Здравейте! Вероятно използвате блокиращ рекламите софтуер. В това няма нищо нередно, много хора го правят.

     Но за да помогнете този сайт да съществува и за да имате достъп до цялото съдържание, моля, изключете блокирането на рекламите.

  Ако не знаете как, кликнете тук

Mястото на Пиринска Македония в българо-югославските отношения в периода 1944-1948г.

Безплатни реферати, есета, анализи, доклади и всякакви теми свързани с историята.
Археография, археология, архивистика, архонтология, бонистика, ваксилология, генеалогия, хералдика, дипломатика, документознание, епиграфика, историография, източникознание, историческа методология, нумизматика, палеография, папирология, хронология.
Нова тема Отговори
Потребителски аватар
Mozo
Skynet Cyber Unit
Skynet Cyber Unit
Мнения: 283199
Регистриран: пет юни 01, 2007 14:18
Репутация: 332742
Местоположение: Somewhere In Time

Mястото на Пиринска Македония в българо-югославските отношения в периода 1944-1948г.

Мнение от Mozo »

Софийски университет „Св. Климент Охридски”
Исторически факултет

Курсова работа

„Мястото на Пиринска Македония в българо-югославските отношения в периода 1944-1948г.”

Изготвил Преподавател

Специалност

София 2012
След края на Втората световна война българо-югославските отношения се фиксират основно върху т.нар “македонски проблем”. Развитието му датира още от есента на 1944г. Търсейки изход от очертаващата се международна изолация след края на войната, България подписва договор за военно сътрудничество с Югославия и се нахвърля още тогава идеята за създаване на федерация на южните славяни от черноморското до адриатическото крайбрежие. В контекста на тази федерация се разглежда обединението на трите македонски дяла.
Важен етап от развитието на македонската тематика представлява събитието от 2 август 1944г. На тази дата се провежда първото заседание на АСНОМ (Антифашистко събрание за народно освобождение на Македония) в манастира „св. Прохор Пчински” и провъзгласява Вардарска Македония за съставна федерална република на Югославия. Взети са редица важни решения: АСНОМ е обявано за върховно законодателно, изпълнително и представително тяло; Декларация за права на гражданина на демократична Македония; обявен е македонският език за служебен в македонската държава. Няма избори, постовете се заемат от стари комунисти с авторитет. Създадена е първата свободна македонска държава, в която влиза като равноправен член във федеративна Югославия.1
В българската столица идват дори Светозар Вукманович-Темпо (създателят на Македонската комунистическа партия- МКП) и секретарят на ЦК на МКП Лазар Колишевски. Те нанасят критики върху политиката българските комунисти спрямо развитието на македонския въпрос и настояват за по-скорошно обединение на Пиринска Македония към „държавата- майка” със столица Скопие. Движението за активна денационализация и антибългарска пропаганда в македонските земи добива все по-големи размери. Започва изопачаване и фалшифициране на историческото минало и дейността на ВМРО. Извършва се подмяна на българските фамилни имена, преименуване на сгради, исторически паметници и т.н.

Преди да пристъпим към обсъждането на съдбата и мястото на Пиринска Македония в българо-югославските отношение, нека дадем пояснение на това „къде е Пиринска Македония и с какво се свързва?” Пиринска Македония е отъждестявавна с Горноджумайско, т.е дн. Благоевградско, а Пирински край- с Благоевградска област. Терминът „македонизъм” в научната литература се използва като условен, целящ да илюстрира „македонски национализъм, употребяван за означаването на демонстрирано и/ или осъзнавано идентичностно различие на православното славяноезично население на Македония от българския етнос. ”2 Това представлява тотално противопоставяне на всички специфики, формулирани от официалната българска власт.
Пиринска Македония е обект на две разновидности македонизъм. Единият е окачествен като софийски македонизъм, а другият – югославски. Последният се оформя в периода на т.нар „културно- национална автономия” в Пиринска македония перз 1944-1948.
След прокламирането август 1944г на Македонската държава започва упорито да се издига лозунга за обединение на македонските дялове. Под натиска на ЮКП, МКП и Москва българското комунистическо ръководство се съгласява да пропагандира „обединението на македонския народ”, да съдейства за „събуждането на македонското национално съзнание” в Горноджумайска област, да я преименува в македонска и да признае населението й за македонско.3 Българските управляващи допускат създаването на македонска войскова единица в Пиринския край- бригадата „Яне Сандански”, считана за част от македонските партизански отряди и народноосвободителна войска. Не бива да се пренебрегва фактът, че след края на войната Югославия и България се намират на различни позиции- Югославия в е лагера на страните пожедителки, а България- сред победените държави. Безспорно българските управляващи среди са били в по-неблагоприятно положение и с по-малко възможности за дипломатически маневри, но това не оневинява действията им и не може да изтрие тяхната историческа отговорност за възприемането на македонизма като теория и практика за разрешаване на македонския въпрос.
БРП(к) налага възприетия курс на действие и на подчинените й масово-политически организации. На областна конференция на РМС се поема ангажимента за повдигане на самосъзнанието на македонската младеж и популяризиране на новата Македонска държава. На 29 януари 1945г излиза обещаният от Тр. Костов на Тито македонски вестник с името „Пиринско дело”. Вестникът изцяло е под контрола на БРП(к), като той обслужва поклонническите отношения към политиката на ЮКП по македонския въпрос. Това предизвиква по-ясно консолидиране на опозицията в национален мащаб, както и е повод за антимакедонски действия на опозиционните сили в Пиринския край.
Изключително важен момент в развитието на македонския въпрос и съдбата на Пиринска Македония е избистрянето на идеята за сформирането на Южнославянска федерация. Разбира се, тази идея има своите по-ранни постановки, но особено интензивно започва да се обсъжда края на 1944- началото на 1945г. Условно този исторически епизод може да се раздели на 3 етапа.
Първият се локализира със създаването на Народна република Македония и натискът от страна на югославското правителство върху българските комунисти за предаването на Пиринска Македония под юрисдикцията на Югославия и започването на преговори за сформиране на нова обединена държава. ЮКП лансира идеята за създаване на федерация, в която България да земе мястото на седмата република в нея, със статут като този на Сърбия, Хърватия, Словения, Македония, Черна гора, Босна и Херцеговина. Начело на новата федеративна държава трябвало да стои Йосип Броз Тито.

Целият материал:
Прикачени файлове
Mястото на Пиринска Македония в българо-югославските отношения в периода 1944-1948г.rar
(31.81 KиБ) Свален 7 пъти
Прочетено: 132 пъти
Изображение
Нова тема Отговори

  • Подобни теми
    Отговори
    Преглеждания
    Последно мнение

Върни се в “История”