Здравейте! Вероятно използвате блокиращ рекламите софтуер. В това няма нищо нередно, много хора го правят.

     Но за да помогнете този сайт да съществува и за да имате достъп до цялото съдържание, моля, изключете блокирането на рекламите.

  Ако не знаете как, кликнете тук

Медийна грамотност и ограничаване на вредно медийно съдържание

Безплатни реферати, доклади, есета, анализи и всякакви теми свързани с журналистиката.
Разследваща журналистика, културна журналистика, спортна журналистика, музикална журналистика, криминална журналистика, фотожурналистика, радиожурналистика, телевизионна журналистика.
Нова тема Отговори
Потребителски аватар
Mozo
Skynet Cyber Unit
Skynet Cyber Unit
Мнения: 283202
Регистриран: пет юни 01, 2007 14:18
Репутация: 332742
Местоположение: Somewhere In Time

Медийна грамотност и ограничаване на вредно медийно съдържание

Мнение от Mozo »

Великотърновски университет
„СВ. СВ. КИРИЛ И МЕТОДИЙ“

ФИЛОЛОГИЧЕСКИ ФАКУЛТЕТ
Дисциплина: Управление на медиите


КУРСОВА РАБОТА
на тема

Медийна грамотност и ограничаване на вредно медийно съдържание


Изготвил: Проверил:..................
Журналистика, ­­IV курс /проф. М. Пешева/




СЪДЪРЖАНИЕ 


Въведение............................................................................3

Дефиниция...........................................................................4

Медиаобразование..............................................................6

Европейският съюз по въпроса за медийната грамотност..9

Рисковата група на децата..................................................10

Регулация+Саморегулация=Корегулация..........................12

Приложение: критерии за оценка на вредно медийно съдържание........................................................................15

Използвани източници на информация............................17


ВЪВЕДЕНИЕ 

“Въздействието на масовите средства се обуславя повече от качествата на публиката, отколкото от съдържанието на средствата.”
Елизабет Ноел-Нойман


В условията на свободен избор по отношение на масовите комуникации въздействието на мас-медиите все повече зависи от комуникационната култура на личността и аудитория като цяло. Една и съща информация оказва различен ефект както в зависимост от възраст и пол, социален статут и политическа наглата, така и от интелигентността на потребителя, от неговите знания, интереси, ценностна система и очаквания. Всеки реципиент има индивидуално взаимодействие с медиите – при едни по-силно активно, а при други по-слабо активно.

За разлика от директното междуличностно общуване, комуникационната култура спрямо медийните продукти се проявява като опосредствано чрез съответната медия взаимоотношение личност – ценности. По тази причина спецификата на използвания канал, чрез който разпространяваните ценности достигат до реципиента, също е фактор за протичане на комуникацията на по-високо интелектуално равнище.

Средствата за масова комуникация от една страна и образованието от друга следва да разглеждаме като две взаимнодопълващи и подпомагащи се сфери на култура. Пред социума се оформят следните въпроси: как образованието да стане част от културния живот, включително и на мас-медиите и как самите медии да станат част от образованието, което чрез тях да постига много по-широка и богата култура, включително и комуникативна.

Медиите са фактор, който не може да бъде пренебрегван, тъй като те са както създатели на културни ценности, така и разпространители на тези ценности и диалогът между тях и образованието би довел до благоприятни отношения при изграждането на правилна комуникативна култура.




 ДЕФИНИЦИЯ 

„Медийната грамотност изисква човек да бъде активен, да има развити способности за възприемане, създаване, анализ и оценка на медиатекстове, да разбира социокултурния и политическия контекст на функциониране на медиите в съвременния свят, условностите и представителността на системите, използвани в медиите; животът на такъв човек в обществото е пряко свързан с гражданската отговорност.”
International Encyclopedia of the Social & Behavioral Sciences


За да имаме самочувствието на медийно компетентни, трябва да умеем да определяме степента на истинност, да различаваме безпристрастните медийни продукти от тези, които в даден момент са били повлияни от субективни фактори. Всяка новина може да бъде представена по много различни начини от различни автори и медии – именно затова е необходима грамотността да се различи обективността от пропагандата. Едно от най-важните умения е това да пресевяме значимата и вярната информация от целия информационен поток. Рекламите също са част от медийната продукция и е важно човек да изгради критически подход и към тях. Медийната грамотност е неизменна част от информирания начин на живот и ще придобива все по-голяма значимост нуждата да бъдем медийно компетентни – да сме способни да “четем между редовете” и да правим разлика между информация и знание.

Робърт Кюби, директор на Център за изучаване на медиите, откроява четири ключови аспекта за медийната грамотност: достъп, анализ, оценка, продукция. На първо място трябва да познаваме медиите, т.е. да имаме свободен достъп до тях. След това трябва да разбираме и анализираме езика на медиите. За да оцени правилно информацията, реципиента трябва да е наясно, че продуктът, който получава, е малка част от първоначалния наличен материал, който определена група хора са конструирали по начин, който отговаря на техните цели и интереси. Не на последно място той трябва да е способен за определя значимостта на медийното съдържание както за себе си, така и за обществото, да открива ценности и гледни точки, които се внушават от медията. В крайна сметка целта е да се изгради критическа автономност – способност за самостоятелно осмисляне на разпространяваните от медиите идеи, ценности и норми на морално поведение, което да доведе до умение за рационално вземане на решения, вместо примитивно копиране на предлаганите поведенчески модели.

Медийната грамотност трябва да помогне на хората да разбират, създават и оценяват културната значимост на аудиовизуалните и печатните текстове. Медийно грамотният индивид, какъвто трябва да има възможност да стане всеки човек, е способен да анализира, оценява и създава печатни и електронни медиатекстове.



Съвременното възпитание не може да съществува пълноценно без медийно обучение, което целенасочено да развие вниманието и усетът да се преценяват нравствените ценности, как са представени и с какви ефекти е постигнато въздействието, кой е създателят на посланието и каква е неговата цел, коя е аудиторията и как други хора биха разбрали по-различно това послание, с какви средства се постига убеждението и какви алтернативни позиции са възможни. Медийното образование развива моралните разсъждения конкретно – обсъждат се конкретни ситуации, конкретни решения и техните алтернативи, което означава, че при изпадане в подобна ситуация, медийно грамотният реципиент ще има пред себе си варианти за действие.

Обсъждането на медийните стереотипи, сравняването на начините, по които различните медии биха представили едно и също отношение, е винаги свързано с конкретната реална ситуация, затова и възпитателният ефект е несравнимо по-голям. В условията на култура, в която медиите имат изключително влияние върху моралното поведение на хората и са източници на модели за подражание, възможността за морал и знание за медиите е изход от социалната дезориентация и противоречията, които имат за резултат липсата на устойчиви морални принципи.



МЕДИАОБРАЗОВАНИЕ 

“Медийната грамотност се отнася до процеса на разбиране и използване на масмедиите. Медиаобразованието цели да помогне на учениците и студентите да развият информирано и критическо разбиране за природата на масмедиите, техниките, които те използват, и въздействието на тези техники. Това е образование, което си поставя за задача да разшири разбирането на учащите за процесите на функционирането медиите, как произвеждат смисъл, как са организирани и как конструират действителността. В крайна сметка медиаобразованието следва да цели да възпитава студенти, които разбират медиите, което означава да познават техните силни и слаби страни, предубеденост и приоритети, тяхната роля и въздействие.
Медийната грамотност е умение за живота."
Ontario Media Literacy Resource Guide


Направлението “медиаобразование” въниква в края на 60-те години на XIX век в Австралия, Канада, Великобритания и Франция, а по-късно и в САЩ като дял от педагогиката. Основната идея е да бъдат подпомогнати ученици и студенти в приспособяването им към сферата на медиакултурата – да добият знания за езика и средствата на мас медиите и умения да анализират медийните продукти. Медийното образование е включено в задължителните образователни програми на редица европейски страни – Великобритания, Белгия, Люксембург, Холандия, Австрия, Португалия, Ирландия, Швеция, Финландия, Гърция и Словения.

За медийна грамотност и медийно образование в България се заговори в началото на XXI век и за момента не е залегнало в задължителните учебни дисциплини. Образователната система продължава традицията за усвояване на знания, а не за формиране на критично мислене и възприемане на заобикалящия ни свят (от което се изпитва нужда в епохата на информационните технологии). Освен включването на дисциплина по медийно образование в училищата, учителите от различните учебни дисциплини би следвало да преминат курс за допълнителна квалификация, свързана с новите източници на информация, начините на приемането и преработката й, формирането у учениците на умения да намират, подготвят, предават и приемат необходимата информация, в това число и предимно с помощта на съвременните информационни технологии и електронни медии.

Електронните средства за масова информация и информационните технологии са най-бързо развиващите се форми на комуникация през последните десетилетия. Данни на Националния статистически интститут сочат, че близо 80% от хората на възраст 16-25 г. и над 67% от хората на възраст 25-34 г. в България използват интернет за придобиване и обен на информация (актуално към 2011 г.), а сред учащите този процент надхвърля 94 на 100. Понятието “медийна грамотност” възниква почти паралелно с развитието и разпространението на интернет като медия.

“Медиаобразование” възниква в смисъл на образование, обвързано с радиото и телевизията още през 1989 г., когато Съветът на Европа приема “Резолюция по медиаобразование и нови технологии”, в която се казва: “Хората трябва да разбират структурата, механизмите и съдържанието на медиите. В частност хората трябва да развият способностите си за независимо критическо възприемане и оценка на съдържанието на медиите”. Оформянето на интернет като новата медия предизвиква въпроси за достоверността на информацията, манипулационните техники и най-вече безопастността на мрежата за децата и подрастващите.

В условията на устна комуникация, от основополагащо значение е човек да знае езика и техниките на боравене с него. При писмената комуникация е необходима предварителна подготовка – ограмотяване – при която човек усвоява знания и умения за писмено изразяване. В ерата на медийната комуникация всички ние се нуждаем от нов вид грамотност – медийна грамотност, която да ни помогне в общуването със и посредством медиите. В условията на развиващи се медийни технологии и възможности за изключителни бързина и удобство при разпространение на информацията, поведение на страх, игнориране или неприязън към медиите е неадекватно.

Медийното образование застъпва, но не се ограничава до основни принципи за взаимодействие с информацията – подбиране на медийните източници, декодиране на посланията им, интерпретиране на внушенията и представените гледни точки, разпознаване на манипулативните продукти и критичен подход в усвояване на информацията. В страната ни, за съжаление, по-голямата част от населението е уязвима и медийно неграмотна, а комуникацията с медиите става най-често интуитивно. Медийното образование в същността си следва не да противодейства на медиите, а да подготвя реципиента за качествена работа с тях.

Необходимостта от способност за премислена, нееднозначна оценка на медийните продукти и аналитичните умения за критично отношение към средствата за масова комуникация се усеща все по-чувствително сред българската медийна аудитория. За да бъдат постигнати е необходима системна работа и продължителност на обучението за развитие на тази способности у младото поколение, което само да анализира медийната информация, учейки се как да си служи с медиите и как те си служат с него и преценявайки добросъвестността им в предаването на истината.

През 1999 г. и 2002 г. под егидата на ЮНЕСКО са проведени срещи и консултации, които завършват с посочване на медийното образование като основно право на всеки гражданин от всяка страна на света. Отправя се препоръка медийното образование да бъде въведено навсякъде в рамките на националната образователна програма, във висшето образование, неформалното обучение и програмите за учене през целия живот. Формулират се широк кръг от препоръки и приоритети за регионални действия.

Днес медийното образование е въведено в редица неаглоезични страни от Южна Африка и Южна Америка, в Русия, Корея, Китай, Япония, Скандинавските страни и почти в цяла Западна Европа. В България медийното образование като цяло липсва в учебните планове, с изключение на някои хуманитарни училища. В учебните планове на висшите училища, медиаобразованието е включено основно в дисциплините, свързани с журналистика и масова комуникация, както и отчасти при предуичилищна и начална училищна педагогика.


 ЕВРОПЕЙСКИЯТ СЪЮЗ 
ПО ВЪПРОСА ЗА МЕДИЙНАТА ГРАМОТНОСТ

“Новата директива на Европейската комисия за аудиовизуални медийни услуги налага задължение за медийна грамотност в държавите членки. Необходимо е да се развива способност за достъп до медиите, за разбиране на съдържанието и обмена на добри практики. Това ще доведе до създаване на изключително важни способности у хората да развиват и споделят мнение по важни проблеми от обществен характер.”
Вивиан Рединг, заместник-председател на Еврокомисият

Целият материал:
Прикачени файлове
Медийна грамотност и ограничаване на вредно медийно съдържание.rar
(1.36 MиБ) Свален 15 пъти
Прочетено: 827 пъти
Изображение
Нова тема Отговори

  • Подобни теми
    Отговори
    Преглеждания
    Последно мнение

Върни се в “Журналистика”