Междуперсонална комуникация лице в лице

[Mozo]

СОФИЙСКИ УНИВЕРСИТЕТ “СВЕТИ КЛИМЕНТ ОХРИДСКИ”

ФАКУЛТЕТ ПО ЖУРНАЛИСТИКА И МАСОВА КОМУНИКАЦИЯ

Тема:
Междуперсонална комуникация лице в лице
Съществува ли още?


Комуникацията между модерните общества се осъществява чрез стандартизирани средства. Развитието на техническите средства и медиатори способства за всекидневен междукултурен контакт. Новата среда в съвременната медийна ситуация произтича от разработването и функционирането на глобалната комуникационна и информационна мрежа Интернет. Персонално устройство свързано с глобалната информационна и комуникационна мрежа съдържа в себе си функции и възможности да информира чрез активна интерперсонална връзка.
Динамиката в новите медии съдържа обратими ефекти поради масовизацията на междуличностните комуникации. Имейловата комуникация се запазва като най-използвана и доверена. Комуникацията в социална мрежа налага на индивида ограниченията на социума, отнема се свободата му и по-високото му културно поведение в междуличностната комуникация при електронната поща. Простото средство само като медиатор да се възприема компютърната виртуалност и лишаването на потребителя да използва най-диверсифициращия медиен продукт.
Интернет-изследванията са сходни в сравнителна перспектива с изследванията върху бързоразвиващите се ранни масмедии в САЩ. Притежаването на частична социална и комуникационна компетентност у индивида, му се привижда като пълна, заради склонността му да вижда себе си с компетенции и завършен. Отричането и омаловажаването на по-високия интелект и познания на отсрещния индивид е в полза на опазването на собственото Его. Сравнението като болезнен процес се преформулира в поносим за самочувствието.
Уравновесяващото за Интернет звено на речева липса при новомедийния визуален курс, е новомедийният интерперсонален дискурс. Дискурсът е анализ от Ван Дайк като анализ на вербална комуникация, който включва лингвистичен анализ на текста, изследване на социалния му контекст, но и на медийната среда, в която се развива. Новомедийният дискурс, с изключение на аудио и видео връзките при skype, се определя като писмена интеракция между един субект с друг. Комуникация между субективни дискурси, чиято единствена възможност за разпознаване на другия е идентичността на субекта с дискурса му, е интерперсоналната Интернет-комуникация.
Вербално взаимодействие с диалогична структурираност върху въпрос-отговор е интерперсоналният новомедиен дискурс. Първоначално се оказва неприложима в комуникационния статус между двама в мрежа, или на един към много, както е в случая на социалните медии. Те са зависими от дискурса им. По него биват разпознавани, колкото и освободени от реалността да са. Дискурсът е белег за култура. Дискурсивните поведения са зависими от променливи като образование, пол, социален и икономически, психически и физически статус.
Комуникативната феноменологична компетентност, както пише Хаймс, се придобива само при интеракцията в идеална комуникационна ситуация, като редуване на изказващи се субекти, които познават темата на разговора и свободно боравят с жанра на дискурса. Всяка компютърна опосредствена интерперсонална комуникация е изградена от полиизотопни съдържания вътре във всяко едно съобщение, като това се нарича тематична прогресия. Всяко имейлово съобщение развиващо няколко теми едновременно, което очаква да получи също полиизотопен отговор от другия по набелязаното негово становище по темите.
Конструирането на текст към другия е в същото време и текст към себе си. Пътищата на развитие на комуникационния акт и вероятното губене на съдържателна стойност, както и на последователност, се обвързват с многомерните пространства в Интернет. Изказът на събеседника е наличен текстово, за разлика от комуникацията лице в лице, и следователно би могло четящия да го актуализира към точност и да го произведе в цитат, ако е необходимо.
Новомедийният дискурс се описва по-скоро в липси в сравнение с останалите дискурси от реалността. Процес, при който размяна на съобщения при налична видео връзка, представата за телесността на другия, която в повечето случаи е фалшифицирана, представлява интерперсоналната Интернет-комуникация. Липсата на доказуема идентичност на комуникаторите, от която следва съмнителност в отговорността и достоверността за казаното. Липсата на идентичност донякъде е положителна до степента, до която другия преценява реално по авторитета на изказването му, където се ползват променливите външен вид, облекло, прическа, тембър на гласа, мирис и липса на характеристики на комуникацията като мимики и жестикулация.

Целият материал: