Ацтеките – история, култура и религия

[Mozo]

СОФИЙСКИ УНИВЕРСИТЕТ "Св. КЛИМЕНТ ОХРИДСКИ"
ГЕОЛОГО-ГЕОГРАФСКИ ФАКУЛТЕТ

Курсова работа на тема:
Ацтеките – история, култура и религия

Преподавател: гл.ас. Н.Найденов
Изготвил: Даниел Митков Пенев
Факултетен номер: 4455

Ацтеките – идентичност и идентификация

Кои са били ацтеките? Какво са знаели за самите себе си? Как са искали да изглеждат в своите очи и в очите на другите? Какво се предполага че е открила за тях съвременната наука? Какво мислят за тях потомците им и приемниците на властта им в Централно Мексико? Въпросите са тъй многопластови, че всички опити за отговор би следвало да са комплексни и в същото време добре изучени. Този отговор трябва да се опита да се доближи колкото е възможно повече до оптималната действителност, да направи усилие да я разбере от позицията на нейното време и същевременно да я обясни със средствата и понятията на съвременността.
Думата ацтеки означава всъщност жител на митичното място Ацтлан, от което води произхода си населението на ацтекската столица Теночтитлан и на нейния град – близнак Тлателолко (които днес се намират в мексиканската столица). Самите те са се наричали общо мексиканци (mexica – мешика) или поотделно теночка и тлателолка. Едва през XVIII век йезуитския историк Клавихеро въвежда всеобщото название „ацтеки” за народа, живял във великата империя завладяна от испанците. Оттогава това название се налага вместо предишното „мексиканци”, очевидно за да се избегне объркване със сегашното население на Съединените мексикански щати, смес между индианци и бялата раса. Днес под понятието „ацтеки” в тесен смисъл се разбира населението на Мексиканската котловина, което говори ацтекския език наватъл. В широк смисъл ацтекската култура обхваща и близко родственото в културно отношение население на съседните долини, независимо от принадлежността им към ацтекската империя. Това название съответства на разбирането на самите ацтеки. „Ацтекската империя” представлява политическа структура, управлявана от династията на Теночтитлан, за която не е известно местно название. Династията си присвоява един вероятно несъответстващ на действителността произход от владетелите на малкия, но знатен град Колвакан (Kolhua’can) на брега на Мексиканското езеро и се нарича съответно Колва Мешика. В повечето случаи имената на етнически и политически общности, на селища и хора, включително на богове, както и титлите се превеждат по правилата на наватъл. Тук ние съзнателно не ги употребяваме, тъй като от една страна, те не винаги са еднозначно ясни, а от друга почти не допринасят за разбирането. Подвеждащо е от превод да се правят изводи отностно функциите, историческите корени и други връзки. Фактът, че толкова важни имена като например Мешика, Аколвакан (Аколва’кан) и Ацтлан досега са устояли на всички опити за превод, показва колко сложно е съдъжанието им.

Историческите извори

Бурният и насилствен период на Конкистата, в който преди почти половин хилядолетие в кръв и епидемии загиват ацтекската империя с традиционната си култура, както и културата на съседите и, не е подходящ да ни даде достоверна информация. Испанските свидетели са поразени от всички тези нови, нечувани, никога невиждани неща, с които се сблъскват ежедневно, не могат да повярват на очите си и ги смятат за съновидения. Това личи и от думите на писателя Диас дел Кастийо в своята книга „Мексиканска мечта”: „Застинахме в учудване и си рекохме един на друг, че те изглеждат като вълшебни предмети, за които се говори в романа на Амадис (де Гуала)...Не знаехме и какво да кажем за удивителните неща, които виждахме, и дали изобщо беше истина това, което се появяваше пред очите ни.” Но дори когато древно Мексико вече не им изглежда толкова невероятно, липсва основа за по-дълбоко разбиране поради огромната културна дистанция и краткото време, преди всичко да загине в пламъци и да се превърне в пепелище. Освен това хората от онази епоха - и индианците и европейците – са твърде далеч от намерението да пишат история. Действията им са насочвани от желанието да оцелеят, от стремежа да останат на власт или да я спечелят, от търсене на злато и богатства и от безкористно възприеманата мисия да разпространяват истинската, християнската вяра. Всички паметници, създадени по това време, служат на тези цели и затова са по-скоро източник за тогавашните намерения, отколкото за местната култура и история.
Всички по-ранни документи на пиктографското писмо, в които ацтеките са запечатали историята и голяма част от културата си, са унищожени от завоевателите. Другите форими на културата, преди всичко религиозното познание, умират с носителите си или не смеят да се появят на повърхността. Все пак само деситилетие по-късно индианци с ацтекски произход написват първите кратки описания на собственото си минало с помощта на вече научените латински букви. Някои конкистадори и най-вече техният предводител, гениалният политик Ернан Кортес, от своя страна описват преживяванията си по време на нашествието в обширни или кратки съчинения. С тях те преследват изключително лични цели и нямат намерениет, а още по-малко способността да очертаятедна дори само приблизително безпристрастна историческа картина или да включат гледната точка и на другата страна. През XVI век броят на авторите, които се занимават с епохата преди Конкистата, нараства скокообразно. Колкото по-голяма става дистанцията във времето, толкова по-трудно е да се набави информация от първа ръка, от хора, които са преживели този период, и толкова по-обширни са написаните произведения.
Писмените източници, в които става дума за историята на ацтеките и техните съседи преди появата на европейците, не трябва непременно да се вземат с чиста доза доверие. Те не са достоверни описания на историческата истина, за каквито наивно се смятат. В тези хроники прозират определени интереси, от които постоянно е застрашена историческата наука. В тях се цели, с помощта на описани случки от миналото, да се предаде някакво послание, което е ориентирано към целите на настоящето. Те представляват възпитателна история в този смисъл, че от тях може и трябва да се извлече поука за живота в настоящето.
Без съмнение тази зависимост важи до голяма степен и за индианските исторически произведения от предиспанското време. Изрично се споменава, че предаваната от поколенията история в определени случаи е писана наново от владетелите и старите документи трябвало да се унищожат, защото не отговаряли на новоналожената истина и следователно съдържанието им било пълно с лъжи. Това явление, за чиято ефективност и обхват нямаме никакви данни, представлява първият непроницаем филтър между нас и ранната история на ацтеките. За историята преди тази корекция научаваме само от онова, което е преминало през тогавашната цензура, т.е. което отговаряло на новата интерпретация.

Географско положение на Ацтекската империя

За испанците, които през 1519 г. достигнали до ацкекската столица Теночтитлан, почти всичко било едновременно ново, прекрасно, но и зловещо. Те били готови да повярват на всяка измислица, тъй като ламптели за приказни открития и не били в състояние да разберат и частица от напълно чуждите им култури.. Затова описанията им, макар и дело на свидетели, останали повърхностни, изопачени и откъслечни. И все пак те до голяма степен превъзхождат по-късните съчинения, които имат споменатите по-горе дефекти.

Целият материал: