Основни принципи на речевата комуникация

[Mozo]

ОСНОВНИ ПРИНЦИПИ НА РЕЧЕВАТА КОМУНИКАЦИЯ
Доц.д-р Ц.Люцканова
Комуникативен кодекс

Комуникативният кодекс е сложна система от принципи, които регулират речевото поведение на събеседниците в комуникативния акт.
Основни категории
Основните категории, които формулират комуникативния кодекс, са комуникативната цел и комуникативното намерение. Защо?
Те са регулатори на речевото общуване и създават принципи на коректно речево поведение. А това означава, че:
избраната от говорещия комуникативна тактика съответства на комуникативната му стратегия;
комуникативната му компетентност е достатъчна да подчини комуникативните намерения на комуникативната цел;
говорещият трябва да попълни своя положителен комуникативен опит с работещи комуникативни тактики.
НАПРИМЕР:
Комуникативната цел на говорещия е да убеди събеседника си в правотата си.
За да осъществи комуникативната си цел, той включва в комуникативната си интенция два тактически хода: аргументи за правотата си и анализ на заблуждението на събеседника.
ЗАДАЧА:

Защо опитният речев стратег веднага забелязва противоречие между комуникативната цел на говорещия като елемент от стратегията му и избраните тактически ходове.
Сравни:

Тактическият ход – представяне на аргументи, е напълно достатъчен, за да убеди събеседника си. Анализът на заблуждението на събеседника може да се окаже подривен фактор в предлаганата речева ситуация.
Трябва да се знае:
Всяка комуникативна интенция (намерение) потенциално съдържа в себе си възможност за конфликт със събеседника.
Комуникативната цел да убедиш събеседника в своята правота, трябва да се постигне само със съвършено безконфликтна интенция.
Всеки комуникативен неуспех се обяснява с противоречие между комуникативната цел и комуникативната интенция (намерение).
Трябва да се знае:
В реалната комуникативна ситуация комуникативната цел невинаги се намира в съответствие с комуникативната интенция. Това се обяснява с недостатъчната комуникативна компетентност или с недостатъчния комуникативен опит на говорещия.
Но речевата практика показва, че комуникативният опит на всекиго съдържа достатъчна съвкупност от продуктивни речеви модели на речево поведение за преодоляване на противоречията в речевата комуникация.
Трябва да се знае:
Съгласието за изпълнението на дадена речева задача трябва да се свърже и със собствена самостоятелност. Речев модел „Не блъскай в отворена врата“.
Не съществува образцова комуникативна компетентност, по която всеки може да се ориентира, както и не съществува образцов комуникативен опит, който може безкритично да се заимства.
Критерии на комуникативния кодекс


Критерий истинност се определя като вярност на действителността, а критерий искреност – като вярност на себе си.
ЗАДАЧА:

Прослушайте характеристиката на Х. Грайс за този принцип, като определите в какво се изразява същността му и и от какво е продиктувана.
Сравни:


Това е принцип на съвместност (колективност) и се дължи на общата цел в речевата комуникация.
Максими

пълнота на информацията;
качество на информацията;
релевантност;
маниери.
Максима пълнота на информацията

Максима пълнота на информацията е свързана с количеството информация, която се предлага в комуникативния акт.
Постулатите са:
твоето изказване не трябва да съдържа по-малка информация, отколкото е необходимо;
твоето изказване не трябва да съдържа повече информация, отколкото е необходимо.
Максима качество на информацията
ЗАДАЧА:
Прослушайте характеристиката на Х. Грайс за тази максима, като определите в какво се изразява същността ѝ:
Сравни:

Изводът е, че в основата на всяка информация трябва да се заложи истината и искреността.
Общата формулировка на максимата на Х. Грайс е:
Старай се твоето изказване да бъде истинно, т.е. да съдържа истината.
Разгърната тази формулировка предлага следните постулати:
Не говори това, което ти смяташ за лъжа.
Не говори това, за което ти нямаш достатъчно основания.
ЗАДАЧА:


Защо за тази максима се твърди, че е твърде коварна за речевата комуникация.
Сравни:
Нарушаването ѝ невинаги разрушава речевото взаимодействие. Причината се крие в следното. Ако събеседникът в процеса на комуникацията долови неискреност или лъжа, той никога не информира говорещия пряко (въпреки че е редно). По етични съображения проверката за истинността на едно изказване никога не се осъществява веднага в комуникативния акт. Откритата лъжа се съобщава много по-късно, когато не е налице комуникативна перспектива.
Кое може да бъде сигнал за неискреността на събеседника?
логическото противоречие на фактите в изказването му;
многократното повторение на факт, поднесен всеки път по различен начин;
изрично подчертаване на отношение (Модел: Вие нали знаете как аз се отнасям към Вас);
излишно натрупване на подробности в изказването (Модел: Забравил съм помагалото вкъщи на библиотеката).
Каква трябва да бъде тактиката на адресата?
Най-разумната тактика на адресата е смяната на собствената комуникативна стратегия, която от момента на откриване на неискреност получава друга комуникативна цел. Новата комуникативна цел на адресата е: да разбере причините за неискреност и да определи функцията на лъжливите сведения в състава на комуникативната стратегия на адресанта.
Максима релевантност


Максимата предполага само един постулат:
Не се отклонявай от темата!
Как действа механизмът на релевантността в хода на комуникативния акт?

Релевантността на изказването се определя трудно. Изказването „Достатъчно, не говориш по същество!“ невинаги можем да отправим към събеседника си, защото:
той може да бъде убеден, че говори по същество и ще започнем безкраен спор да го убеждаваме в правотата си;
Как действа механизмът на релевантността в хода на комуникативния акт?
представите за релевантност на събеседниците не съвпадат, тъй като слушателят не познава в детайли комуникативната стратегия на говорещия;
слушателят може да недооценява представеното ниво на релевантност.
Практически план:
Трябва да разберем нещо сложно и (въпреки обясненията на събеседника) не сме го разбрали, ние се обръщаме с модела „дай (те) пример“. Примерът означава да се смени нивото на релевантност, т.е. да се смени фокусираната релевантност с нефокусирана.
Нефокусираната релевантност осигурява по-лек път на усвояване на непонятното.
Практически план:
Фокусирана релевантност изисква определена предварителна подготовка и може да се поднесе чрез различни средства:
– тавтология (повторение на една и съща мисъл чрез различни думи и изрази);
– образно, иносказание, алегория (дума или израз, в които се говори за едно, а се разбира друго);
– опорни (ключови) думи.
Максима маниери

Максимата маниери предполага внимание към начина на предаване на информацията и е свързана не с това какво се говори, а по-скоро с това как се говори.

Общият постулат е:
Изразявай се ясно!
Конкретните са:
Избягвай непонятните изказвания!
Избягвай многозначността (залагай на еднозначността)!
Бъди кратък (избягвай ненужното многословие)!
Бъди организиран!

Конкретните постулати са свързани с интересите на събеседника, защото речевият контакт се поддържа дотогава, докато се осмисля изказването.
Осмислянето на изказването се определя от степента на сложност, която се свързва с трудни за усвояване подробности, лоши формулировки и нарушения на баланса “известно-неизвестно”.


По принцип адресантът може да контролира степента на сложност в своето изказване, когато се чувства сигурен в знанията си по обсъжданата тема. Неговото основно правило трябва да бъде – възможно повече обяснени непознати понятия, по-бързо разбиране на информацията от събеседника.

Целият материал: