Стопанисване и опазване на основния видове дивеч

[Mozo]

Тема 9. Стопанисване и опазване на основния видове дивеч – благороден елен, елен лопатар, сърна, дива свиня, муфлон, дива коза, глухар, заек, фазан, яребица, тракийски кеклик.

Клас Mammalia – Бозайници
Разред Lagomorpha – Зайцеподобни
- Сем. Leporidae – Зайци (Lepus europaeus – полски (сив) заек)
Разред Artiodactyla – Чифтокопитни
∙ подразред Nonruminantia - Непреживни
- Сем. Suidae – Свине (Sus scrofa – дива свиня)
∙ подразред Rumunantia - Преживни
- Сем. Cervidae – Еленови (Cervus elaphus – благороден елен, Cervus dama – елен лопатар, Capreolus capreolus – сърна)
- Сем. Bovidae – Кухороги (Rupicapra rupicapra – дива коза, Ovis musimon – муфлон)
Клас Aves - Птици
Разред Galliformes - Кокошоподобни
- Сем. Tetraonidae – Тетревови (Tetrao urogallus – глухар)
- Сем. Phazianidae – Фазанови (Phasianus colhichus – колхидски фазан, Perdix perdix - яребица, Alectoris chukar – тракийски кеклик)

Благороден елен (Cervus elaphus).
І. Особености в опазването и стопанисването.
Това е най-едрият от рода на същинските елени. Има добре изразен полов диморфизъм. Мъжките, наречени рогачи, са по-едри и носят рога (които сменят всяка година), а женските, наречени кошути, са по-дребни и без рога. Има най-малко пет шипа на рогата си – очен, надочен, среден и два над средния. Шиповете над средния образуват т.нар. корона. Рогата си хвърля обикновено от февруари до май. Периодът зависи от възратта и силата на елена. Новите рога израстват и се обелват от ликото през юли и август. Живее до 20г.
Известни са много подвидове. Благородният елен у нас е най-близо да карпатският подвид - Cervus elaphus montanus, който е характерен с едрото си тяло.
По шият на мъжките има по-дълги и груби косми, които образуват грива.
При бл. елен са развити няколко жлези с външна секреция. Те се активизират перз брачния период, като отделят остра и трайна миризма, с която мъжкия маркира участъка, където сватбува. През лятото цветът на козината на елена е едоцветна ръждивокафява, а през зимата е сива до сиво-кафява, по-гъста и дълга. Само новородените до есента имат бели петна по тялото. Огледалото е с бяло жълтеникав оттенък и минава над основата на опашката. Тя е сравнително къса, светла.
У нас в резултат на активна реаклиматизация видът се среща във всички планини и равнинните гори на Лудогорието и Добруджа. Той е типичен горски вид – среща се от морското равнище до горната граница на гората. Предпочита обширни ширололистни и смесени гори с много подлес, подраст и изредени участъци.
Бл. елен е стадно животно. През зимата женските, заедно с приплодите и родените предната година, образуват стада. Към тях се присъединява и някой млад рогач. Стадата се водят от възрастна кошута майка. Зрелите мъжки прекарват зимата единично или на групи. Стадата се разпадат на пролет преди раждането. Бл. елен е полигамно животно. Рогачите събират по 4-5 до 25 кошути и ревниво ги пазят. Губят 20% от теглото си докато сватбуват и непрекъснато се калят. Бременността е около 8 месеца, раждат се 1-2 малки.
В планините бл.елен извършва сезонни миграции – през лятото са във високопланинските пасища, а през есента слизат по-ниско.
Благородният елен е основен ловен обект в Европа и у нас. Той е много търсен заради емоционалния лов и ценния трофей. Освен това предлага дивечово месо и ценна кожа. Ловуването му е само подборно между 1.09 и 31.01. (1.10-31.12 за женските). Главен неприятел на елена у нас е вълка. Малките стават жертва и на лисицата, дивата котка, златката, грабливите птици.
ІІ. Методи за таксиране.
При него запаса се установява май-често върху цялата площ. Установява се не само количеството, но и съотношението по пол и възраст.
Таксирането се извършва по следните методи:
1) Чрез прогонване на участъци. Добри резултати се получават, когато има снежна покривка или непосредствено след дъжд, когато почвата е мека. Необходими са малко хора, които минават тихо по границата на участъка, за да заличат следите и след това дивеча се прогонва от участъка. По следите се съди не само за количеството, но и за пола и до известна степен за възрастта.
2) Чрез наблюдение при хранилките през зимата и около местата, където излизат да се хранят.
3) Чрез наблюдение през брачния период. По рева може да се определи броя на сватбуващите рогачи. След това внимателно се проверява броя на женските около тях. Към изчисления запас се прибавят младите мъжки и женски, които не участват в сватбуването. По този метод може да се съди и за възрастта на мъжките, защото младите реват с по-тънък глас и колкото са по-стари гласът им става по-басов.
4) Чрез селскостопанска авиация (през зимата). За няколко часа могат да се таксират цели области. Дава голяма точност.
ІІІ. Хранителна база и подхранване.
Ядат много разнообразна растителна храна – къпини, малини, зеленика; пъпки и клони от бук, дъб, трепетлика, ива, ела и бял бор; буковия и дъбовия жълъд; плодове; белят кората на дърветата. Посещава редовно солищата. Нуждае се и от калища – особено рогачите по време на сватбуването.
Подхранването се осъществява чрез мозаично разпределяне на сечищата, поляни и ливади, които се косят редовно с цел подобряване на тревния състав.
Създават се и дивечови ниви с царевица, овес, ечемик, соя, зимна ябълка (хранят се и с надземните части и с корените).
Поставят се хранилки – една е достатъчна за 10 животни. Поставя се обикновено по една комбинирана хранилка на всеки 10 обикновени. Разпределение на дневните дажби: 0,5кг концентриран фураж, 2,5кг груб фураж, 1кг сочен фураж. Хранителна смеска – 40% ечемик, 27% овес, 20% царевица, 10% соя, 3% минерални елементи.
ІV. Основни принципи на подборния отстрел.
Чрез подборния отстрел се отстраняват индивиди с лоши заложби и се регулира съотношението по пол и възраст. Необходимо е добре да се знае развитието на рогата на бл. елен.
От едногодишните рогачи се отстрелват всички, чиито рога са до 25см, тънки и силно заострени, нееднакво развити и деформирани.
Од двугодишните се изисква най-малко да имат рога на шестак, дълги над 50см. Изваждат се всички елени с неразклонени рога; с едно разклонение, или със сравнително къси и тънки шестаци и осмаци със слаб среден шип. Внимава се за грешка между едногодишните с едно разклонение и двугодишните. Първите са многоперспективни.
Три годишните – както при две год., с рога по-къси от 55-60см.
Четиригодишни – под 65-70см.
Петгодишни – под 75-80см, с по-малко от 10-12 разклонения, с недобре развита корона – при перспективните елени масата на рогата е натрупана в горната част.
6-7г. – под 85-90см, с по-малко от 11-12 разклонения.
8-9г. би трябвало да са отгледани. Отстраняват се само пропуснатите индивиди, чиито рога са под 100см, тънки и с неправилна форма. Решаваща роля има масата на трофея.
Кулминацията в развитието е на 12г., след това настъпва деградация. Елитните индивиди се отстрелват на 12, на-много на 14г.
От всички възрастови групи се отстраняват болните и изостаналите в развитието си, а от най-малките – близнетата и осиротелите - също.
От кошутите се изваждат млади, изоставащи ев развитието си, трайни яловици, болни и слаби. Не се стеля по кошутата, която води стадото.
V. Оценка на ловни трофеи.
Елементи на рогата:
Всички израстъци по рогата се наричат шипове. Най-долните се наричат очни шипове, а в средата на рогата се намират средните шипове. При повечето наши трофеи между тях има още един шип, наречен надочен или леден шип. Шиповете на върха общо на двата рога формират короната. За да имаме корона, разклоненията общо на двата рога трябва да са най-малко пет. Минималната дължина на шиповете е 2см. Израстъците под този размер не се вземат пред вид. При счупени шипове се измерва само съществуващата част.
На оценка по изискванията на CIC подлежат трофеи, на които могат да се измерят всички показатели, включени в оценката. Те изразяват силата и мощта на животните, носили трофеите. Съществуват и добавки за красота, които не се измерват. При оценката се вземат средноаритметичните стойности между двата рога.
Елементи на оценката:
1) Дължина на рогата – от външната страна на рога – от основата на розетката до най-високия шип в короната.
2) Дължина на очния шип – по долния ръб на шипа - от горния край на розетката до върха му.
3) Дължина на средния шип – по долния ръб на шипа. За начало се взема точката, в която излиза ъглополовящата на ъгъла, заключен между оста на стъблото и оста на средния шип.
4) Обиколка на розетката.
5) Обиколка на рогата долу - между очния и средния шип. Измерва се обиколката на най-тънкото място на рога (минималната обиколка).
6) Обиколка на рогата горе – между средния шип и короната (минималната).
7) Брой на шиповете.
8) Тегло на трофея – измерва се с точност до 10г. Теглото на трофея се мери не по-рано от 3 месеца след отстрела на елена.
Добавки за красота – те не се влияят от размерите и големината на трофея. Въпреки, че са разработени критерии за повечето от тях оценката си остава в известна степен субективна.
9) Размах на рогата – иамерва се вътрешното разстояние между рогата в основата на разклоненията на върха.
10) Цвят на рогата – ценят се по-тъмните рога.
11) Наличие на надочни (ледени) шипове.
12) Перли – ценят се едрите перли, равномерно разположени по целите рога и наличието на дълбоки и правилни бразди по дължината на рогата.
13) Заостреност на шиповете – ценят се острите и светли, естествено полирани.
14) Корона – въз основа на броя и дължината на шиповете в короната.
Отбиви за недостатъци на трофея – за силна асиметрия между двата рога на трофея, за липса на очен или среден шип, за нетипични образувания и удебеления, които видимо загрозяват трофея.
Най-големият трофей на бл. елен в света е добит през 1988г. в Североизточна България – 273,60 точки. Но нашата страна започва да отстъпва лидерските си позиции при най-силните трофеи от благороден елен – от 4-те най-силни наши трофея, няма нито един, който да е добит след 1990г. Тоест популацията е силно изтощена през последните 10-15г., корето налага да се вземат сериозни мерки, отнасящи се до бъдещото стопанисване.
VІ. Начини и методи на лов.
Благородния елен се ловува индивидуално по следните методи:
1) Чрез причакване – причакват се привечер или сутрин около местата за хранене и за сватбуване. Използват се високи чакала. Ловецът трябва да е скрит добре, защото елените имат много добър слух и обоняние. В основните зимни места за подхранване, където дивеча се струпва в големи количвества на се ловува.
2) Чрез издебване – интересен и труден метод, изисква голямо майсторство и умение.
3) Чрез примамване – използва се през брачния период - чрез имитиране рева на по-слаб рогач.
Елен лопатар (Cervus dama)
І. Особености в опазването и стопанисването.
Има добре изразен полов диморфизъм. Мъжките са по-едри и с рога, а женските са по-дребни и без рога. Тялото е ръждиво-кафяво през лятото и изпъстрено със светли петна. През зимата е сиво кафяво, а петната почти не личат. Шията винаги е по-тъмна, а коремът и гърдите – по-светли. Огледалото е сиво-бяло, достига до основата на опашката и от двете страни е оградено с черни ивици. Опашката отгоре е черна, а отдолу – бяла. Окраската варира, като при елена лопатар по-често има бели или почти черни индивиди. Живее до 15г.
Нормално развитите рога имат розетка, стъбло, очен шип, среден шип и лопата със шпора. Сменят се всяка година. Обикнивено падат през април-май, а израстват отново напълно през август и септември.
Силните мъжки живеят самостоятелно или на малки групи, а останалите – на стада. Сватбуването е както при бл. елен, но започва в края на септември. Мъжките не се калят. Бременността е 8м., малките са 1-2.
Аклиматизиран е у нас в началото на ХХв. Сега се среща в изолирани находища, по-значимите от които са в Лудогорието, Източните Родопи, Ихтиманска Средна Гора, Странджа и др. На свобода се среща до 700-800м н.в. В оградени ловища при добрио стопанисване се чувства добре и по-нависоко. Топлолюбив вид е. Предпочита широколистните и смесените гори с богат подлес и много открити площи (поляни, ливади, сечища, ниви). Може да се стопанисва в територии с много малка лесистост с н.в. до 1000-1200м. Тази непретенциозност го прави перспективен вид. Почти не нанася щети. Евтин е за стопанисване, но притеснява нашите местни видове бл. елен и сърна.
Доверчив е към човека, особено в оградени площи. В Европа е известен като парков вид. На свобода обаче съхранява дивите си инстинкти. Ловен обект със срок за ловуване 1.09 – 31.01.
ІІ. Методи за таксиране.
Запасите му се установяват по същия начин, както и при бл. елен. Той не е така страхлив и допуска хора близо до себе си, което улеснява таксацията му.
ІІІ. Хранителна база и подхранване.
Потребностите му са същите като на бл.елен. Много лесно привиква към изкуствено подхранване, редовно посещава хранилките и е по-невзискателен към храната.
Разпределение на дневните дажби: 0,8кг груб фураж, 0,3кг концентриран, 0,5хг сочен.
ІV. Определяне на възрастта.
Трофейно зрели са на 10-12г.
Стройното тяло постепенно наедрява. Двугодишните вече имат слабо изразена холка, която постепенно нараства.
Първоначално масата е съсредоточена в задната част на тялото. На 4-7г. масата е равно разпределена по цялото тяло. Към 9г. вече масата започва да се натрупва в областта на предните крака. Вратът става все по-масивен, но не се навежда хоризонтално, както при бл. елен.

Целият материал: