Здравейте! Вероятно използвате блокиращ рекламите софтуер. В това няма нищо нередно, много хора го правят.

     Но за да помогнете този сайт да съществува и за да имате достъп до цялото съдържание, моля, изключете блокирането на рекламите.

  Ако не знаете как, кликнете тук

Медиите в съвременния свят

Безплатни реферати, доклади, есета, анализи и всякакви теми свързани с журналистиката.
Разследваща журналистика, културна журналистика, спортна журналистика, музикална журналистика, криминална журналистика, фотожурналистика, радиожурналистика, телевизионна журналистика.
Нова тема Отговори
Потребителски аватар
Mozo
Skynet Cyber Unit
Skynet Cyber Unit
Мнения: 230776
Регистриран: пет юни 01, 2007 14:18
Репутация: 173336
Местоположение: Somewhere In Time

Медиите в съвременния свят

Мнение от Mozo » вт апр 06, 2010 23:18

Бургаски Свободен Университет
Център по Хуманитарни науки
Дисциплина: Политика и Медии




Б С У













Р Е Ф Е Р А Т
Н А
Тема: Медиите в съвременния свят –
„Четвърта власт” или „Контра-власт”









Направил: Проверил:
Специалност”Връзки с обществеността”
Съвременният свят е свят на медиите, свят- подчинен на властта, свят – издигащ в култ политиката, демокрацията,манипулирането и гражданското общество, свят, живеещ по правилата на медиите.
Темата за медиите определено е тема, провокираща мисленето. И най- вече тема, подтикваща да се потърси отговор на въпроса, кои са медиите и какво представляват.Общество, което има за цел да покаже истината на гражданите или общество, което търси по – голяма власт.
Изхождайки от факта, че медиите са тези, които обясняват на обществото случващото се, факта, че с тях ще се съобразяват всички, можем да кажем, че медиите са тия, които моделират обществения живот.
От 19 век насам постепенно се налага убеждението, че в средствата за масова комуникация е съсредоточена значителна власт.Сега интересът е концентриран върху ролята на медиите.Не напразно понятието „четвърта власт” възниква като метафора за ролята на институционали-
зираните субекти, които черпят власт от институциите и властта главно върху общественото мнение.Медийната власт се създава в процеса на комуникация. От начало тя е съществувала в общество извън регулирани механизми на държавната власт и се утвърждава чрез масовите комуникации.
Основната задача на медиите е да бъдат независим наблюдател, да създават масова култура, да
кажат или да премълчат даден проблем, да създават положителен, или отрицателен имидж на хора. Ето защо тази власт не трябва да се подценява.
Днес медиите и политиката са свързани, т.е. без медиите политиката няма смисъл.Това го разбират всички институции в държавата и разчитат в голяма степен на условната власт.Не-
избежно се обръща внимание на публичните изяви от всякакъв тип, на всичко, свързано с ме-
диите.
Реализирането на информацията като комуникационен процес е общата основа на всяко властно
отношение. Така се стига до властта на комуникациите.
Медиите в България осъзнават, че притежават голяма сила, да създават изкривено мнение, да изграждат представи, да манипулират обществото и да дават възможност за комуникация с граж-
даните.
Независимо от всичко, медиите обслужват влиятелни фигури, с помощта на които превръщат своето влияние в собствен властов ресурс. Това най-вече се вижда в пресата. Има много във
вестникарски прояви, в които личи стремежът да се разширяват границите на влиянието извън доверието
на основата на информационно функция.Забелязват се две форми на такива прояви- набелязване на цели за овладяване на властови позиции в администрацията и използване на политически наг –
ласи в обществото за оказване на натиск при разрешаване на икономически проблеми. Двете форми се виждат ясно в пресгрупа „168 часа”. В определени моменти „24 часа” оголи своите по –
зиции до границата, която го превръщат в инструмент за завоюване на обществени позиции. Целта
е властта на медиите е да се превърнат в административна власт. Всичко това показва, че хората купуват и четат вестник, защото предлага услуги.
В известна степен пресата е възприемана от трите власти като реална заплаха. Това води до не –
правилното разбиране на властта,която е причината журналисти и политици да се държат като против –
ници на бойно поле. Администрацията отказва изявления, интервюта, ограничава достъпа до информация. От своя страна вестниците отвръщат с неблагоприятно представяне и коментиране
на информацията за дейността на управляващите.
Отношението към журналистите може да бъде илюстрирано с много изказвания.Бившият премиер Жан Виденов изразява подозрения за организирана кампания за дестабилизиране на правителството на левите чрез медиен протест. Той изказва мнение, че медиите играят „манипу-
лативна роля”. Медиите са окачествени като напълно безотговорни и обвинени, че съзнателно наг-
нетяват тежката обстановка. Излиза, че медиите и най- вече пресата се явяват като политически противник и пречка пред изпълнителната власт.
Според Гълбрайт властта в съвременното общество все повече е власт над мисленето на хората,
власт, осъществяваща се като условна, подготвена от социални организации, владеещи внушенията над общественото съзнание. Властта на печата, телевизията и радиото черпи сили от организацията. Нейният основен инструмент за принуда е убеждението, социалното внушение, казва Гълбрайт , като подчертава, че никой не би трябвало да подценява властта на средствата за масова информация.
Медиите освен, че са „Четвърта власт” са и „Контра-власт”. Власт, която разследва, ускорява завършването на процеси, средство за натиск и контрол върху управляващите. Власт, която е инструмент за обратна връзка между управляващи и граждани.
Самите медии създават масова култура, създават радиото, телевизията и киното. Обществото започва да различава все повече опитите за манипулация от страна на медиите от медиите, които предлагат реална информация.
Факт е, че медиите се стремят към по- голяма власт.Но факт е,че медиите са филтър на истина-
та-филтър на мнения и оценки, на обяснения и аргументи. Много журналисти без значение дали са
от пресата, или телевизията правят разследвания. В тези разследвания те показват различни гледни точки на засегнатите лица, обясняват и аргументират фактите от действителността. Медиите са
част от демокрацията, която е система от контра-власти.
За демокрацията, свободата на медиите и плурализмът са от огромно значение не само като гарант на свободно изразяване на мнение и идеи, но и като ефективно участие на гражданите в
демократичните процеси. Медиите са призовани да бъдат коректив на властта, да изпълняват информация, образователна и социализираща функция. В огромна степен участват в процеса на формиране на обществено мнение, настроение и вкусове.
Да играят ключова роля във функционирането на демократична и отворена за участие в публичната сфера. Проблем възниква, когато медиите отидат отвъд тези дейности и престанат да
ги изпълняват, когато партийната демокрация бива изместена от медийната демокрация.
Медийната демокрация е състояние при което политиката бива овладяна от медийна система, отразяваща преди всичко сензации и скандални събития, налага измислен дневен ред на политиците, който се разминава с реалните проблеми и не предлага решения.
Някои хора смятат, че медиите са част от анатомията на демокрацията и съвременна демокрация без медии не е възможна, именно заради способността на медиите да наблюдават властта. Но все пак медиите стават средство на власт, когато властта ги използва за своите цели, поставяйки ги на място, където да не им пречат и вредят. От тази позиция, в която са поставени медиите се задават много въпроси като: Дали медиите все още са независима „четвърта власт”? Дали медиите ухажват властта, или властта тях? И други подобни въпроси.
Медиите решават, за кого и какво ще се съобщава, за какво трябва да се проведе дискусия и кое ще се подмине. Днес все повече се продават положителни и отрицателни имидж на хора и партии. Целта е достигане на по-голямо количество хора. Колкото повече хора купуват даден продукт на една медия, толкова повече се повишават тиражите и. За да постигнат това медиите предлагат игри с печалби, безплатни издания или чрез сензационно съдържание. По този начин медиите оцеляват.
Статистиката сочи, че дневно човек отделя средно 20 минути, за да се информира. По- голямата
част от тези 20 минути са пълни с тривиални информации и очевидно не остава място в тях за сериозни и пълноценни факти. Това води до информационно затъмнение. Социолозите наричат
този феномен „демократична цензура”.
Днес гражданското общество е цензурирана чрез изкривеното поднасяне на информация и поради това, че сме изправени пред много интерпретации и детайли. Цензурата не отнема информация, а контролира или принуждава към конюнктурно мнение чрез селекция.
Медиите създават част от правилата за образоване на обществено мнение в демократичните процеси. На тези тенденции в развитите демокрации се подчиняват водещи политически и обществени лидери. На правилата на медиите се отдава повече внимание, отколкото на онези правила, които създава същото то като гражданско общество. Това разминаване води до тенден –
цията все повече публични личности да показват себе си, вместо да се занимават със съществени
социални и политически въпроси. Тези личности го правят с цел да спечелят медийно внимание и да поставят медиите под свое влияние.
Някои хора смятат, че медиите са част от анатомията на демокрацията и съвременна демокрация без медии не е възможна, именно заради способността на медиите да наблюдават властта. Но все пак медиите стават средство на власт, когато властта ги използва за своите цели, поставяйки ги на място, където да не им пречат и вредят. От тази позиция, в която са поставени медиите се задават много въпроси като: Дали медиите все още са независима „четвърта власт”? Дали медиите ухажват властта, или властта тях? И други подобни въпроси.
Властта на медиите е безспорна, защото те могат да влияят и да овладеят общественото мнение. Осигуряват двустранен поток на информация- от гражданите към институциите на властта и обратно.
Медиите безспорно в една или друга степен оказват своето въздействие върху общественото мнение. Много настъпващи обрати и неочаквани събития от обществения живот карат журналистите да действат бързо и да вземат нестандартни решения, с което те преодоляват понякога упражняваната власт върху тях.
В условия на конкурентна информационна среда, при която отделният човек се нуждае не само от повече, а от алтернативно значение за своя живот и ежедневие, медиите би трябвало да превръщат всеки проблем в уникален, както и да предават настроенията и нагласите на обществото до институциите на държавната власт.
Ето защо медиите са власт, власт която контролира обществото, филтрира информацията търсейки истината, разследва и е инструмент за обратна връзка между гражданите и управляващите.
Не случайно медиите са наречени „ЧЕТВЪРТА ВЛАСТ” ИЛИ „ КОНТРА- ВЛАСТ”
Прочетено: 6745 пъти
Изображение

Нова тема Отговори

Върни се в “Журналистика”