Жизнен цикъл на информационна система (ИС)

[Mozo]

Жизнен цикъл, етапи на ЖЦ
ЖЦ включва всички дейности по разработка на ИС, започвайки от момента на вземане на решение за нейната разработка и завършвайки с при преустановяване функционирането на системата.
Основният нормативен акт, регламентиращ ЖЦ е международният стандарт ISO/IES 12207. Той определя структурата на ЖЦ, вклюените в него процеси, задачи и стъпки.
Съгласно ISO/IES 12207 ЖЦ се базира на 3 групи процеси:
1. Основни – проучване, разработка (покупка), внедряване, експлоатация и съпровождане
2. Спомагателни – документиране, управление на конфигурацията, проверка и оценка
3. Организационни – управление на проекта, създаване на инфраструктурата на проекта, оценка и подобряване на ЖЦ, обучение
В България е прието в ЖЦ да се включват следните етапи: проучване, разработка (проектиране и програмиране), внедряване, наблюдение (съпровождане).
Най общо може да се каже, че разработката на АИС се осъществява чрез непрекъснато детайлизиране на първоначално дефинираната обща идея на системата. Затова в някои методики на фирми производителки на компютърни системи са включени сл. Етапи на разработка: проучване, концептуално проектиране, логическо проектиране, реализация (програмиране), внедряване, съпровождане. С това се доуточнява стандарта ISO/IES 12207 в частта му “основни процеси”.
Модели на ЖЦ
Моделът на ЖЦ определя последователността на изпълнение на процесите, задачите и стъпките по разработката на системата, техните връзки и условия, при които се реализират. Моделът на ЖЦ зависи от спецификата на ИС и от условията, при които тя се създава и функционира.
Най-широко разпродстранение са получили два основни модела на ЖЦ: каскаден и спираловиден (с разширяване на разработката)
Каскадният модел (създаден в началото на 70-те години) се характеризира с разделяне на всички работи по проектирането на етапи, при това преходът от един етап към друг се осъществява само при окончателни изпълнение работите по предходния етап. Всеки етап завършва с разработването на документация за същия. Резултатите от предходния етап се използват като база за следващия. Уточняване на проблеми и решения се осъществява чрез обръщане към предходния етап. Моделът е подходящ за големи и сложни разработки с много участници в разработката.

Целият материал: