Невербалната комуникация

[Mozo]

СОФИЙСКИ УНИВЕРСИТЕТ “СВЕТИ КЛИМЕНТ ОХРИДСКИ”

ФАКУЛТЕТ ПО ЖУРНАЛИСТИКА И МАСОВА КОМУНИКАЦИЯ


Тема:
Невербалната комуникация


Невербалната комуникация ползва мимики на лицето, жестикулация, очен контакт, вокални аспекти на говорния език като заекване, височина и сила на звука, интонация, покашляне, хриптене и преглъщане. Проксематиката се занимава с дистанцията между комуникиращите страни. Културният антрополог Едуард Хол – разделя дистанцията между оратора и публиката в групите интимно, лично, социално, консултативно и публично. Кинетиката изучава движенията и състоянията на позициониране на тялото при комуникация. За невербалната комуникация са важни и неизказаните вербално мисли, но показани чрез тялото и естетичния външен вид.
Поведението на определени типажи се намира в пряка корелационна зависимост между комуникатора и таргет-групата. Интерпретацията на невербалната комуникация зависи от съответствието в кодовите системи и от опита на комуникиращите страни. Основните показатели се интерпретират по един и същи начин, независимо от етническата им принадлежност и от професионалния и културния бекграунд на участниците в интерпретативните комуникационни страни.
Следните компоненти се възприемат за част от комуникационната предпреценка на комуникационния партньор:
• Лицева експресия – при липса се изразява арогантно превъзходство; като изражението може да е грубо, пренебрежително, внимателно, заинтересовано, приятелско, враждебно, отвращаващо се, съмняващо се, разкаяло се.
• Коса и прическа – обемната дълга коса е най-силният афродизиак, колкото по-светла е, толкова по-голям е успехът на приносителя й; плешивостта се счита за дефект
• Цвят на косата – той трябва да изглежда естествен; дългата коса при мъжете е символ на свобода и артистичност
• Ръст – високият ръст и физическо здраве се свързват с чуждото превъзходство; ниските на ръст биват подценявани, ако са мъже се внимава с тях, защото ниските мъже са прочути с кариеризъм и конкурентноспособност като действащ компенсаторен механизъм. Ръстът е манипулируем с високи токове, прически и облекло, които издължават силуета.
• Облекло – „нашата втора кожа“ се визира облеклото, както Маршал МакЛуън го нарича. Облеклото носи характеристики на социалния и икономически статус на човека. Най-красиво и обществено приемливо е бизнес-облеклото в сиво, тъмно синьо и черно. Бялото е екстравагантно. Веселите цветове са подходящи за летните месеци. Бонбонените цветове са подходящи за малки момичета, а пастелните за пенсионерите. Ярките цветове са за артистичните натури. Късите панталони при мъжете и нецензурираната телесност при жените са белег на нисък вкус. Бизнес-облеклото се свързва с административни функции. Връхни дрехи и сака на костюми, които са закопчани до врата препращат към безапелационна доминация и превъзходство. Обличането два пъти на една и съща скъпа дреха е неприемливо в най-високостатусните среди. Собственото си отношение към самия себе си се показва по начина, по който си облечен, както и демонстрирането на уважение или неуважение към околните. „По дрехите посрещат, по ума изпращат“, следователно умните хора винаги изглеждат добре.
• Възраст и манипулация на възрастта – възраст под 35 години се смята за несериозна в хуманитарните професии и заеманите държавни и високи корпоративни длъжности. Манипулацията на възрастта се осъществява чрез грим, пластична хирургия, определен стил на обличане, поддържане на ниско тегло – за подмладяване, и на високо тегло – за състаряване; оцветяване на кожата като манипулация на визуалните параметри на възрастта.
• Телесна маса – слабите хора на възраст над 25 години са депресирани, истерични, нервни и недохранени, изморяващи се бързо, по-екстравагантни от другите; хората с наднормено тегло са нагли, вулгарни, брутални, склонни към корупция и измами, флегматични, смъкващи имиджа на корпорацията или държавната организация, в която работят с визията си, те са лоши физически служители; хората с нормално телесно тегло са психически устойчиви и свързвани с устойчивото развитие на фирмата, с благонадеждност като служители.
• Макроцефалия – подбирането на слаби жени с големи глави в медиите налага този визуален обществено желан типаж на жената.
• Недъзи – специалните компенсаторни свръхкачества рядко са съпроводени с недъзи; дефекти на кожата се свързват и с понижени умствени способности.
• Миризма – на тялото или парфюмерийна; парфюмът ни трябва да се усеща на не повече от една ръка разстояние; миризми на омекотители са приемливи само за провинциалните домакини.
• Артефакти, подсказващи материалния статус – златни и диамантени бижута, редки кожи, скъпи коли. Те винаги се интерпретират като чуждо превъзходство, като другите изпитват завист.

Целият материал: