В развитието на медиите в бившите социалистически страни има както много общи черти, така и редица специфични елементи. Като цяло моделът включва два етапа. Първо в тези страни започва процес на дерегулация на средствата за масова информация - приети са закони, които позволяват на медиите де се превърнат от партийно - държавни институции в обществени или независими организации. Вторият процес е свързан с приемането на нормативни актове, които създават условия за приватизация и навлизане на частните капитали в областта на медиите очертават условията за равноправна конкуренция, но създават и превантивни бариери за възможна държавна и политическа намеса в работата на средствата за информация.
Съвсем естествено е повечето източноевропейски страни да се ръководят от редица западни модели на медийни закони, като акцентът е поставен върху обществените средства за масова комуникация, върху свободата на словото и печата, върху антимонополната политика в областта на медиите и върху тяхната институционална автономия. По този начин са гарантирани основните функции на медиите-плурализъм на мненията и обществен контрол, надпартийност и обективност, защита на националната и културната им идентичност и т.н.
Българските медии са неразривно свързани с историята на страната и на българската журналистика, която има сложно и богато минало. Периодичният ни печат се появява в условията на робство, което налага своя отпечатък върху цялото му по-нататъшно развитие.
Условно могат да се посочат пет периода в развитието на печатните медии и масмедиите в България:
Първият период обхваща Възраждането, появата на първите български печатни издания у нас и зад граница и ролята им в националноосвободителните борби на народа до освобождението от турско робство през 1878г. През този период се появяват едни от най-ценните издания в историята на българската журналистика – „Българска дневница”, „Дунавски лебед” и „Бъдещност” на Георги Сава Раковски, „Свобода” и „Независимост” на Любен Каравелов, „Гайда ” на Петко Р. Славейков и Ботевите „Дума на българските емигранти”, „Будилник” и „Знаме”.
Вторият период в развитието на българския печат е много сложен и противоречив. Той обхваща промеждутъка от 1878г. до 1923г.
Третият период е белязан преди всичко от появата на радиото през 1929г., което значително разширява комуникационното пространство.
Четвъртият период е доста продължителен – от 1944 до 1989г.
Петият период в развитието на масмедийната политика у нас вече е прието да се нарича посттоталитарен.
Целият материал тук
Масмедии и печатни медии в България.doc.rar- (22.57 KиБ) Свален 15 пъти