Битови отпадъци

[Mozo]

Битови отпадъци

Отпадъците са един от основните проблеми на съвременната високотехнологична цивилизация. С бурно развитие на модерното консуматорско общество, количеството отпадъци нарастват лавинообразно и проблемът за тяхното обезвреждане става все по-сериозен. По своята същност отпадъците са странини продукти на човешката дейност, които нямат или имат частично приложение. При някои положения техните собственици имат желание да се освободят от тях. Те са вредни или обременителни за околната среда. Възникват главно на два етапа:
1. При производство на продукти(промишлени);
2. След използване на продуктите(домакински, комунални и др.)

По своя произход отпадъците се групират на битови, промишлени, строителни, селскостопански опасни ,токсични и др. По отношение на агрегатното състояние те биват твърди,пастообразни и течни. Всеки вид отпадък се характеризира със своя морфологичен състав, който представлява фактически основните представителни групи, влизащи в състава му. В сферата на твърдите отпадъци, например, се влючват остатъчните продукти от бита и комунално- битовата сфера. Що се отнася до морфологичния характер, подобни отпадъци включват хранителни остатъци, хартия, дърво, метали, гума, пластмаси,стари мебели,бяла техника, стари автомобили, електро-захранващи елементи, листа, клони, полиетиленови опаковки, кутии, изразходвани спейове и козметични опаковки,автомобилни гуми и др.
Третирането на отпадъците е един комплексен проблем,който включва събирането,транспортирането,обработката,оползотворяването, обезвреждането и краиното депониране.
В общия поток освен битовите отпадъци се срещат и промишлени, които се отличават със сравнително по-постоянен състав. При установен ритам на промишлените отпадъци имат определена едрина и подсъставки. Тяхното събиране, както и при битовите, може да бъде периодично или непрекъснато. Същественото в случая е капацитетът на образувания промишлен отпадък, от който следва да се изберат и подходящите форми на неговото междинно складиране и транспортиране. Световната практика показва, че доминиращо значение , в случая, оказва количеството на генерирането им. Когато натрупването е в рамките на няколко тона, рационално е построяването на тъй наречените междинни площатки и осигоряването на временно съхранение. Голямо внимание трябва да се отдели на избрания транспорт, с който третират отпадъците. За едно промишлено предприярие глсавният критерий е използваният отпадък да не нарушава установения технологичен ритъм.
Познати са три основни варианта за сепариране на отпадъците:
-сепариране по време на самото събиране(разделно);
-сепариране едновременно с други методи за Т.О;
-сепариране след приключване на всякакви възможни тенохнологии за третиране.
Самостоятелното събиране на отпадъци от типа на хартия, стъкло, метал и др. може да се извършва още в предприятията. Методът е свързан с доставка на определен тип събирателни контейнери, които да са разположени по оптимален или близък до него начин. На съвременния етап при по-крупни отпадъчни потоци се прилага т. нар. Машинно сепариране, което се осъществява по два основни метода- мокър и сух. При мокрия метод отпадъчната маса се смесва с вода и получената смес се подлага на магнитно сепариране. По използваната технология се регенерират влакнообразни материали, желязо,алуминий и стъкло. Останалата органична маса, която е неподатлива и неприспособима към каквото и да е е друга обработка се насочва към горивни инсталации. При сухия метод за сепариране се започва със смилане на отпадъците , след което се прекарват през специални сита. Най-разпространените мелнични консрукции са от чуков, сферичен, дробилен иножов тип. След като приключи меленето материалът минава през т. нар.ветрово отсяване.По този начин по прецизна технология се отделя около 80 % рециклируеме хартия, която е с много добро качество и може да бъде балирана и съхранена няколко месеца. Желязото се отделя по електромагнитен начин. Ако това е бяла ламарина, тя постъпва в специялна уредба за извличане на калаени покрития. Що се отнася до алуминия като отпадък се използва т. нар. временно намагнитване. Мед и цинк се извличат чрез използване на флотационни технологии. Рециклираните пластмаси се подлагат на електросепарационна система. Бялото и цветно стъкло се разделя с помощта на оптикоелектонна апаратура. Разлежданите до тук технологии на сухата сепараия имат едно основно неудобство: редица цветни метали при преминаването през дробилните инсталации получават повърхностно уекчаване. Известно е и механично разпределение на отпадъците, което се явява заключителен етап след прилагането на други основни методи за третирането на отпадъци. По същество използваните технологии не се различават особено от описаните до тук. Особено целесъобразни са методите за обезвреждане и оползотворяване да бъдат групирани на базата на основните процеси, които протичат при третирането и характера на получените продукти. По този начин може да се разгледат:
1 .Рециклиране(регенериране и ново използване)
2. Термично третиране
3. Биологично третиране
4. Депониране и специални депа за Т.Б.О.
Рециклирането е дейност за въстановяване или възобновяване на суровинни свойства. То е перспективен начин за намаляване отпадъците в околната среда, опазването й от замърсяване, както и решаването на остро възникналите суровини й енергийни проблеми. Материалите от ТБО се налага да бъдат предварително обработвани(регенерирани) в предприятия, разпположени в близост до по-голям потенциален източник на даден вид отпадъчен материал.
Регенериране на отпадъчно стъкло – обработката му включва ръчно сортиране и автоматично с оглед отделяне на примеси от черни метали, керамика, пластмасови бутилки, капачки и др. За тази цел се използват магнитна сепарация, разтошаване, пресяване. При тези процеси с отделените отпадъци се губят 5-6%. Получената стъклена маса постъпва в проиводствения цикъл, смесва се с изходната стъкларска шахта и се подава в стъкларски пещи. Икономията на енергия се изчислява на 0,25%. Рециклираната хартия е друг източник за производство на хартия. Тя се подлага на допълнително обработване за отстраняване на мастило и други примеси. Но тък трябва да се отбележи, че тя може да се рециклира максимум 4 пъти. На рециклирането също подлежат още стари автомобили, пластмаси, батерии, акумулатори, електронни отпадъци и др.
Термичното третиране на ТБО се извършва чрез изгаряне, пиролиза, газификация, плазмено хидриране. Общото между тях е, че всички процеси се провеждат при висока температура над 300 0С като се постига обезвреждане и оползотворяване на отпадъците до енергия и вторични суровини. Същественото при изгарянето на ТБО е то да става без внос на друго гориво. При постъпването в пещта изгарянето включва няколко фази: сушене, отделяне на летливи компоненти, запалване, горене,изгаряне и доизгаряне.

Целият материал: