видими. Как новостите навлизали с различна скорост в селото и в града ще разберем този час.

Разработване на новото учебно съдържание

20-25 мин.

Заключителна част
3-5 мин.
Всекидневния живот .

1. Животът в българското село.
Всекидневния живот на село следвал традициите си. Той бил дълбоко свързан със смяната на сезоните и тежкия земеделски труд.
Изобр.1/стр.128- „Младо семейство”- фотография от началото на ХХ век. Младежите и девойките се женели рано. В тогавашните времена, когато разводът бил непознат за българските нрави, повторна женитба се допускала само за овдовелите./показвам изображение на ухажване на градска мома сред природата/. КСмятало се, че ако някой от съпрузите овдовее млад, трябва да се ожени набързо, за да осигури отглеждането на многобройната челяд. Селските семейства били многобройни- в тях се раждали много деца, но за съжаление и смъртността била висока.
Въпрос: На какво според вас се дължала тази висока смъртност?
Отговор: На липсата на добро медицинско обслужване.
Въпрос: Кой стоял на чело на семейството?
Глава на семейството, негова опора, негов патриарх е мъжът – в семейстото цари патриархат.
Н регистрите, които проучих, членовете на домакинството са именувани така: мъжете-по лично и бащино име/ в редки случаи с някакъв прякор/, а жените – „Рада, жена на ….”
Въпреки, че произвеждат всичко, което може, хората от село се хранели с некачествена и еднообразна храна. Тя се състояла главно от хляб, варива и зеленчуци: фасул, леща, пипер, зеле. Месото и месните продукти присъствали на трапезата най–вече през зимата и по празници. Рядко купували хранителни продукти, които не произвеждали.

Целият материал: