История на европейската идея

[Mozo]

Тема № 1
Предмет и задачи на дисциплината „Иистория на европейската идея”

Историята датира от Херодот от Древна Гърция. Като наука историята се формира през 15 век в Западна Европа. В други страни, като християнските, това става значително по-късно. Традициите в изучаването на Европа датират от следващия 16 век.
Очертали са се основно три подхода в историята на Европа. Първият подход е Европа като съвкупност от национални истории. Те представляват един сборник на историите на основните нации в Европа. Вторият подход, който се ражда в последствие, е Европа като съвкупност от нейните региони. Тези истории на Европа са далеч по-интересни, защото там са представени историите на регионалните общоности в Европа. Третият подход, който датира през последните векове е Европа като съвместно преживяно минало на всички народи населяващи континента. Този подход е най-плодотворен и най-интересен, обслужва днес гражданите на обединена Европа.
Предметът на дисциплината е възникването и развитието на идеята за Европа, нейното актуално състояние и нейните преспективи за развитие като цяло, а не като фрагменти на отделните общности.
Преди всичко историята на европейската идея се обляга на комплекса от исторически науки, но това не е достатъчно, за да се решат нейните задачи. По необходимост дисциплината прибягва до култорологията. Много полезна подкрепяща роля изиграва правото, тъй като без него не може да се проникне в дълбините на тези процеси. Ценна подкрепяща роля за дисциплината оказва политологията, чрез нея се оценяват многобройните проекти, които се създават през вековете за обединение на Европа, сегашното състояние на европейските институции и техните проблеми. Допира се и до услугите на една друга наука – народопсихологията, чрез която се прониква в съзнанието и подсъзнанието на европейските народи. Много често дисциплината се опира на постиженията на географията в нейните два основни дяла, първо на историческата география и второ на икономическата география, чрез която се дава реална възможност да се оценят какви са основните възможности Европа да се превърне в един от основните играчи. Много полезно за тази дисциплина се оказва религознанието, защото религиите са изиграли много важна роля в обществените отношения. Историята на европейската идея се ползва и от философията.
Едва през 20 век се появява интереса за история на европейската идея. Първият написал есе за тази дисциплина е Стефан Цвайк през 1932 г. Истинското начало на изследването на исторята на идеята за Европа се поставя след успешното стартиране на европейския политически проект. След като проработва този проект интереса, особено на страните учредителки, е изключително голям и учените на тези страни се заемат да проучат от къде произтича идеята за Европа. В процеса на разширяване на Европейската общност се нови и нови страни се включват в това усилие за проучване на идеята за Европа.
След края на Студената война западноевропейската наука започва да преодолява своите предубеждения относно Източна Европа, защото както казват философите Източна Европа е органична част от Европа. Голямо влияние оказват трудовете на гръцките учени. Много от тези учени работят в американски университети. Разделението на Европа става през 18 век, века на Просвещението. Един от най-големите икономисти проф. Валер Щайн, отнася формирането на двете европи към 16 век.
Докато преди 5-6 години в България нямаше почти никаква литература в тази област, то сега има изключително много такава литература. Много интересно съченение е това на Стефан Попов, наречено „Идеята за Европа през вековете”. Редица български учени превръщат тази проблематика в центъра на своите изследвания.


Тема № 2
Раждането на Европа през Древността

Евроцентризмът се заражда през 5 век пр.н.е. Това означава, че целият свят се върти около Европа, т.е. че тя е центъра на света. Във връзка с този евроцентризъм трябва да се каже, че Европа не е тази, в която се появил хомосапиенс, второ Европа не е тази, в която се зародила първата общественост, първите писменни системи също не се раждат в Европа. Всичко това трябва да се каже във връзка с това, че Европа съвсем не е толкова важна. Първият исторически документиран континет е Азия, докато Европа е втория исторически назован континент. За първи път Европа се споменава в омировото творчество. За първи път Европа се появява в текстове през 8 век.
Първият проблем, пред който се изправя науката, е за етимологията на думата Европа. Европа произхожда от семитската дума „ерепа”, което означава „запад” или „залез”. Европа се ражда през Древността като мит. Първо Европа се заражда в древногръцките митове, където се разказва за богинята Европа. Зевс бил обладан от красотата на тази богиня. Европа е кръстена от азиатците.
С развитие на времето, през 7-6 век пр.н.е. географските предели на Европа получават още по-големи размери. През 5 в.пр.н.е. гърците проумяват, че Европа се простира от р. Реони до колониите на Херкулес.
Оставайки географско понятие, в края на тази епоха, се забелязват първите наченки на превръщането на Европа в културна цялост на населяващите я народи. Началото на този процес е поставен през 5 в.пр.н.е. и е свързан с големите сблъсаци между азиатци и европейци. През 6-5 в.пр.н.е. е сблъсака, войната между азиатци и европейци. Тук се ражда заблудата, че европейците са далеч по-напред от азиатците, т.е. се ражда идеята за евроцентризма.
Когато се коментира раждането на Европа учените са изправени пред един проблем – защо името на Европа не присъства в Библията. Най-реалният текст в Библията е от 13 век. Така или инъче в Библията никъде не се споменава за Европа.


Тема № 3
Античните представи за Европа

Под Античност се разбира периода от 5 в.пр.н.е. до 5 в.сл.н.е. Мита за Европа има много сериозни пробиви именно през тази епоха. Този мит е възприет от етустите и по-късно от римляните. Митът става една от най-предпочитаните теми в античната литература. Един изключително интересен детайл свързан с мита за Европа е че той е възприет от християнските теолози. Всички тези обстоятелства спомагат мита за Европа да получи повсеместно разпространение.
През 5 в.пр.н.е. се случват важни открития, които отварят очите за Европа. За Европа истинското откритие идва през 4 в.пр.н.е. от Питеяс, който успява да обходи западните морски предели. По този начин бащата на историята Херодот е улеснен, защото вече той има известна представа до къде се простира Европа. Той смята в своите творения, че Европа е най-големия континент. Въпреки тази своя категорична оценка, която е много далеч от истината, Херодот казва, че никой не знае дали Европа е обградена от вода. Херодот смята, че източната граница е р. Донт, освен това смята е границата между Европа и Африка (Либия) е р. Нил. Когато започват да се очертават западните предели на Европа, това рефлектира върху представите за континента. Според Теодот, за разлика от Херодот, Европа заема 1/3 от света. Елините стават първия народ, който се определя като европейски. Като говори за европейци Херодот разбира единствено и само древните гърци.
Скоро след Херодот се ражда първата теория на Хипократ, която раззеснява на какво се дължи превъзходството на европейците над азиатците. В този труд се дават две разяснения по този въпрос. Първото е това, че европейците живеят в други климатични условия за разлика от азиатците. Редуването на сезоните оказва влияние върху дейността на европейците. Второто разяснение е това, че европейците се различават от азиатците по наличието на закони, на което се дължи величието на духа. В момент на остра военна и политическа кофронтация акцента се поставя на различието. След като са преодоляни тези конфликти се осъзнава, че освен различия има и прилики между европейци и азиатци.
Най-съществения проблем е разширяването на културното пространството на Европа. Първият такъв факт е създаването на империята на Александър Македонски и културата от това време се характеризира като еленистическа култура. С раширяването на империята на Александър Велики се разширяват и границите на Европа.
Разширяване на културните граници на Европа се наблюдава и с разширяването на границите на Римската империя. Римската империя се разширява с волята на оръжията. Римляните са държали да представят себе си като потомци на древните елини. Според легендата Рим е бил създаден от потомците на Елей. Когато говорим за разширяването на културните предели на Европа през това време все пак люлката на Балканите е доминирала.
Тук можем да посочим още няколко причини, поради които Римската импиря се счита за основател на Европа. Първо Римската империя въвежда един общ език – латинския. На второ място Рим оставя на Европа наследство – Римското право. По нататък Рим оставя в наследство на нас европейците института на римското гражданство. Рим също така оставя още много неща, например универсалния град, една великолепна мрежа от пътища (много магистрали от днешна Европа са направени върху старите римски магистрали).
Най-важното, което оставя Рим е християнството. Тази християнизация ражда за пъви път една нова концепция за един общ родов корен на европейските народи. Истинският баща на тази идея е азиатец – Йосиф Фливий. За първи път през 1 век той дава нова трактовка в книгата Битие в Библията. Там той заявява, че континентите са населени от синовете на Нои в строга последователност. Като Европа е наследена от Яфет, който има 23 синове, според Библията.
Езическия мит за Европа е съхранен. Митът през цялото това време се възприема и коментира от християнските авторитети, но това коментиране е кумично. Географските предели на Европа в тази епоха се различават значително от предходната епоха. Третият извод е че първия народ, който се определя като европейски е този на древния рим. Констатирахме още, че през периода се разширява значително културното пространство на Европа.

Целият материал: