Здравейте! Вероятно използвате блокиращ рекламите софтуер. В това няма нищо нередно, много хора го правят.

     Но за да помогнете този сайт да съществува и за да имате достъп до цялото съдържание, моля, изключете блокирането на рекламите.

  Ако не знаете как, кликнете тук

Късно пробуждане на една нация в търсене на идентичност

Безплатни реферати, есета, анализи, доклади и всякакви теми свързани с историята.
Археография, археология, архивистика, архонтология, бонистика, ваксилология, генеалогия, хералдика, дипломатика, документознание, епиграфика, историография, източникознание, историческа методология, нумизматика, палеография, папирология, хронология.
Нова тема Отговори
Потребителски аватар
Mozo
Skynet Cyber Unit
Skynet Cyber Unit
Мнения: 283199
Регистриран: пет юни 01, 2007 14:18
Репутация: 332742
Местоположение: Somewhere In Time

Късно пробуждане на една нация в търсене на идентичност

Мнение от Mozo »

I. Късно пробуждане на една нация в търсене на идентичност

Съзнанието, че са една нация, се създава късно у албанците. Средата на XIX в. По онова време Албания е само географско пространство в една империя – Османската. Възникването на национално съзнание е свързано с идеята, че албанският език трябва да се опази.

1. Езикът е общо наследство

Националното Възраждане не е свързано с политическа формация, а от неформално културно движение, вдъхновено от просветени хора, книжовници, които милеят за майчиният си език. До 60-те – 70-те години на XIX век изучаването на албански език е дело на отделни, относително изолирани ентусиасти. Появата на съзнание: албанският език е ценно наследство, предадено от дедите, единствено способно да обедини нацията. Гръцкият и сръбският национализъм засилват след 1830 г. със създаването на малка гръцка независима държава - автономно княжество Сърбия.
Късната поява на национално самосъзнание се дължи на религиозното разделение: по време на османското владичество две трети от албанското население възприема исляма, оставащата една трета се поделя между източноправославните християни на юг и католиците на север. Албанците мюсюлмани смятани за турци получат образование на турски език. Колкото до албанците християни, на друг език – гръцки и италиански.
Определят нацията интелектуалците от епохата на националното Възраждане извеждат преди всичко езика. Той е в основата на албанската нация.езикът представлява много богато наследство и албанците трябва да осъзнаят това
До средата на XIX в книгите на албански език са голяма рядкост, не съществуват и писмени норми. Публикуваните текстове са предимно на латински, гръцки и арабски. Книга от албански произход е от 1555 г. – „Молитвеник”
Първите произведения на албански език през XVI и XVII в. : Христово учение по – достъпно за албанския народ.
Фактът, че православната църква не е албанска, а гръцка и албанският характер на Католическата църква несъмнено обясняват успеха на ислямизацията (две трети от албанците изоставят християнската вяра и приемат исляма).
Българското царство, чиито царе приемат християнството още през X в. По – късно, през XVI в., сръбското царство утвърждава своя автокефална църква. Религиозното разделение очевидно забавя пробуждането на албанското национално съзнание. Привързаността към земята на дедите е важна, ала първо място чрез защитата на езика дейците на националното Възраждане се опитват да накарат албанците да осъзнаят, че са една нация.
Най – крупните фигури на националното Възраждане несъмнено са тримата братя Фрашери. Най – големият, Абдул Фрашери (1839-1892), е водещият албански политик в годините на възникване на първите структури на националноосвободителното движение (1878-1881). През 1877 г. той става член на Турския парламент. Вторият брат, Наим Фрашери (1846-1900), е безспорно най – големият поет на националното Възраждане. Автор е на произведения на албански, турски, персийски и гръцки. Докато третият брат, Сами Фрашери (1850-1904), е типичен човек на просвещението. Той въплъщава в по – голяма степен от братята си.продължава образованието си в Янина. Там усвоява основите на западната култура. Пламенен защитник на родния се албански език. При братята националното Възраждане, албанският национализъм не е основан върху отхвърляне на османската турска култура, а са силно привързани към нея. На сътрудничество между една нация, албанската , Османската империя интересите им са общи трябва да признаят албанската нация и да й дадат необходимата автономия.
До 1878 г. се появява албанско национално съзнание, битката е изгубена поради многобройните препятствия: османската власт намира сред албанците, особено сред мюсюлманите сунити в нито едно училище не е разрешено да се преподава на албански език само на турски и гръцки език.
Късно пробуждане на националното съзнание у албанците извън Османската империя карат Бисмарк да заяви на Берлинския конгрес през 1878 г., че Албания е само географско понятие и няма албанска нация.
Русия, която се представя за защитник на християнството на Балканите и по – специално на своите по – малки славянски братя( сърбите, черногорците и българите). Обявява се война на Турция през април 1877 г. Войната бързо взема благоприятен за нея обрат царските войски стигат до Истанбул. Султанът е принуден да преговаря в Сан Стефано през март 1878г. и да приеме независимостта на Черна гора, Босна и Херцеговина, Сърбия, както и на Велика България. Последната получава значителна част от Македония и излаз на Егейско море.
Западните велики сили се страхуват от засиленото влияние на Русия на Балканите и от евентуалното й присъствие в Средиземно море. Те идват на помощ на Османската империя и налагат на цар Александър II нови преговори, които започват в Берлин на 13 юни 1878 г. и се проточват чак до 13 юли.
Берлинският конгрес признава на България само статут на автономно княжество, при това върху една намалена наполовина територия в сравнение с предвидената й в Сан Стефано. Македония си остава в пределите на империята, с което е възстановена османската териториална непрекъснатост от Босфора до Адриатика. Но решението на Берлинския конгрес с най – сериозни последствия за албанците е признаването на независимостта на Сърбия и Черна гора.
Албанската лига от Призрен
Първата представителна институция на албанската нация е създадена по времето на Берлинския конгрес и е познат под името албанска Призненска лига. Първоначално тя не е инициирана и възприемана като специфично „албанска”. По – скоро става дума за маневра на османската власт във връзка с откриването на преговорите в Берлин. Идеята, според някои участници, е не да се създаде „албански” сбор, институция, която да окаже натиск върху конгреса от името на всички мюсюлмани на Балканите. Тази институция би трябвало да се бори за запазване на териториалната цялост на Османската империя.
Събранието е свикано в Призрен, Косово, на 10 юни 1878 г., точно в навечерието на откриването на Берлинския конгрес. То има подкрепата на османските власти и се прави всичко, за да се забави или предотврати присъствието на християнски представители. Те напускат събранието още на втория ден и заминават за Берлин като представители на Лигата, след което тя приема решения, които декларират верността към исляма и султана!
След бурни обсъждания чак на 2 юли 1878 г. са приети нови решения. Изчистени от всякакво религиозно сектантство, този път те обединяват всички албанци независимо от техните вероизповедаания. Едва тогава Лигата става наистина албанската Призненска лига …
Преговори на конгреса в Берлин Абдул Фрашери и Пашко Васа се опитват да накарат участниците да чуят тяхната гледна точка: те настояват за независимост на Албания. Позицията им се свежда до два пункта: отказ да се отстъпят албански земи на Черна гора, Сърбия или Гърция; искане да се обединят четирите албаноезични провинции в Османската империя.
През трите години след създаването на Призненска лига албанското национално движение развива интензивна дейност. Въпросът за границата на Османската империя със Сърбия и Черна гора е много чувствителен. Сърбите, недоволни от резултатите на Берлинския конгрес, започват да прилагат в новопридобитите територии политика, която по – късно ще бъде наречена „ етническо прочистване”:стотици албански семейства са прогонени от Нишка област. От своя страна армията на Черна гора също пристъпва към окупация на получените в Берлин територии. Призрен през 1881 г. да създаде „временно правителство”. Бързо пламват въстания и разбунтувалите се албанци овладяват някои градове в провинция Косово. Първата проява на албанската националноосвободителна борба завършва с кърваво потушаване от турската армия и с разтуряне на Призненска лига. Абдул Фрашери е арестуван и осъден на доживотен затвор.
Първа национална цел: приемане на обща азбука
В контекста на създаването на Призненска лига и възникването на албанско национално съзнание дейците на националното Възраждане трябва да решат един проблем от първостепенно значение: да постигнат съгласие за обща азбука. Без обща азбука са немислими обучението на албански език и появата на национална литература. По онова време няма нито едно основно училище, където да се преподава на албански, никакъв вестник, списван на албански. А редките публикации на този език са на различни азбуки. Авторите с християнската култура естествено прибягват до гръцката азбука, ако са православни, и до латинската, ако са католици, но като се има в предвид разнообразието от звуци в албанския език, често те са склонни да добавят голям брой диакритични знаци, специално създадени букви и понякога да комбинират двете азбуки.
Албанците, които се справят с гръцки или латински, често са неспособни да прочетат стихотворенията на албански на свои сънародници мюсюлмани, изписани предимно с арабската азбука. Естествено, твърде малко албанци с ислямска култура, които разбират арабската писменост, са способни и да четат майчиния си език, транскибиран с друга азбука.
Решение, което да не засяга никаква религиозна чувствителност, би било създаването на специална азбука, нита арабска, нито латинска, нито гръцка. Публикувал 40-те години на XIX в. книжка с предложение за оригинална азбука, съставено от 33 букви, на външен вид като арменските. Той първи защитава идеята, че освобождението на албанския народ от османското иго минава през приемането на обща азбука, неутрална по отношение на религиозна принадлежност. В този смисъл той може да се смята за родоначалник на националното Възраждане. Той е убеден, че за да обедини всички албанци, писмеността не бива да е предпоставена или свързана с никоя религия. Азбуката на Векилхаджи получава известно разпространение, по – специално в Юга, в областите на Корча и Берат. Ала не пуска корени. В средата на XIX в. издаването на книга, написана на тази азбука, би изисквало изработването на специални скъпоструващи печатарски пособия, и то за относително ограничени тиражи. Поради този неуспех, когато във връзка със събитията от 1878 г. обсъждането на единна азбука отново излиза на дневен ред, бързо е изоставена идеята да се създаде изцяло нова азбука.
Мисията за създаване на албанска писменост всъщност е поверена на дейците на националното Възраждане, установени в Истанбул. Защитниците на арабската азбука също участват в обсъжданията, но пробуждането на албанската нация, ускорено от събитията от 1878 г., както и научни съоръжения (в сравнение с латинската и гръцката азбука), укрепват европейския избор. Яни Врето защитава избора на азбука, основана върху гръцката азбука, но в крайна сметка от 1879 г. е приета азбука с латинска доминанта.

Целият материал:
Прикачени файлове
Късно пробуждане на една нация в търсене на идентичност.rar
(49.11 KиБ) Свален 8 пъти
Прочетено: 217 пъти
Изображение
Нова тема Отговори

  • Подобни теми
    Отговори
    Преглеждания
    Последно мнение

Върни се в “История”