ГРАЖДАНСКИ КОНТРОЛ
“Живеем в свят, изпълнен с идеологически проповедници, които поставят каузата над истината.” , Джовани Сартори
Като реализатори и посредници на масовата комуникация в глобален обхват се сочат медиите. Това е едно от основанията да се смята с категоричност, че те притежават власт и тя е тема на разновидни дебати в обществения и научния дискурс. Без значение от гледните точки, тази власт се разглежда единодушно като изключително голяма, с чиито особености всяка друга обществена сфера се съобразява.
Съвременникът на първите опити за изграждане на независима преса в Новия свят Самюъл Джонсън през 1758 г. казва: “Журналистът е историк… регулира мнението на седмицата, внушава надежди и страхове, възпламенява или успокоява човешката жестокост. Той трябва да спазва най-малко първия закон на историята – задължението да се казва истината.”(2).
След около половин век се появява концепцията за медиите като четвърта власт. Тогава в англосаксонския свят ги наричат „Fourth Estate“, „Fourth Branch of Government“. Самият израз ”четвърта власт” възниква по-късно, във Франция, при аферата “Драйфус”. След войната между Франция и Германия /1870 -1871/ френският висш офицер Алфред Драйфус е обвинен, че предавал на германците тайна информация от генералския щаб, с което допринесъл за загубата на Франция. Драйфус е осъден набързо и заточен в Гвиана. Само благодарение на журналистическите разследвания и медийната кампания срещу процеса, организирана и платена от френски интелектуалци и общественици, се разкрива, че Драйфус е невинен. “За щастие има една четвърта власт”, възкликва тогава Емил Зола, “която е в състояние да открива и коригира грешките, допуснати от трите секуларни власти.”
Метафората на информационната власт като четвърта натоварва медиите с функциите да бдят (независими) над останалите три власти – съдебна, законодателна и изпълнителна. В демократичните конституции тази роля е положена във формулата на гаранцията за свобода на пресата и мнението. Едно от големите постижения на обществата е именно развиването на корективните функции на медиите. Разкритието на политически, социални и икономически злоупотреби, корупция и скандали довежда до промени в системите на съответната власт. През изминалия век медиите, които останаха извън контрола и влиянието на правителствата, поеха ключова роля в оказването на натиск върху държавните органи да провеждат по-прозрачна политика .
Днес говорим за глобални медии( ГМ), които са част от процеса на глобализация и мнозина ги определят като фактор за формиране на глобално съзнание за противоречията и опасностите пред съвременните общества. В.Проданов е сред оптимистите, които прогнозират , че ГМ ще допринесат за предоляването на противоречията чрез “инкорпориране на “лумпенпролетариата” и разпределение на световното богатство”. С футуристично прозрение Проданов очаква появата на глобално гражданско общество, а медиите да бабуват при раждането на едно “първо планетарно поколение”. (3)
Целият материал тук
Медии и сигурност.rar- (59.13 KиБ) Свален 21 пъти