Здравейте! Вероятно използвате блокиращ рекламите софтуер. В това няма нищо нередно, много хора го правят.

     Но за да помогнете този сайт да съществува и за да имате достъп до цялото съдържание, моля, изключете блокирането на рекламите.

  Ако не знаете как, кликнете тук

България между Рим и Цариград през IX век - цивилизационният избор

Безплатни реферати, есета, анализи, доклади и всякакви теми свързани с историята.
Археография, археология, архивистика, архонтология, бонистика, ваксилология, генеалогия, хералдика, дипломатика, документознание, епиграфика, историография, източникознание, историческа методология, нумизматика, палеография, папирология, хронология.
Нова тема Отговори
Потребителски аватар
Mozo
Skynet Cyber Unit
Skynet Cyber Unit
Мнения: 283199
Регистриран: пет юни 01, 2007 14:18
Репутация: 332742
Местоположение: Somewhere In Time

България между Рим и Цариград през IX век - цивилизационният избор

Мнение от Mozo »

ВЕЛИКОТЪРНОВСКИ УНИВЕРСИТЕТ
„Св.св. Кирил и Методий”


Реферат
Тема: „България между Рим и Цариград през IХвек
- цивилизационният избор”




I. Увод

Международната обстановка през ІХ век на Европейския континент е изключително динамична и напрегната. Нейна основна характеристика е задълбочаването на различията между християнския Запад и Изток до такава степен, че те започват да се обособяват в две отделни културно – религиозни общности. Главни действащи лица в спора са Римският папа и Константинополският патриарх и към тях се присъединяват като светски фактори франкския крал и византийския император. Естествен резултат от задълбочаването на спора става отделянето и обособяването на два църковно – политически центъра в Европа, които през първата половина на ІХ век на два пъти влизат в остри противоречия. Пръв повод за конфронтация става коронясването на франкския крал Карл Велики за император на Свещената Римска империя точно на Коледа през 800 год. Византия е много обидена, тъй като се смята за единствена наследница на древния Рим. Вторият повод за нарастване на напрежението е свързан с държавното и културното утвърждаване на славянството чрез неговата християнизация. От една страна това засяга Великоморавия и нейното израстване като реален политически фактор по Средния Дунав, а от друга страна, в средата на същия век вътрешнополитическата и културна еволюция очертава пред България нуждата от християнизация. Кой да покръсти и организира църковния живот, били въпроси, които са разпалвали политическите амбиции на Рим и Константинопол.
Дипломатическите отношения на българските владетели и Църквата с Рим и Цариград през IX век не може да се разглеждат изолирано от общия ход на религиозното съперничество между православието и католицизма, които впоследствие намерили израз като политическа форма на противопоставяне между Изтока и Запада. В същото време те се определят и от стремежа на управляващите да се сдобият със статута на една независима, равна на Рим и Константинопол държава и църква. Византийският принцип на дейно участие на управляващите в делата на църквата(цезаропапизъм) , включително и в избора на църковен глава, бил възприет от Българския владетелски дом. Поради това политиката им оказвала пряко въздействие върху статута и положението на българската църква. Ако целите, до които се домогвали българските владетели от контактите с Папството и Цариградската патриаршия, и свързаните с това промени в положението на българската църква, бъдат приети за отправна точка във взаимоотношенията, то тогава услово би могло да се разграничат няколко етапа на тези отношения. Докато при Борис и Владимир основната цел на връзките с Папството може да се разглежда като контрареакция на засиленото византийско духовно и политическо влияние в страната, то при следващите владетели, Симеон, Асен I и Петър, Калоян, целта на техните стремежи е вече друга – царско достойнство и полагащия се към него сан на българския духовен глава – патриарх.

II. Извори

Отношенията на България с Рим и Цариград са представени в редица домашни и чужди извори.
Българските свидетелства са значително по-малко като обем. Без претенции за изчерпателност това са Балшенски надпис от времето на хан Борис; отговорите на патриарх Фотий, папа Николай I и Йоан III; открити в Плиска и Преслав надписи на латински език; писанията на Презвитер Козма; Българска апокрифна летопис; писма на папа Григорий IX до Иван II Асен; Станимашки надпис на Иван II Асен от 1231; и др.
Чужди извори, касаещи тези отношенията са : Фулденските анали ; „Царе” на Йосиф Генезий; Бертинските летописи; „Животописи на римските папи”; протоколите от втория Сплитски събор и Корчуланския кодекс; „Златопечатника” и писмата на цар Калоян и патриарх Василий I до папа Инокентий III; Историята на Георги Акрополит; Никифор Григора и др.
Сред учените медиевисти, които се занимават с разглежданата проблематика могат да се посочат имената на Марин Дринов, Васил Златарски, Петър Ников, Иван Дуйчев, както и авторите от по – ново поколение Б. Примов, Петър Петров, Васил Гюзелев и др.


III. Схизмата Константинопол - Рим

Рим е огромната империя, в която християнството получава своята легитимност и влиза в съюз с владетелската институция. По силата на този съюз християнството успява да се наложи като доминираща вяра на многолюдното и население, един съюз, чрез който монархията крепи властта над поданниците си.
Стремленията на християнството и на управляващите са фокосирани в една цел - господство – било то в духовната сфера, било над територии. Така на Запад се оформила концепцията за двустранната теократично – светска власт, която получила теоретичната обосновка в максимата „Един бог на небето, един император на земята”. С разделението на Римската империя на източна и западна половина, надеждите и стремежите са погубени. Разделение, което превръща в мираж идеята за световната обхватност на християнството и неговата институционна проява – Римската църква.
На изток възниква едно ново политическо формирование – Византия, което има всички претенции за наследник на рухналата държава, със своя църква, имаща не по – малки надежди от тази в Рим. Цялостта на Църквата обаче е погубена с разпадането на Римската империя, от различните интерпретации на християнската религия водещи до догматичен разкол и обредни различия, пренесли тежестта си върху векове на ожесточено съперничество ...
Различното тълкуване на библейските писания се оказва противоречие, което може да се разглежда като една начална, макар и винаги присъстваща, форма на противопоставяне, която впоследствие надхвърля тесните рамки на религиозните прения. Както на Изток, така и на Запад, в своите стремежи за власт, Църква и Държава обединяват силите си. С известна разлика, най-вече в съотношението на силите – източната църква представлявала средство в осъществяването на държавната политика, докато на запад Папството диктувало отношенията духовна – светска власт. Но моделът е един, обслужващ еднакво интересите и на едните, и на другите – с Кръста и Евангелието към духовна и политическа власт.

Целият материал:
Прикачени файлове
България между Рим и Цариград през IX век - цивилизационният избор.rar
(24.21 KиБ) Свален 7 пъти
Прочетено: 361 пъти
Изображение
Нова тема Отговори

  • Подобни теми
    Отговори
    Преглеждания
    Последно мнение

Върни се в “История”