Анализ на печатни медии

[Mozo]

Има стотици печатни издания, за които може да се говори. Месечни, седмични, ежедневни и тн. Различните печатни издания се делят и по информацията, която побликуват- те биват политически, развлекателни, с определена тематика относно: кулинария, отглеждане на градината, домакински помощници за ремонт и поддръжка.
И трите вестници, за които говорим са седмичници различават се по тематиката, с която се занимават. „Капитал” е издание по скоро за хора с личен бизнес интересуващи се от нововъведенията за техния бизнес и как се движат нещата при конкуретните им фирми. Статиите са добре подредени и структорирани с премерени изречения на разбираем за читателите си език. „168 часа” е версия на новинарска емисия, в която обаче се наблюдава лека „жълта” нишка в голяма част от статиите, които са побликувани, което според мен прави трудно за разбиране дали този вестник е сериозен и побликува вярна информация или копира „жълтини” от друг вид преса. Вестник „Шоу” е тияпичният жълт вестник в него статиите са написани всеедно журналистите, които са ги писали са седели на пейката пред някой блок и са слушали как жените от входа обсъждат живота на известните личности.
Обикновено вестниците се подразделят на разнообразни рубрики. В „Капитал” те са три- К1, К2, К3 в останалите две издания обаче „168 часа” и „Шоу” рубриките са много и може да се каже, че всеки две- три страници са нова рубрика, което до някаква степен води до объркване защото рубриките не са разграничени и до някаква степен информацията в различните рубрики се преплита особено във вестник „Шоу” почти не може да се открие, че има различни рубрики. Цялата информация, която е побликувана е натрупана на някои от страниците може да се каже даже нахвърляна.
Принципно всеки един вид преса било тя печатна или не е създадена за определена група хора. Трудно е да си представим например делови мъж да чете женско списание като „Грация” въпреки, че не е невъзможно. Както всички останали вестници така и тези, за които говорим се стремят към определена аудитория. При „Капитал” търсената аудитория е бизнесмени, които се забавляват с изданието и същевременно си набавят необходимата информация. „168 часа”, а може да се каже и за „Шоу” са предназначени за всякакъв вид хора те са по- скоро развлекателни издания, отколкото такива с определена тематика и целенасоченост. Аз смятам, че хората, които си копуват тези вестници ги вземат по скоро, за да оплатнят част от времето в градския транспорт например, отколкото с цел да научат нещо важно и значимо. Те повече приличат на ежедневници, които всеки може да си позволи и да „прехвърли” в автобуса.

Целият материал: