Софийски университет „Св. Климент Охридски”
Исторически факултет
Курсова работа
„Мястото на Пиринска Македония в българо-югославските отношения в периода 1944-1948г.”
Изготвил Преподавател
Специалност
София 2012
След края на Втората световна война българо-югославските отношения се фиксират основно върху т.нар “македонски проблем”. Развитието му датира още от есента на 1944г. Търсейки изход от очертаващата се международна изолация след края на войната, България подписва договор за военно сътрудничество с Югославия и се нахвърля още тогава идеята за създаване на федерация на южните славяни от черноморското до адриатическото крайбрежие. В контекста на тази федерация се разглежда обединението на трите македонски дяла.
Важен етап от развитието на македонската тематика представлява събитието от 2 август 1944г. На тази дата се провежда първото заседание на АСНОМ (Антифашистко събрание за народно освобождение на Македония) в манастира „св. Прохор Пчински” и провъзгласява Вардарска Македония за съставна федерална република на Югославия. Взети са редица важни решения: АСНОМ е обявано за върховно законодателно, изпълнително и представително тяло; Декларация за права на гражданина на демократична Македония; обявен е македонският език за служебен в македонската държава. Няма избори, постовете се заемат от стари комунисти с авторитет. Създадена е първата свободна македонска държава, в която влиза като равноправен член във федеративна Югославия.1
В българската столица идват дори Светозар Вукманович-Темпо (създателят на Македонската комунистическа партия- МКП) и секретарят на ЦК на МКП Лазар Колишевски. Те нанасят критики върху политиката българските комунисти спрямо развитието на македонския въпрос и настояват за по-скорошно обединение на Пиринска Македония към „държавата- майка” със столица Скопие. Движението за активна денационализация и антибългарска пропаганда в македонските земи добива все по-големи размери. Започва изопачаване и фалшифициране на историческото минало и дейността на ВМРО. Извършва се подмяна на българските фамилни имена, преименуване на сгради, исторически паметници и т.н.
Преди да пристъпим към обсъждането на съдбата и мястото на Пиринска Македония в българо-югославските отношение, нека дадем пояснение на това „къде е Пиринска Македония и с какво се свързва?” Пиринска Македония е отъждестявавна с Горноджумайско, т.е дн. Благоевградско, а Пирински край- с Благоевградска област. Терминът „македонизъм” в научната литература се използва като условен, целящ да илюстрира „македонски национализъм, употребяван за означаването на демонстрирано и/ или осъзнавано идентичностно различие на православното славяноезично население на Македония от българския етнос. ”2 Това представлява тотално противопоставяне на всички специфики, формулирани от официалната българска власт.
Пиринска Македония е обект на две разновидности македонизъм. Единият е окачествен като софийски македонизъм, а другият – югославски. Последният се оформя в периода на т.нар „културно- национална автономия” в Пиринска македония перз 1944-1948.
След прокламирането август 1944г на Македонската държава започва упорито да се издига лозунга за обединение на македонските дялове. Под натиска на ЮКП, МКП и Москва българското комунистическо ръководство се съгласява да пропагандира „обединението на македонския народ”, да съдейства за „събуждането на македонското национално съзнание” в Горноджумайска област, да я преименува в македонска и да признае населението й за македонско.3 Българските управляващи допускат създаването на македонска войскова единица в Пиринския край- бригадата „Яне Сандански”, считана за част от македонските партизански отряди и народноосвободителна войска. Не бива да се пренебрегва фактът, че след края на войната Югославия и България се намират на различни позиции- Югославия в е лагера на страните пожедителки, а България- сред победените държави. Безспорно българските управляващи среди са били в по-неблагоприятно положение и с по-малко възможности за дипломатически маневри, но това не оневинява действията им и не може да изтрие тяхната историческа отговорност за възприемането на македонизма като теория и практика за разрешаване на македонския въпрос.
БРП(к) налага възприетия курс на действие и на подчинените й масово-политически организации. На областна конференция на РМС се поема ангажимента за повдигане на самосъзнанието на македонската младеж и популяризиране на новата Македонска държава. На 29 януари 1945г излиза обещаният от Тр. Костов на Тито македонски вестник с името „Пиринско дело”. Вестникът изцяло е под контрола на БРП(к), като той обслужва поклонническите отношения към политиката на ЮКП по македонския въпрос. Това предизвиква по-ясно консолидиране на опозицията в национален мащаб, както и е повод за антимакедонски действия на опозиционните сили в Пиринския край.
Изключително важен момент в развитието на македонския въпрос и съдбата на Пиринска Македония е избистрянето на идеята за сформирането на Южнославянска федерация. Разбира се, тази идея има своите по-ранни постановки, но особено интензивно започва да се обсъжда края на 1944- началото на 1945г. Условно този исторически епизод може да се раздели на 3 етапа.
Първият се локализира със създаването на Народна република Македония и натискът от страна на югославското правителство върху българските комунисти за предаването на Пиринска Македония под юрисдикцията на Югославия и започването на преговори за сформиране на нова обединена държава. ЮКП лансира идеята за създаване на федерация, в която България да земе мястото на седмата република в нея, със статут като този на Сърбия, Хърватия, Словения, Македония, Черна гора, Босна и Херцеговина. Начело на новата федеративна държава трябвало да стои Йосип Броз Тито.
Целият материал:
Здравейте! Вероятно използвате блокиращ рекламите софтуер. В това няма нищо нередно, много хора го правят. |
Но за да помогнете този сайт да съществува и за да имате достъп до цялото съдържание, моля, изключете блокирането на рекламите. |
Ако не знаете как, кликнете тук |
Mястото на Пиринска Македония в българо-югославските отношения в периода 1944-1948г.
- Mozo
- Skynet Cyber Unit
- Мнения: 283199
- Регистриран: пет юни 01, 2007 14:18
- Репутация: 332742
- Местоположение: Somewhere In Time
Mястото на Пиринска Македония в българо-югославските отношения в периода 1944-1948г.
- Прикачени файлове
-
- Mястото на Пиринска Македония в българо-югославските отношения в периода 1944-1948г.rar
- (31.81 KиБ) Свален 7 пъти
-
- Подобни теми
- Отговори
- Преглеждания
- Последно мнение
-
-
Христо Иванов: Не ние, Борисов има отношения с ДПС
от Mozo » ср сеп 20, 2023 12:04 » в Любопитни новиниКоментарите на г-н Борисов се отнасят до него и неговата партия и неговите отношения с ДПС. Това коментира съпредседателят на ПП-ДБ Христо Иванов... - 0 Отговори
- 14 Преглеждания
-
Последно мнение от Mozo
ср сеп 20, 2023 12:04
-
-
-
Прокурорският син: Приятелката ми имаше интимни отношения с някакво си момче, докато бях в ареста, но аз съм чист
от Mozo » чет сеп 14, 2023 10:51 » в Любопитни новиниЗа мен тези хора, които упражняват насилие над жени, са за затвора, категоричен бе Михайлов
Момчетата от МВР търсиха нещо, но не намериха нищо,... - 0 Отговори
- 18 Преглеждания
-
Последно мнение от Mozo
чет сеп 14, 2023 10:51
-
-
-
Сърбия и Северна Македония ще изграждат високоскоростна жп линия между Ниш и Скопие с разклонение през България
от Mozo » пет юни 23, 2023 13:35 » в Любопитни новиниПравителствата на Северна Македония и Сърбия водят активни преговори за изграждането на железопътна високоскоростна линия, която ще свързва Ниш със... - 0 Отговори
- 27 Преглеждания
-
Последно мнение от Mozo
пет юни 23, 2023 13:35
-
-
-
Топлината през зимата има много висока цена в Северна Македония: както пряко, така и преносно
от Mozo » вт дек 19, 2023 11:53 » в Любопитни новиниЗадушаваме се! Задушават ни! , скандира Благой - 30-годишен мъж, по време на скорошен протест в Битоля, живописен град, разположен в югозападната... - 0 Отговори
- 18 Преглеждания
-
Последно мнение от Mozo
вт дек 19, 2023 11:53
-