1. Дипломация за международно утвърждаване и за Съединението (1879-1885)
На 16 април 1879 г. Търновската Конституция е приета. На следващия ден трансформиралото се Учредително събрание във Велико народно Cъбрание (ВНС) избира Александър I Батенберг за български княз. Кандидатурата на Батенберг е издигната от Русия със съгласието на останалите Велики сили. Той е роден на 5 април 1857 г. във Верона. Баща му княз Александър Хесенски, генерал от руската и немската армия, е брат на руската императрица Мария Александровна. Батенберг по време на Руско-турската война 1877-1878 г. е доброволец в руската армия.
На 4 май 1879 г. Александър I получава избирателния акт от българската делегация в Ливадия, където по това време е руският император Александър II. Князът е приет във Виена, после в Берлин, по-късно в Париж, Лондон и Рим. През юни мисията приключва в Цариград с аудиенция при турския султан. След като получава одобрението на Великите сили и Турция, Батенберг пристига в България. Великите сили засвидетелстват своето благоразположение, като обещават да изтеглят делегатите, наблюдаващи изпълнението на Берлинския договор, и да назначат в София дипломатически агенти.
На 5 юли 1879 г. след неуспешен опит за формиране на правителство с участието на либералите Драган Цанков и Петко Каравелов е съставен кабинет от консерватори начело с Тодор Бурмов. Министър на външните дела и на изповеданията в първото българско следосвобожденско правителство е Марко Балабанов. (През август 1876 г. М. Балабанов и Драган Цанков посещават столиците на шестте Велики сили като пратеници на Българското човеколюбиво настоятелство и цариградските българи, снабдени с Меморандум, в който е издигнато искането за предоставяне автономия на българските земи. По време на Временното руско управление Балабанов е вицегубернатор на В. Търново).
През юли, първия месец от управлението на кабинета на Т Бурмов, княз Александър I приема акредитивните писма на Русия, Австро-Унгария, Франция, Англия и по-късно на Италия, Германия и на Белгия. През септември 1879 г. в София се установяват дипломатическите агенти и генерални консули на Сърбия, Румъния, а по – късно и на Гърция.
По време на Режима на пълномощията княз Александър I прави опит да разкрие дипломатическо агентство в Петербург (юли 1883). За дипломатически агент е назначен К. Стоилов, но той не е приет от руското правителство. След едномесечен престой Стoилов е отзован. До провъзгласяване на Съединението Княжество България е представено в чужбина от дипломатически агенти в Цариград, Букурещ и Белград.
През ноември 1879 г. правителството на Бурмов е заменено от правителство на Митрополит Климент. В него външен министър е Григор Начович, друг виден българин, със солидно образование.
По време на Режима на пълномощията начело на българската дипломация са К. Стоилов и Г Вълкович, а от ноември 1883 до юни 1884 г. в правителството на Драган Цанков външен министър е отново М. Балабанов. В кабинета на крайните либерали начело с Петко Каравелов (юни 1884 - август 1886) ръководството на външното министерство е поверено на бившия дипломатически агент в Цариград Илия Цанов.
През разглеждания период пред княза и българската дипломация стоят за разрешаване два основни въпроса: за осъществяване на националното обединение и за утвърждаване на държавния суверенитет в противовес на клаузите на Берлинския договор. Налага се князът и първите български правителства да влизат в сложни взаимоотношения с Великите сили и съседните балкански държави.
1.1. КНЯЖЕСТВО БЪЛГАРИЯ И СЪСЕДНИТЕ ДЪРЖАВИ
Целият материал тук
Външна политика на Княжество България до Съединението-1879-1885.doc.rar- (12.71 KиБ) Свален 23 пъти