Компютърни вируси

[Mozo]

Увод
Компютърният вирус е паразитна програмна единица следваща предварително
зададени логически инструкции за действие и самосъхранение, която е написана
като всяка друга програма, която съществува, на който и да е програмен език и
може да бъде модифицирана или е модифицирана от автора или някой друг, за
да бъде по-опасна или по-малко опасна. Тази паразитна програмна единица
предвидена да причинява големи щети върху софтуера дори често пъти
преформатира хард диска като и заразява всички компютри и общи устройства в
мрежа (ако такава съществува). Тази програмна единица свободно се прехвърля
от компютър на компютър чрез всички средства, които се използват за
прехвърляне и взаимен обмен на информация най-вече чрез дискети, модеми и
мрежи. Често пъти някой .ЕХЕ или някой .СОМ файл всъщност представлява
вирус, а не просто заразен изпълним файл. Силно препоръчително е да си
купувате софтуер или хардуер, който изисква драйвери, за да работи, от магазини
специално занимаващи се с такава дейност. Пример: при купуването на CD-ROM
устройство са необходими и драйвери осигуряващи работата му в ДОС. Нищо не
пречи драйверите да са заразени с вирус(и) и при тяхното инсталиране да
възникне вирусна инфекция. Десетките хиляди вируси не са нищо освен огромен
брой модификаций на вече съществуващите вируси, които са все по-опасни.
Вирусите се прехвърлят и разпространяват чрез: игри, файлове, програми,
драйвери, файлови документи, файлови таблици, модеми, Интернет, оптични
кабели, рядко на CD-ROM и CD-R, CD-RW, DVD-R, DVD-RW, чрез Е-Mail, IRC и
ICQ и всички останали средства за информационен трансфер!
Компютърните вируси навършиха 20 години през 2005г. В първите дни на 1985
г. се появява първият код, целящ нанасянето на вреди по компютрите на
потребителите. Озаглавен Brain, софтуерът определено не може да се мери с
днешните си наследници - той не е предизвикал особено големи “инфекции”, тъй
като се разпространявал посредством дискети, но все пак е достойно начало за
един от най-големите вредители в съвременния технологичен свят. Оттогава до
наши дни са открити над 150 хил. злонамерени програми, написани с различни
цели - от забава и хоби през начин за доказване на умения до пускането на
вируси, свързани с престъпни групировки, целящи кражба на милиони долари.
Именно вирусите са най-популярни и съответно най-вредящи на компютърния
1
бизнес на световно равнище. Само за 2005 г. подобни програми са причинили
общи щети на стойност 67.2 млрд. USD в САЩ.
Според проучване на ФБР почти 9 от всеки 10 американски организации са
станали жертва на някакъв род атака за последните 12 месеца, като всяка пета от
тях е била атакувана над 20 пъти.
Средната стойност на опит за пробив в системите на компаниите отвъд океана е
около 24 хил. USD, в които се включва и възстановяването на загубите, причинени
от злонамерените действия. Засечени са атаки от 36 страни, като най-много от тях
идват от САЩ - 26%, а китайците са втори в тази класация с 24% от общия брой.
Проблема с компютърните вируси е глобален и ивенно затова актуалността на
темата на дипломната работа е неоспорима.
Целта на настоящата дипломна работа е запознаване и анализиране на
програмните и системни вирусоподобни заплахи за компютърните системи.
За постигане на целта на работата са решени следните задачи:
-
анализирани са програмните и стемните заплахи и е направена
класификация на вирусите и виросоподобните програми, като са дефинирани и
понятията за компютърен вирус и виросоподобна програма;
-
разгледани са видовете виросоподобни програми и са анализирани някои
от методите за борба с вирусоподобните програми.
2
ГЛАВА І
Програмни и системни заплахи. Сигурност на компютърните системи
(КС). Класификация на вирусите и вирусоподобните програми
1.1 История на компютърните вируси
Традиционните компютърни вируси за пръв път се появяват през 80-те години
на миналия век и се появяват поради редица фактори. Първият от тези фактори е
разпространението на персоналните компютри(PC). Преди 1980 г. домашните
компютри са много рядко явление и са собственост на „експерти”. През 80-те
години истинските компютри започват да се разпространяват в офисите и
домовете, заради популярността на IBM PC (появил се през 1982 г.) и Apple
Macintosh(1984 г.). През късните 80-те компютрите са разпространени във личния
бизнес, в дома и в учението.
Вторият фактор е използването на бюлетинните сървъри. Хората могли да
достигнат до даден бюлетинен сървър чрез модем и могат да изтеглят програми
от всички типове. Игрите и програмите за текстообработка стават изключително
популярни. Бюлетинните сървъри довеждат до предшественика на вирусите –
троянския кон.
Третият фактор, който спомага за създаването на вирусите е дискетата. През
1980 г. програмите били малки и операционните системи могли да се побират на
дискета. Много от компютрите тогава нямат хард-дискове, тъй че за стартирането
на операционната система се изисквала дискета.
Вирусите се възползвали от тези три фактора, за да се превърнат в първите
самовъзпроизвеждащи се програми.
1.2 Програмни заплахи
Голяма част от компютърните вируси са обработени с криптоалгоритъми, които
се променят при всяко поколение и правят вирусите полиморфни. Най-често
срещаните компоненти са:
» Задна вратичка (backdoor), чрез която може да се записва въвежданата от
клавиатурата информация, да се събира информация от заразения компютър, да
се прекратяват или стартират процеси, да се крадат пароли и т.н.

Целият материал: