Видове екосистеми. Основни различия между естествените екосистеми и агроекосистемите

[Mozo]

Видове екосистеми. Основни различия между естествените екосистеми и агроекосистемите.

Екосистемите се разделят на три основни вида: природни, агроекосистеми и урбанизирани. Природните са тези, които са запазили естествените ресурси, без да е вложен човешки труд. Урбанизирани – големи градове без земеделска дейност.
Природните екосистеми притежават голямо видово разнообразие от животни, растения и микроорганизми. Агроекосистемите имат редуцирано разнообразие на организмите, поради целенасочената дейност на човека.
Продукцията на природните екосистеми е резултат от различни трофични нива със сложна и дълга хранителна верига. В агроекосистемите продукцията е резултат от дейността на автотрофни организми, а хранителната верига съдържа 1 или 2 трофични нива: растение – животно – човек, растение – човек.
Основният енергиен източник в природните екосистеми е слънцето. Слънчевата енергия се превръща в енергия на биохимичните връзки в молекулите на органичните вещества от продуцентите. Тя е необходима за следващите трофични нива. В агроекосистемите, освен слънчевата енергия, човека внася допълнителна енергия и вещества като торове, инсектициди, пестициди, стимулатори, горива. Това показва, че в агроекосистемата има приходна линия.
В природните екосистеми съществуват условия за непрекъснат кръговрат за основните хранителни елементи – мъртвото органично вещество от трофичните нива се разгражда от редуцентите и отново се подава на продуцентите. От агроекосистемата човек изнася значителна част от мъртвото органично вещество, което не подлежи на разграждане в нея. Тази система е отворена с внос и износ на енергия и вещества.
Природните екосистеми притежават голямо разнообразие не само по видове, но и от различни по генетични и възрастови характеристики на организмите и осигуряващи пълни биотични взаимодействия. Агроекосистемата притежава фитоценоза с еднакви изисквания към светлина, вода и хранителни вещества, поради това, че е от един и същи вид и възраст. Това от екологична гледна точка не е ефективно.
В природните екосистеми доминиращите видове се селекционират по пътя на естествения подбор в природата. В агроекосистемите доминират видове, които са получени чрез изкуствен подбор, извършен от човека с цел получаване на максимална продуктивност от агроекосистемите.
Природната екосистема има висока пластичност. Тя е саморегулираща се, самопречистваща се и самовъзстановяваща се. Агроекосистемата има ниска пластичност. Тя се нуждае от управление и силно вмешателство на човека.
Стабилността и високата пластичност на природната екосистема са резултат от сложни връзки и взаимодействия между организмите, които са в равновесие с биотопа. В агроекосистемата са нарушени част от връзките и взаимодействията между организмите и средата – нарушено е биологичното равновесие.

Целият материал: