Здравейте! Вероятно използвате блокиращ рекламите софтуер. В това няма нищо нередно, много хора го правят.

     Но за да помогнете този сайт да съществува и за да имате достъп до цялото съдържание, моля, изключете блокирането на рекламите.

  Ако не знаете как, кликнете тук

Курсов проект по комуникационна техника

Безплатни реферати, есета, анализи, доклади и всякакви теми свързани с информатика, компютри, интернет.
Алгоритми, теоретична информатика, операционни системи, изици за програмиране, изчислителна техника, компютърни мрежии, бази от данни, компютърна графика, роботика, изкуствен интелект, криптография.
Нова тема Отговори
Потребителски аватар
Mozo
Skynet Cyber Unit
Skynet Cyber Unit
Мнения: 283199
Регистриран: пет юни 01, 2007 14:18
Репутация: 332742
Местоположение: Somewhere In Time

Курсов проект по комуникационна техника

Мнение от Mozo »

Увод
В последно време ставаме свидетели на бурно развитие на телекомуникациите. Телекомуникационните мрежи свързват все по-голям брой хора и организации. Телекомуникациите се превръщат в основна част от живота и оказват значително влияние върху начина на живот.
Техническият прогрес, съчетан с разрастващия се пазар на телекомуникационни услуги води до увеличаване на броя, размера, видовете и сложността на телекомуникационните мрежи. Наблюдават се следните тенденции в развитието:
• Обема и разнообразието от информация, обменяна с помощта на телекомуникационните мрежи расте с бързи темпове. В съответствие с него растат и броят, размерът и сложността на тези мрежи;
• Дерегулацията и засилената конкурентна борба между доставчиците на телекомуникационни услуги се отразява в нуждата от по-качествени, производителни и ефективни инструменти за проектиране и управление на телекомуникационни мрежи;
•   Телекомуникационното оборудване става все по-сложно, различните видове и поколения оборудване се сменят постоянно. Във всяка една мрежа участват все повече и повече видове телекомуникационно оборудване;
Проектирането на телекомуникационните мрежи е много важен въпрос, чието успешно решаване е критично за реалното функциониране на мрежата. Един неправилен проект може да направи мрежата не функционираща или с по-ниски параметри от очакваните. Дори когато проектираната и изградена мрежа покрива зададените параметри, може би е било възможно проектът да бъде по-ефективен и мрежата да е била изградена с по-малко ресурси.

Основни аспекти
1. LAN(Локална мрежа)
Локална мрежа или ЛАН (на английски: Local Area Network, LAN) е вид малка компютърна мрежа, обслужваща компютри и други устройства (напр. мрежови принтери или скенери), свързани помежду си. За разлика от големите (международни) WAN мрежи, локалната мрежа се разполага обикновено в една сграда. В днешно време най-разпространени са технологиите на свързване Ethernet или Wi-Fi, за разлика от миналото, когато са били използвани предимно ARCNET, Token ring и др.

-Функции
Чрез локалната мрежа се осъществява:
• Споделяне на информация между компютрите (sharing). Всеки потребител в мрежата може да получи достъп до всички или само до някои от устройствата, директориите или отделни файлове, в зависимост от това с какви права разполага (пълни права, само за четене и др.)
• Свързване на приложения, които са инсталирани на различни компютри в мрежата, напр. програма, която работи на един компютър, би могла да използва помощни програми, които са инсталирани на друг компютър.
• Автоматична синхронизация на файлове в цялата мрежа. Повечето мрежови софтуери предоставят възможност някои от файловете след обработка да бъдат обновени на всички компютри, където има техни копия.
• Стрийминг на мултимедия.
-Видове локални мрежи
Според организацията:
Според организацията на управлението локалните мрежи са два основни вида:
• Мрежи с равноправен достъп (peer-to-peer)
• Мрежи клиент-сървър (client-server)
При мрежите клиент-сървър един от компютрите има централна роля и се нарича сървър, а останалите се наричат клиенти. Те ползват услугите, осигурени от сървъра. Персоналните компютри, които са клиенти в мрежата, често се наричат работни станции.
При мрежите с равноправен достъп се позволява всеки компютър в мрежата да работи и като клиент, и като сървър. Този вид мрежи премахват нуждата от скъп сървър, но имат извести недостатъци. Споделените файлове са разпръснати из цялата мрежа, което затруднява тяхната защита. Администирането на мрежата като цяло е трудно, защото на всеки компютър трябва се поддържа списък на потребителите.
Според топологията:
Основните типове топологично структуриране са: звездовидно (star), token ring (токен ринг, букв. "маркеров кръг") и шина (Bus). Топологичните деления се различават по начина на пренос на данни:
• Най-разпространената мрежова структура която се използва днес е тип „звезда“. При нея всеки един компютър се свързва чрез кабел директно към комутатора - суич или рутер.

Мрежа тип „звезда“
• При структурата token ring всеки компютър е свързан само с двата съседни, като така се получава затворен кръг. Информацията може да се движи само в една посока, като се задава централно, кой компютър може да предава данни в даден момент. Това се извършва чрез маркера (token), който представлява 3 битов сигнал и циркулира по кръга. Този вид мрежа е структурирана така, че когато даден компютър получил сигнала, той се активира и може да предава информация към съседния компютър. За да се активира съседния компютър, той първо трябва да изчака маркера, който фактически определя кой компютър да ползва комуникационния канал.

Мрежа тип „token ring“
• Най-старият вид е топологията тип — шина. При нея всички компютри са свързани с един кабел. Тъй като мрежата има начало и край, трябва да се добави терминатор в двата края на мрежата. Терминаторът предпазва линията от т.нар. „отскачане на сигнала”. Ако липсва терминатор сигналът, достигайки до края на линията, отскача и се връща обратно, което пречи на останалите изпратени сигнали. При тази система всеки компютър изпраща своите съобщения едновременно към всички останали, а компютърът получател приема само пакетите, които са адресирани до него. Всички останали биват игнорирани. Ако няколко компютъра се опитат да предават данни по едно и също време се получава колизия (сблъсък) на пакетите.
Според йерархията:
Йерархичното деление е основно на два типа: работна група (Workgroup) и домейн (Domain). При работната група всички компютри са равнопоставени, докато в домейна йерархичната структура е пирамидална.
2. Wi-Fi

Wi-Fi е технология на безжичната мрежа (WLAN) базирана на спецификациите от серията IEEE 802.11. Първоначално тя е лицензирана от Wi-Fi Alliance. Била е разработена, за да бъде използвана от преносимите изчислителни устройства, като преносими компютри, в локални мрежи (LAN), но сега все повече се използва и за други услуги, включително Internet и VoIP, игри, базово свързване на потребителска електроника, като телевизори и DVD устройства или цифрови камери. Разработват се много нови стандарти, които ще позволят Wi-Fi да се използва в колите по магистралите, при поддръжката на ITS за повишаване на сигурността и при мобилната търговия (виж IEEE 802.11p). Wi-Fi и Wi-Fi CERTIFIED логата са регистрирани търговски марки на Wi-Fi Alliance - търговската организация, която тества и сертифицира оборудването съгласно стандартите от серията 802.11.
-Техническа информация
Как работи Wi-Fi:
Типичната Wi-Fi среда съдържа една или повече безжични точки за достъп (ТД) (Wireless access point, Access Point (APs) ) и един или повече „клиенти“. Една ТД излъчва своето "Име на мрежа" (SSID Service Set Identifier, "Network name") чрез пакети, които се наричат маяци (beacons), които обикновено се излъчват всеки 100 ms. Маяците се излъчват с 1 Mbit/s, относително къси са като продължителност и затова не оказват значителен ефект върху производителността. Понеже 1 Mbit/s е най-ниската скорост на Wi-Fi това означава, че клиентът трябва да може да комуникира със скорост поне 1 Mbit/s.
Основавайки се на настройките (например на SSID), клиентът може да се свърже с ТД. Ако две ТД имат еднакъв SSID и са в обсега на клиента, клиентският фърмуеър може да използва силата на сигнала, за да реши към коя точно ТД да се свърже. Wi-Fi критериите за стандартни нива на връзката и за роуминг са напълно отворени за клиента. Това е предимство на Wi-Fi, но означава също, че един безжичен адаптер може да предава по-добре от друг. Понеже Wi-Fi предава във въздуха, той има същите настройки, както и несуичнатите Ethernet мрежи и затова е възможно да се получат колизии. За разлика от кабелния Ethernet и подобно на повечето пакетни радиа, Wi-Fi не може да разграничава колизиите, а за целта използва пакетна размяна с разпознаване на носителя (Collision Avoidance или CA).
Канали:
С изключение на 802.11a, който работи на 5 GHz, Wi-Fi използва спектъра около 2.4 GHz, която е стандартизирана като нелицензирана според международно съглашение, въпреки че определянето на точната честота варира слабо в различните части на света, като максимално разрешена мощност. Както и да е стандартизиран броя на каналите по света, така одобрените честоти могат да се определят от броя на каналите.
Максималният брой налични канали за Wi-Fi са:
• 13 за Европа
• 11 за Северна Америка
• 14 за Япония
В Северна Америка, е препоръчително да се използват само канали 1, 6, и 11 за 802.11b/g, за да се минимизира интерференцията от близко стоящите канали.
Предимства на Wi-Fi:
• Позволява LAN мрежите да се разполагат без окабеляване, обикновено редуцирайки цената за построяване и разширяване на мрежата. Пространствата, където не е възможно да се положи кабел,такива като Външни пространства и исторически сгради, могат да се оборудват с безжични LAN мрежи.
• Wi-Fi продуктите са добре разпространени на пазара. Различни марки на точки на достъп и клиентски мрежови карти са съвместими на базово ниво на услугите. Продуктите проектирани като Wi-Fi CERTIFIED by the Wi-Fi Alliance са съвместими, включително WPA2 сигурността.
• От 2006 г. WPA и WPA2 криптиранията не са лесно разбиваеми, ако се използва силна парола.
Недостатъци на Wi-Fi:
• EIRP в Европа е ограничен до 20dBm.
• Няколко 2.4 GHz 802.11b и 802.11g Точки за достъп по подразбиране работят на един и същ канал, като резултат се получава задръстване в определен канал.
• Wi-Fi мрежите могат да се подслушват и да се използват за копиране на данни (включително лични данни) предадени по мрежата, когато не се използва криптиране.
3. VoIP(Интернет телефония)
Интернет телефония или IP телефония, или съкратено от английски VoIP (на английски: Voice over Internet Protocol, Voice over IP - глас чрез Интернет протокол) е технология, която позволява пренасянето на глас (телефония) благодарение на инфраструктурата на Интернет. Терминът може да се отнася до връзка между два компютъра, два телефонни апарата, или компютър и телефонен апарат, стига сигналът да се пренася в част от пътя си чрез IP пакети.

-История:
Първата технология за телефония през Интернет е представена през февруари 1995 г. от VocalTec. Предложеният интернет телефон е примитивен в сравнение с наличните технологии днес. Софтуерът е оригинално замислен да работи на компютър 486 с 33 MHz процесор или по-висок, чрез който потребителят ще разговоря с друг потребител, използвайки модема на компютъра, звукова карта, (високоговорител и микрофон). В процеса на трансфер, софтуерът трансформира (компресира) гласа, който е говорен в микрофона. След това компресираният глас се транспортира чрез IP пакети като данни във формат на стандартна интернет сесия. С тази технология обаче разговорът е ограничен само до два компютърни потребителя (компютър към компютър).
Около година по-късно, през март 1996 г., отново компанията VocalTec обявява, че ще работи с други фирми за производство на хардуер наречен Voice Gateway, който да позволява аудио връзки между интернет телефон и телефон от публичната комутируема телефонна мрежа (PSTN). Все пак остава едно предизвикателство, а именно как да се адресира и достигне до потребител на компютър, разположен където и да е по света. За тази цел потребителят трябва да знае IP-адреса на отдалечения компютър, а той не е лесно откриваем, ако не е имало предшествуващ контакт с него. Voice Gateway търси друг такъв, в който да е съхранен телефонният номер на търсения потребител. Телефонен номер се намира по-лесно от IP-адрес. По този начин функционалността на Voice Gateway се справя едновременно с препятствията на свързването на мрежата и адресирането.
-Описание:
При получаване на аналогов глас (стандартен глас) от телефон, Voice Gateway първо дигитализира сигнала и компресира новия цифров сигнал във вид на стандартни блокове данни, известни като IP пакети. Те биват изпратени през Интернет към вход на Voice Gateway, където процесът се обръща. С тази технология е възможно да се правят три различни видове повиквания: компютър към компютър; компютър към телефон; и телефон към телефон.
Процесът на Интернет телефония започва от повикващата страна — системата компютър, микрофон и слушалки, искаща да се свърже с повикваната страна — телефон от обществената телефонна мрежа). Доставчикът на Интернет на повикващата страна имайки нужният софтуер се свързва с повикваната страна и предоставя телефонен номер на интернет доставчика, който предоставя услуга (VOIP). Използвайки микрофон, обаждащата се страна тогава говори в него и гласовият сигнал се прехвърля на Voice Gateway, където се дигитализира (ако сигналът не е цифров). От тук IP пакетите се прехвърлят през Интернет по път, който е определен от Voice Gateway на доставчика, докато достигат отдалечения Voice Gateway. Той от своя страна превръща IP пакетите в гласов сигнал и прехвърля гласът на местния PSTN на повикваната страна. От тук, телефонът на повикваната страна ще сигнализира постъпващо повикване. Двете страни могат да проведат напълно двупосочен (дуплексен) разговор. Със същия пример лесно могат да бъдат описани и връзките компютър към телефон и компютър към компютър
-Стандарти:
Както и при методите за трансфер за данни, така и при VOIP се развиват стандарти за постигане на еднородност на обработка и транспорт. Различни фирми: PC-Telephone Deltathree, Net2Phone, Netspeak Corp и VocalTec inc. пускат на пазара голям брой продукти. За постигане на оперативна съвместимост се създават стандарти, чрез които софтуерът на една компания може да се свърже със софтуер на друга компания. H.323 и SIP са стандарти за сигнализиране на обажданията докато G.711A/U, G.729(b), G.723 са стандарти за аудио кодиране, чрез тях различни софтуерни продукти и хардуерни устройства са способни да комуникират през Интернет.
-Изисквания:
В допълнение към стандартите, които определят развитието на софтуера за телефония през Интернет при каквато и да е връзка, компютър — към — компютър или компютър — към — телефон, хардуерът също трябва да се придържа към минимални системни изисквания. Софтуерният телефон на VocalTec inc. е изисквал процесор на 486 / 33 мегахерца, а днес повечето програмни продукти изискват поне процесор на 166 MHz. Звуковия и мрежов интерфейс за връзка през Интернет да притежават дуплексен режим на работа. С нарастване на системните изисквания нараства и качеството на гласа в разговора. Традиционните скорости на сигналите за пренос на глас са приблизително 64 kbps. Макар някои потребители все още да се свързват със скорости под 56 kbps, те също получават относително добро качество на звука. Качеството на гласа намалява, когато скоростта на връзка намалява.
-Предимства:
Телефонията през Интернет има две първостепенни предимства, работещи в полза на потребителите.
• Намаление на цената на телефонните разговори при голямо разстояние. Използвайки безплатен софтуер (например DIALPAD, PC-Telephone, Skype, ICQ) цената се свежда само до разход към местния Интернет доставчик, като по този начин се елиминират месечните такси и плащания за минутите разговор към PSTN.
Дори от гледна точка на PSTN компаниите употребата на Интернет телефония също съкращава разходите на големи разстояния през международната телефонна мрежа. Ползата на големите компании от доставчици на услуга за телефония (ITSP) е, че спестяванията им стават все по-големи с увеличаване обема на повикванията. Инвестицията за закупуване на Voice Gateway, която да свърже PSTN с Интернет е висока, но технологичното развитие води към системно падане на цените на качествения хардуер. Важно е също и това, че инвестицията е еднократна.
• Мулти функционалност на линията за връзка на потребителя. Много хора днес все още използват модем, за да се свързват с Интернет и голяма част от тях имат само една телефонна линия. Така те нямат възможност да бъдат едновременно в Интернет и да провеждат разговор по телефона.
Алтернативи на Интернет телефонията са DSL технологията и ISDN технологията. DSL технологията обаче благоприятства запазването на скъпо струващите разговори през PSTN. При ISDN технологията нуждата от две телефонни линии отново работи в полза на традиционния фиксиран телеком. Затова VoIP решенията задоволяват изискванията на потребителите за многоцелево ползване на наличните линии за свръзка.
-Недостатъци:
Все още има хора, които не разполагат с достъп до Интернет у дома. Въпреки че броят им постоянно намалява, при проблеми с електричеството просто няма как да провеждате разговори, докато с "нормалния" ви телефон, винаги можете да го правите, защото той се захранва от самия телефонен кабел. И още: както при всички други начини на обмен на информация в Интернет и VoIP използва "пакети". Поради факта обаче, че всичко става в реално време, при по-лоша връзка някои от пакетите нарочно трябва да бъдат "пропуснати", което води до накъсване на аудио/видео сигнала. Като цяло работата на VoIP зависи главно от скоростта на връзката и разстоянието между точките на свръзка. Повечето от системите за пренос на глас се основават на TDM технологията. При тази технология генерираният трафик предизвиква определено забавяне и фактически нищожни загуби на пакети, което се дължи на природата на телефонната мрежа. Мрежите с IP трафик от друга страна, в по-голямата си част не съдържат приоритизация на трафика — т.е. пакети, съдържащи глас и видео, биват третирани наравно с всички останали пакети (например пакетите генерирани от P2P или BitTorrent), което води до следните проблеми:
• загуба на пакети
• забавяне на пакети
• ехо
• интерференция на сигнала
• задръствания по мрежата
Главният начин за решаване на тези проблеми е употребата на мрежово оборудване, поддържащо приоритизация на пакетите по цялата дължина на връзката.

Проектиране, изследване, анализ
1. Проектиране и изследване на WiFi
*Ето как изглежда нашата WiFi – топология.


*Конфигурираме вътрешния интерфейс на рутера (Lan – страната)
Router>enable
Router#conf t
Router(config)#interface FastEthernet0/1
Router(config-if)#ip address 192.168.1.1 255.255.255.0
Router(config-if)#no shut
Router(config-if)#
%LINK-5-CHANGED: Interface FastEthernet0/1, changed state to up
%LINEPROTO-5-UPDOWN: Line protocol on Interface FastEthernet0/1, changed state to up
*Сега започваме конфигуриране на Wireless routera Linksys от генерирания компютър със WiFi антена
Нека първо проверим дали самия комп се е свързал по Default с рутера:

Нека сега се опитаме да конфигорираме рутера, като влезем в Web Browsera и напишим Default адреса за достъп до настроиките на Linksys рутери:

Целият материал:
Прикачени файлове
Курсов проект по комуникационна техника .rar
(607.65 KиБ) Свален 17 пъти
Прочетено: 690 пъти
Изображение
Нова тема Отговори

  • Подобни теми
    Отговори
    Преглеждания
    Последно мнение

Върни се в “Информатика, IT, интернет”