Градът в Антична Гърция

[Mozo]

“Градът в Антична Гърция”




изготвил: Георги Венциславов Цветков
Спец. Информационни фондове на културно-историческото наследство
Фак.№91-К3


гр. София


С Ъ Д Ъ Р Ж А Н И Е

1. Увод............................................................................................стр.3
2. Микенската архитектура..........................................................стр.5
3. Кносос........................................................................................стр.6
4. Полисът......................................................................................стр.7
5. Атина..........................................................................................стр.9
6. Акрополът..................................................................................стр.13
7. Заключение................................................................................стр.17
8. Използвана литература.............................................................стр.18































У В О Д

В условията на възникващата цивилизация и появата на държавата гръцкото антично общество по право заема връхно място и всепризната преднина- културата, която съпътства развитието му, е проникната от духа на откривателството и честта на първомайсторите. Огромен дял от обема на този културен принос се пада на архитектурата. Принципите на нейното монументално изграждане свидетелствуват за присъствието на ярко изявена цивилизация, нагледно очертават характера на самото общество. Архитектурата оформява обществения и личния бит и чрез характера на композицията изразява духовното равновесие и хуманния мащаб на античното световъзприятие. В съответствие с равнището и обективното състояние на историческото развитие, които също намират отражение в спецификата на формата в архитектурата, този мащаб създава условия за образна защита на редица отличителни особености на композицията по отношение на източните традиции, на които гръцката култура е и наследник, и принципиален съперник, поставяйки началото на вековното противопоставяне между Изтока и Западав световното развитие на културата. Новаторската, самостойна линия и последователното усъвършенстване на формата оставят дълбоки следи на художествена непреходност, които обясняват трайното значение и влияние на гръцката архитектура.
В хода на Дорийското преселение в края на бронзовата епоха племена от дорийци и северозападни гърци завземат големи части от континентална Гърция и остров Крит. Политическото, социалното и културното прегропиране раждат нови политически порядки. Единна гръцка държава не се образува. През преселническата епоха царството се запазва само в Епир и Македония. В другите области властват аристократични олигархии. Образуват се само отделни регионални държави. Полисът - малък независим град – държава на аграрна основа, включен в регионален съюз, е обичайната организационна форма. Обществената диференциация и стопанският подем обаче нарушават демографският баланс. След кратка фаза на консолидация нарастващият брой на жители води до социални безредици и напрежение. Те са причина за гръцката колонизация. Нейните центрове на запад са в Сицилия и Южна Италия (Велика Гърция), на изток по северното крайбрежие на Егея. Гръцкото жизнено пространство се разширява и до границите на средиземноморският свят. Но вместо да се образуват затворени територии, само покрайбрежните ивици постепенно се основават градове-държави. Между колоните и техните метрополии се създава гъста мрежа от търговски – политически и културни връзки. Една от основите на гръцкото общество е единната религия. От старите средиземноморски култове към природата и плодородието се оформя йерархията на олимпийските богове. Друга основа на гръцкото общество е единният език. От елементи на финикийското фонетично писмо чрез добавяне на гласните гърците развиват първата цялостна азбука. Гърците възприемат своята “националност” като белег на превъзходство и носител на единна култура. Тя свързва разпръстнатите в средиземноморския свят гръцки общности.



































Минойската архитектура възниква при строежа на големите дворци на о.Крит. В периода на старите дворци техните форми вероятно стават прости и строги. Обратно периодът на новите дворци предпочита богати и живописно ефектни членения. Определящ за декорацията е минойският колонен ордер, който на предпочитани места в дворците и господарските къщи заменя или допълва обикновеното редуване на стълбите. Микенската архитектура обаче със своите строителни типове и тектонично – монументална тенденция е контрасна на минойската. Така на места се стига до характерен стилов разрив между формата на микенската архитектура и декорацията. Той ясно изпъква на портата към “съкровищницата на Атрей”. Тя затваря монументалния дромос, чиито стени са изградени от големи каменни блокове. Същата едрокаменна техника (мегалитен градеж) се среща при “лъвската врата”. Тази монументална порта е типично микенски характер от вън демонстрира псевдоархитектура в минойски стил. Профилираната рамка се фланкира от две много тънки минойски колони от зелен камък. Техните стволове и капители са покрити с орнаменти. Върху покривните плочи има подобна по-малка двойка колони, върху която лежи лек корниз. И в резиденциите на микенските владетели отделните форми и декоративната техника са предимно от минойски произход. Микенският градеж се изявява открито там, където може свободно да разгърне своята специфична тенденция и техника от позиция на строителната програма, без да се конкурира с минойската дворцова архитектура. Наред с циклопна зидария от почти необработени често полигонални блокове напредставителни места има прецизно обработена квадрова зидария. Неколкотонните блокове от конгломератни камъни се режат с мокър пясък и бронзови трионени листове и се разполагат в еднакво високи редове. Такава квадрова превръзка оформя външната крепостна стена при “лъвската врата” в резиденцията Микена.
Кносос е най-големия археологически обект на о.Крит, вероятно обреден и политически център на минойската цивилизация. Намира се на около 6 км от гр. Ираклион. Дворецът е свързан с легендата за Минотавъра, както и с бягството на Дедал и Икар. Дворецът на Минос, е открит през 1878 от Минос Калокеринос, критски търговец и антиквар. Калокеринос прави сам първите разкопки. Открива част от западното крило на двореца, както и част от западната фасада. Той обаче няма средства за сериозни изследвания. След Калокеринос, няколко души се опитват да ги продължат, но не успяват до 16 март, 1900 когато Артър Еванс (разкопки през 1900-1913, прекъснати от Балканската война и възстановени отново през 1922-1930), разкрива целия дворец. Площта на двореца достига 20 000 кв.м. Има спорове между археолозите за какво се е използвал основно двореца - дали за адмнистративен или за религиозен център или, най-вероятно и за двете. Сериозни дебати има и по въпроса за ролята на Кносос в управлението на Крит и дали Кносос е бил най-важния център, или са били няколко равнопоставени. Много от другите дворци на Крит са били разрушени и изоставени в началото на 15в. Пр.Хр., вероятно от микенците, въпреки че Кносос се използва и около век след това. Едно от най-забележителните открития в комплекса в Кносос са големите фрески, с които са украсени стените. Всички са били само частични и реконструкцията и въстановяването им в стаите от художника Piet de Jong не е безспорно. Има сцени на жени и мъже, свързани с дейности като риболов и събиране на цветя, а стенописите също изобразяват и атлетически състезания, в които младежи изпълват смели акробатични движения върху гърбовете на бикове. Централната част на двореца е Тронната зала. В това помещение се намира стол, изграден в стената, обърнат към редица от пейки. Тази зала има резервоар, за който се предполага, че е използван като аквариум. Други части на този забележително голям дворец са просторни апартаменти с течаща в теракотени тръби вода, огромни зали с хранилища, съдържащи с големи керамични делви, използвани да съхваняват зърно; най-стария известен в света амфитеатър и религиозни олтари.
Дворецът в Кносос превъзхожда другите критски дворци по площ, обем и политическо влияние. Той се отличава с по добър план и по богато пространствено оформление. Целият комплекс е построен по традиционен начин около правоъгълен централен двор. Общирното западно крило обхваща групи помещения за култови и представителни цели. За разлика от други дворци царските покой са в източното крило. Западното крило се състои от четири главни групи помещения, получени от обединението на отделни блокове на стария дворец. От първоначалната система на обслужване са запазени северната и южната улички към централния двор. Към южната част на новият дворец е пристроена сложна коридорна система. С нейна помощ идващите от различни посоки се насочват към всички важни места в двореца. Един от тези пътища започва от западния двор. От западния пропилон, така наречен коридор на процесиите се изкачва като рампа, рязко завива и по протежение на южната страна стига до пасажа към централния двор или до страничния вътрешен пропилон. От към града втори път по каменен пост пресича дефилето на Влихия и по стъпаловидна колонада се изкачва към югозападния пропилон. По южният коридор той достига важната възлова точка до стария южен пропилон от където през пасажа отвежда до централния двор или по страничната стълба до южната галерия. Тя образува двуетажната челна страна на двореца и предлага панорамен изглед към града и околността. Успоредното провеждане на коридорите на няколко нива позволява режисиране на обстоятелствен, тържествен церемониал за пратениците, процесиите, трибутните делегации. Най-важна цел и възлова точка в този лабиринт е вътрешният пропилон с многоетажната стълбищна зала. В приземния етаж странични врати го свързват с култовите и представителните помещения до централния двор и западния складов тракт. В приземния и горни етажи са фланкиращите групи, помещения за охрана, домакинство и обслужване. Група празнични зали оформят зоната за представителни цели. Предверието зад южното стълбище води към централна зала със стълбове в два реда, допълнена от страни с по-малка зала във форма на критски мегарон. Подобно помещение е разположено странично на стълбището. Двете имат изходи към горната галерия до централния двор. От там дворцовото общество може да наблюдава представления. Умелото групиране на представителните помещения се повтаря в източното крило в царските покои. На север е защитено от крило със складове, на изток и югоизток до се отваря към долината на Кайратос. От минимум четирите етажа двата долни са вкопани в склона. Те се състоят от по две разместени по между си групи помещения. Всяко от тях има за център критски мегатрон. По-големият “залата на двойните секири”, като “мегарон на царя” служи за представителни цели. Централната зала със стълбове е отворена в три посоки: на запад към предверието с осветителната шахта, на изток и юг към колонните зали с ъглово обиколна тераса. Групата помещения около по-малката зала със стълбове, е “мегаронът на царицата” с долепена от страни спалня има характер на частно жилище.
Гръцкият полис затворена община – държава, се налага като характерна политическа единица. Той дава свобода на действия на държавата при личния ангажимент на всеки негов гражданин. Сблъсаците между аристокрацията и народа водят до нови обществени отношения. Големите законодатели (Драконт, Солун) проправят пътя на демократичните форми на управление. След важната междинна степен на тираниите се изграждат демократични институции: народно събрание, съвещателен съвет, контролни комисии, изпълнителни органи, и съд със съдебни заседатели. Строителството на градовете е в ръцете на избрани комисии. За големите проекти се произнася народното събрание, където архитектите на сградите често се въвличат в политически спорове. В някои градове има архитекти назначени на постоянна работа. Гръцката архитектура служи изключително на обществото. Скъпите частни сгради са забранени до началото на класическият период. В градоустройството старата система продължава съществуващите традиции. Сливането на селата в областните центрове, наречено синойкизъм, води до образуване на многобройни нови градове. След гръко-персийската война от Милет се разпространява ортогоналната “хиподамова система”. Тя свързва рационалният основен принцип с адаптиране към терена. С обществените сгради гърците създават прототипи за сградите на самоуправлението и обществения живот: кметствата, колонади, складове. Създават и театрите те се смятат за сакрални сгради. В големите храмове гърците реализират представата си за идеалната архитектура, основана на конструкция, мярка и ред.
След фазата на завладяване на територии се изгражда нова заселническа и стопанска структура. Архаичното градоустройство изхожда от старите микенски укрепени градове, търговски средища и култови центрове. На много места градоустройството получава тласък от синойкизъм. Поземлената собственост се запазва и се обработва от роби и съответното подтиснато местно население. В градът има и приток на търговци занаятчий. Изгражда се типичната политическа, стопанска и социална структура на полиса с градско ядро и земеделска околност, демокрация и демос. Следите и фрагментите от ранните градове не дават възможност за проследяване на общо валидна система. Отделните квартали и свързващите улици се съобразяват с терена. Много рядко се вижда план със застворена, геометрично фиксирана външна форма или план от градски квартали. Идеята за полиса е от политико-социално естество. Тя не се свързва с пространствено-архитектонично или формално – символична представа. Първите центрове в създаващия се градски огранизъм се образуват чрез: приобщаване на старите акрополи като крепости и обежища, строеж на светилища, често на стари култови места, обособяване на обществени площади, най-вече агора, която все повече се развива като център на обществения живот. Това градоустройство, носещо белега на свободното нарастване – т.нар. стара система, впоследствие се обуславя от необходимостта от отбрана. Причината в метрополията е съперничеството между градовете, а в Йония и колониите – заплахата от съседните варварски страни. Крепостните стени скоро стават предпоставка и символ на градската независимост. Както и улиците, те най-често следват терена и изоплзват всичките му предимства за повишаване на отбранителната мощ.

[Mozo]

Колонизацията и разрушението от войните на много места изискват ускорен строеж на градски квартали и нови градове. Демократизацията води до по справедливо разпределение на земята за застрояване. Най-вече в колониите еднакво големи парцели за земеделски цели и строителство отговарят на колективните принципи при основаване на града и на регулираното социално разслоение на поколенията основатели. Тези обстоятелства стимулират проявата на рационални методи за проектиране.
Ортогоналното градоустройство вероятно се е разпространило най-напред в Йония. Разкопки от архаични градове във Велика Гърция показват, че около VІ век йонийски и еолийски заселници полагат правоъгълни улични мрежи. Те се пренасят и върху стръмните склонове в пълно противоречие със старата средиземноморска традиция. Обществените площади са подчинени на общия основен принцип. Площите се определят преди началото на строежа и се заделят от уличния растер, спазвайки модула на нормалните инсули (квартал от къщи заобиколен с улици). Докато градските квартали нарастват бързо центровете се разширяват постепенно според наличните средства. Свещенни зони със сакрални сгради също се обособяват от площта на инсулите. В градоустройството на елинизма се изявяват предимно формиращите пространството тенденции. Късната епоха се стреми да въведе градския силует и степенуване на перспективните планове чрез главни оси и доминанти. Жилищните квартали на гръцките градове през архаичният период изразстват свободно чрез умело приспособяване към терена. Акумулиращото строителство в староегейските градове постепенно възприема и нови елементи. За разлика от тази “стара система” в началото на колонизацията се развива “новата система” на ортогонално градоустройство (хиподамова система). Нейната основна единица е инсулата: заобиколен от четири улици правоъгълен блок от сгради. Общи правила за строеж на жилищни квартали има още през археичния период, характерни са: строеж на почти “чисти жилищни квартали” без комунални услуги, пазари, обществени сгради, градини, ниви. Уплатнено строителство с цялостно застрояване на парцелите и общи калканни стени. Външно затворени жилищни единици, най-често с вътрешен двор. Главни улици често с посока север-юг, второстепенни улици с посока изток-запад. Рационалните предимства на шахматната система не измества на всякъде старата система. Тя се прилага векове на ред предимно на островите и в старите градове на метрополията. Особено когато имуществените отношения не се променят. В някой градове двете системи съществуват успоредно, например като стар и нов град или като основен град и предградие.
Във всеки гръцки град пазарът, наречен агора, е център не само на търговската и занаятчийската, а най-вече на цялата обществена и политическа дейност в полиса. Това сборно място на целият град е сцена за събрания преговори, дебати, празници и държавни церемонии. Развитието на пазарните площади съпъства и документира различните политически епохи на градовете – държави. Както и промените в градоустройството от архаичната до елинистичната епоха. Обещствено политическата функция на агората все повече се засилва. Обществените сгради образуват архитектонична рамка около площада. Сдружения и меценати даряват колонади, олтари, чешми и статуи. Освен чрез сакралните сгради и крепостната стена градовете демонстрират престиж и чрез агората и нейните постройки.
От тиранията на Пизистраст (от 561/560 г. ) агората в Атина се превръща в най-важния площад в Атика. Нейният постоянно променящ се образ следва не планова идея, а динамиката на процес, в който Атина се развива като голям град и хегемонт в цяла Гърция. На юг площадът граничи с хълма на ареопага, на запад с пазарния хълм. Като диагонал от северозапад към югоизток го пресича Пътят на Панатенеите, част от Свещения път от Елевзина към Акропола. Векове наред обширният площад се ограничава от постройки и групи сгради и запазва основната форма на трапец.
Най-старата и най-важна група обществени сгради се простира надлъжно на така наречения канал на Агората. По край източният клон на пазарният хълм, над нея се издига построеният през класическия период храм на Хефест, към чийто теменос води открита стълба. Южно от нея са новото кметство (булевтерион), толосът, който с пристройките си служи за пританеум (общинска сграда в гръцките центрове). По-късното ограждане на агората с колонади е продължило няколко века. Стоа (гръцка колонна част) на базилевса построена през VІ-V век като седалище на архонт – базилевс, през V век е последвано от стоа пойкиле (шарена зала) и стоа на Зевс Елевтериос. През еленистичната епоха размерите на залите се увеличават. Двуетажната стоа на атал заема цялата източна страна на агората, а средната зала в южния край е направена още по-голяма. Задната й страна граничи с тесен площад (базар), който почти напълно е вграден с други зали, павилион с чешми и хелиея (народен съд). В сравнение с разнообразното застрояване на северната и западната страни двете големи зали отразяват налагащата се през елинизма тенденции към непрекъснати линии и обширни площадни комплекси. В рамките на променящият се град атинската агора се развива от различни елементи и се превръща в динамичен организъм. Освен връзката с историческата топография при нея неизменно се забелязва елемент на импровизация.
Гръцкото жилищно строистелство изостава с векове от общото архитектурно развитие. Творческите сили се концентрират върху сакралното строителство, при което бързо се стига до ясни типове и развит формален канон. От друга страна строежът на скъпи частни имоти до класическия период е забранен. Геометричният и архаичният период показват многопластова картина. Наред с ранно егейските строителни типове има къщи на приселници и имигранти, които са почти на нивото на неолита. Носител на развитието във все по многобройните градове е средиземноморската къща с двор. През архаичният период главните и второстепенните помещения без определена система се групират около вътрешният двор и се нагаждат към размерите на парцела и формата на терена. Едва появята на ортогонални градски системи благоприятства формирането на основни типове чрез планиране на равностойни блокове от сгради. От класическият период градостроители и теоретици се насочват към функционално оформление на градската жилищна сграда. Сгради с прецизно архитектонично оформление, от една страна, се включват в ортогонално проектирани цялостни блокове (инсули). Например Фолинт и Приена, а от друга страна според староегейската традиция се строят по свободно и вариабилно съобразно разположението си, например Делос.
Отделните типове се разпространяват най-напред около регионалните центрове: например пастадната къща на Халкидика, перисталната къща на островите, Атика и Пелопонес, къщата с двор и мегарон в Йония. Типовете се видоизменят по места и се влияят взаимно.
Обществените сгради наред с крепостните стени и светилищата образуват третият център на обществената строителна дейност в полиса. В архаичният период с неговото първоначално все още олигархично устройство постепенната диференциация на самоуправлението е два по-късно води до строеж на специални сгради за събрания на съветниците и отделните учреждения. Най-често те са в периферията на агората където се разиграва голяма част от обществените събития.
Булевтерионът (кметството) е седалище на градският съвет. В архаичният период като зали за събрания (тип мегарон) първоначално служат издължени помещения, най-често със среден ред подпори. Около 500-та година “старото кметство” в Атина например е правоъгълна зала с разположени амфитеатрално стъпала за сядане по двете надлъжни страни. В края на V век се оформя нормален тип: голяма квадратна зала с издигащи се в полукръг или по трите страни стъпала за сядане както е в театъра. Събранието на аристократите се заменя с “парламент”, в който ораторът стои срещу стотици съветници. Не толкова ясно изявени като тип са сградите на учрежденията: пританеумът – сграда за висшите държавни служители, стратегейонът – сграда за периодично избираните военоначалници.
Стоата, за разлика от тези специални сгради на самоуправлението се развива като универсиална сграда за обществения живот. Ранните форми се създават в края на VІІ век в светилищата: дълги тесни зали, отворени по една от дългите си страни. Значението им в градоустройството се засилва около V век и те изпълняват много функции: място за срещи, търговска улица, изложбена зала, седалище на институциите. До края на класическият период стоите най-често са със средно големи отделни сгради, разположени надлъжно на сградите, при елинизма се превръщат от части в многокорабни и двуетажни големи сгради с дълги еднородни колонади.
Гимназионът и палестрата са предназначени за физическо и духовно възпитание. Гимназионът се състои от голяма група площадки за упражнения, писти за бягане, зали и второстепенни сгради. Центърът му най-често е палестра, тя относително късно се развива като обособен тип.
От края на архаичният период обществената строителна дейност в грацките градове става по разнообразна и пространна. Освен стандартните типове обществени постройки има и сгради със специални функции. Главна група са сградите за държавните институции, които при диференциращото се самоуправление допълват кметството и пританеума. Някой функции поема “универсиалния тип” стоа в различни варианти или със съответните пристройки, за други се изграждат отделни сгради (правосъдие, пристанищни власти, монетен двор). Защитата налага предпазни мерки, както учи опитът от грако-персийските войни и постоянните вътрешно гръцки конфликти. За това се строят крепости, корабни хангари, арсенали. Снабдяването на нарастващите по размери и население градове изисква съоръжения за задоволяване на все по големите нужди на бита. Напърво място водопроводи и чешми. В Атина още през VІ век при Пизистрат се изградени водопровод и “чешмата с девет чучура”. Увеличеният внос на зърнени храни се съхранява в специално построени за целта складове. За търговията, коробоплаването и занаятите наред с големите зали се създават скъпи пристанищни съоръжения и строежи: вълноломи, корабни хангари, складове, митници. Прочути стават няколко фара, между които Александрийският фар. Към развитите още в класическият период типове сгради за просвета и култура, гимназиони, палестри и стадиони, през елинизма се добавят библиотеките. Например в Атина, Александрия и Пергам. Градовете ги дължат на дарителството на богати търговци, проелинистично настроени царе, римски императори и наместници. Влиянието на сакралната архитектура върху оформлението на сградите личи ясно: обиколно стъпало (крепида), ортостатен цокъл и изодомна зидария, главен корниз, фронтон с наклонен гейсон, сима с лъвски глави като водоизливници както е прихрамовата цела. Каменоделските елементи са от мрамор, стените и колоните от варовикови блокове.
Гърците са усещали навсякъде божественото присъствие, за това страната е осеяна със светилища. Свързаните с тях култове вземат важно място в обществения живот, религиозните празници определят календара. Организацията на култа е държавно дело. Във всеки град има комисия за управление на светилищата и организация на празниците с процесии, жертвоприношения, музикални и спортни състезания. Не рядко няколко града образуват култува общност и изпращат участници за празниците в централните светилища, като военните действия по между им временно се прекратяват. За някой от големите общоелиниски празнични игри идват делегации от цяла Гърция. Ранг на общоелиниски светилища достигат преди всичко Олимпия и Делфи, а заедно с тях Немея, Делос и др. Видът и ранга на божеството, местната форма и традиция на култа, определят плана на светилищата. Предпочитани места са свещенните лесове или дървета, извори, специфични крайбрежни репери, пещери, както и гробници и дворци на херои, особено на старите акрополи, също обособени или задигнати места в агората. Почти на всякъде свещенната зона наречена теменос се огражда като лично владение на божеството. Първоначално тя следва естествените контури на терена. Най-важният елемент в светилището е олтара, на който се пренася жертва на божеството. Култовите статуи и храмовете се появяват едва по-късно, а в някой светилища и никога. Местоположението на храмовете в светилищата не спазва задължителна схема. Те са свободно стоящи, без осови връзки. Вследствие успоредното разположение при някои храмове се получава известна ориентация. Порталните сгради на подходящо място се вграждат в стената на теменоса без директна връзка с храма. Рампа най-често свързва осово олтара с главния храм. Опити за фланкиране с други сгради или оформяне на площади се правят едва през елинизма. Докрая на класическия период композитията в теменосите остава предимно неоплътнена и свободна.
Акрополът е общественият център на елинските градове от древността, който се изграждал на издигнато и укрепено място. Най-забележителен е Атинският акропол, който отразява цивилизациите, митовете и религиите, процъфтявали в Гърция в продължение на повече от 1 000 години, Тук се намират четири от най-великите шедьоври на класическото гръцко изкуство – Партенонът (храм на Атина Партенос), Пропилеите (мраморна стълба с колонади), Ерехтейонът (гробница на Ерехтей и храм на Посейдон) и храмът на Атина Нике.
Религиозните му традиции се корянат дълбоко в древността. Богинята Атина се почита в храмовете на акропола чрез многобройни статуи. Култовата кулминация на годината е денят на раждането й в края на м.юли. Платото на акропола се издига на около 40 м над околността. На север, изток и юг то се спуска стръмно, на запад слиза полегато към хълма на ареопага. По надлъжната ос високото плато се издига от запад на изток, по напречната ос от юг на север. Формата и разположението на светилищата се смеят в хода на историята, но най-често остават свързани със свещенните митични места. Микенският дворец на северната тераса е последван от храмовете на Атина през геометричния, ранно архаичния и архаичния период. Пълното разрушение на укрепения хълм дава силен тласък и реални възможности за ново разположение на светилището след победния край на гръко-персийската война. Голямото планиране през ерата на Перикъл при изтъкнатите архитекти Иктин и Мнесикъл в някой отношения остава фрагментарно, но оставя силуетът на акропола за бъдещата история. Той е доминиран от три главни сгради с приблизително успоредни оси Партенон, Ерехтейон и пропилеи. Трите проекта се внасят от Перикъл в народното събрание и се осъществяват на няколко строителни етапа.
Партенонът измества архитектоничния център в южната страна на акропола. От високата нова южна тераса необичайно големият храм господства над скалите на крепостта и градския силует. Въздействието му се засилва след окончателното събаряне на стария храм: вместо първоначално планираната успоредност на двата големи храма сега доминира единствено Партенонът. Теменосът върху старата дворцова тераса се превръща в празничен площад. Плочеста настилка покрива фундаментите на стария храм. От северната страна се строи втора нова сграда Ерехтейонът, заедно с района на Пандрозейона обединява най-старите крепостни светилища. Нейният главен обем възприема ориентацията изток-запад на стария храм и Партенонът. Олтарът на Атина, запазен върху голямата тераса застава в центъра на полезрението. Чрез двата храма култовото събитие получава широка архитектонична рамка. Със съзнателното степенуване и монументализиране на архитектурата и включването й в обща концепция, планът на Перикъл преодолява обичайната самостойност на отделните сгради. Последиците при засегнатите малки светилища обясняват съпротивата на консервативните кръгове най-вече срещу третият голям проект, пропилеите. Амбициозния план на Мнесикъл се основава на особената ситуация по западния склон. Пътят на процесиите е ясно ориентиран към извисената статуя на Атина Промахос от Фидий и към празничните площади между Ерехтейона и Партенона издигнатият стъпаловидно източен фронд подчертава порталната сграда като трети главен елемент в цялостната концепция. С трите си ядра тя обхваща пространствено централната част на високата площ около главната сцена на култа към Атина и засилва въздействието отдалеч на високото светилище. Другите светилища трябва да се подчинят на тази главна група, макар да са свързани със стар и традиционен култ. Въпреки това жреците от светилището на Нике успяват да заделят площ от южното крило на пропилеите, за да запазят собственият си малък храм върху бастиона на Нике. От към страната на Партенона площада пред старата крепостна тераса е ограден от зоната на Артемида и халкотеката за излагане на метални дарове. От сградите за култови цели северната част са съхранени къща на жрец и къща на архефорите (храмови служителки). Свободното пространство между сградите и особено около празничният площад, е заето от множество сатуи и други храмови дарове. Въпреки нарасналите размери обликът на акрополът остава жив и разнообразен.
Съществена причина за съвършенството на гръцката архитектура е ограничението върху малко типове и форми. В началото на архаичния период развитието достига решителния етап за по-нататъшния си ход: храм с обиколна галерия (периптер) като гръцка форма на представителното сакрално строителство.
Големите ранноархаични дървени сгради се отличават с почти пълно единство на конструкция и форма. При прехода към монументален каменен градеж това единство частично се изгубва. Произлезлите от дървените подпорни конструкции дорийски и юонийски ордери все пак осигуряват единство на архитектурната форма. По-важни от откриването на нови форми са правилните пропорции. Отклонението от тях бележи стилистичното развитие.
През класическия период то води до пълно равновесие на противоположните формални елементи. Силите, които те въплъщават, не са космически или трансцедентални, а единствено тектонични.
Логиката на гръцката архитектура, дори и там, където тя се отказва от старите конструктивни връзки, се основава ан ясните функции. Подпорите и товарите, вертикализмът и хоризонтализмът са видими без алегорични или символични асоциации. Зидът, подпората, антамблеманът и покривът неизменно остават това, което са.
Самостойността на обема – въплътена в мегарона – векове наред остава господстващ принцип в гръцката архитектура. Пидчинена на сакралното строителство, тя се конецнтира върху оформлението на етделната сграда.
По-големите проекти винаги водят до свободно композиране на самостоятелни обеми. Пространствените им взаимоотношения не се регулират от общозадължителна планова схема, а се определят индивидуално от обема на сградите и отстоянията между тях, както и от традиционните и топографските дадености на терена. Всяка важна сграда получава собствена площ за застрояване. По възможност се използва естественото терасиране на терена. Така чрез степенуване на различните нива се диференцира взаимодействието на обемите в групата. При ненобходимост терасите се насипват.
Чрез единна ориентация на главните обеми (успоредни линии на покривните била) свойствената на мегарона сила на насочена сграда излиза извън отделния обем и като един от малкото принципни фактори определя общото впечатление от дадена група сгради. Свободното групиране най-ясно личи в големите светилища, отчасти и в градските центрове.
То е неприложимо като основен принцип в градоустройството; в гъстозастроените градски квартали липсват предпоставки за него. Срещу обичайното безпирницпно вкомпониране при “свободното нарастване” в много градове се налагат ортогоналните системи с техния схематизъм. Тези чисто правнини растери функционират като сситеми на порядък и рационално обслужване.
Те не съдържат активни елементи за пространственото оформление, чието значение нараства в архитектурата и градоустройството от класическия период, както и значението на обещствения и частния живот. Жилищните и обществените сгради, театрите и градските площади на първо място се нуждаят от пространство с големи полезни площи. Решителен принос за формиране и овладяване на пространството има не сакралното, а светското строителство. След кулминацията на сакралната архитектура през класическия период гръцките архитекти съумяват да създадат образцови типове сгради и в светското строителство.
Театърът представлява концентрация на пространство в откритата природа. Неговият принцип, редове, концентрично разположени върху около центъра на действието, се пренася върху вътрешните пространства на много сгради за масови прояви. Смели покривни конструкции свободно премостват големите зали.
Колонадите се развиват като активен елемент в градоустройството. Техните все по-дълги, често двуетажни редици позволяват изграждане на изпълнени със замах и категоричност улични и площадни стени. С типа елинистична агора за пръв път в гръцките градове се създават ясно ограничени площади.
При елинизма новите типове сгради и комплекси водят до значителен подем на строителната техника. Те същеврвеменно благоприятстват тенденциите към прелом, които напълно или частично разрушават валидните и доведени до съвършенство през класическия период принципи.
Разширяващият се еклектизъм, от една страна, означава упадък на класически ордери, от друга – освобождение от застрашителната закостенялост, която възниква най-вече в консервативния дорийски регион. Развитият в сакралното строителство формален канон придобива самостоятелност. С пропорции, независими от цялостния обем, той може да се прилага гъвкаво и свободно в новите типове, за да окаже търсеното въздействие на предвиденото място.
С елинизма се засилва международното влияние на гръцката архитектура, най-напред върху архитектурата на Римската империя, а чрез нея върху раннохристиянската. Дори профилите на важи части от готическата катедрала напомнят гръцкия формален канон. През Ренесанса, барока и класицизма той определя членението и украсата на архитектури, които са се отдалечили от правилата на оргининалното гръцко строително изкуство.












З А К Л Ю Ч Е Н И Е



Архитектурата на древна Гърция се развива в типичната за античното изкуство неразчлененост на видовете му. Еволюцията на архитектурата композиция отразява влиянието на тази първична общност и в същото време изразява тенденциите към отделяне и разграничаване на архитектурата в самостоятелен вид творческа дейност. Тази дейност се разкрива в пластическото, пространствено виждане на формата, в случаи на постигната композиционна завършеност на интериора, чрез осъществената, макар и слаба връзка между екстериора и околната среда, в единичните прояви на архитектурния мащаб.
Гръцката архитектура представлява етап, ранен стадий в проявяването на тия тенденции, които са същината на архитектурата. Установяването им съдържа цялата непреходност на откривателството, но тяхното пълно изявяване не е било възможно за тогавашното време.
















И З П О Л З В А Н А Л И Т Е Р А Т У Р А:


Атлас архитектура, том 1, В. Мюлер, Г. Фогел
Форма и композиция в античната архитектура -Гърция, М. Иванова
http://bg.wikipedia.org
http://artemis.hit.bg/akropol.htm
http://www.slovo.bg