Основни екологични понятия в областта на хидросферата

[Mozo]

ШУ”Епископ Константин Преславски”
ФПН

К у р с о в а р а б о т а

на тема : Основни екологични понятия в областта на хидросферата

Хидросферата


(от гръцки: hidro - вода) е съвкупността от всички води на Земята
- океани, морета, реки, езера, язовири, блата, ледници, подземни води, водата в атмосферата.
Тя покрива 70,87 % от площта на Земята.
Ресурсите от прясна вода в хидросферата са не повече от 2,52% от общия обем на хидросферата.
Водите в хидросферата се делят на няколко групи:

1) Води на Световния океан
2) Води в ледниците
3) Подземни води
4) Езерни води
5) Блатни води
6) Речни води
7) Води в атмосферата
8) Води в почвите

Световен океан

Световен океан е общото название на непрекъсната водна обвивка на Земята
, включваща всички океани и морета, свързани помежду си пряко или чрез протоци.
Световният океан е част от хидросферата на Земята. Водата в Световния океан е с голяма топлоемност.
Поемайки голяма част от топлината на Слънцето и отдавайки я,
океаните оказват голямо смекчаващо въздействие върху климата на Земята.
Континентите и големите архипелази разделят Световния океан на 5 големи части (океани):


Атлантически океан
Индийски океан
Северен ледовит океан
Тихи океан
Южен океан






• Воден баланс
поемането,провеждането и отделянето на водата в резултат на изпарение и дишане. За нормалното протичане на жизнените процеси при сухоземните животни и растения е необходимо постоянно да се поддържа този воден баланс.

• Обща твърдост на водата

зависи от всички разтворени в нея соли (карбонатни, бикарбонатни, сулфатни и хлоридни съединения на калция, магнезия, ;стронция, бария. Общата твърдост се отбелязва с GH .


• Карбонатна твърдост
и се определя само от количеството на разтворените във водата калциеви (Ca) и магнезиеви (Mg) карбонатни соли. Карбонатната твърдост се отбелязва с КН
.
• Кръговрат на водата
Непрекъснат процес на обмяна и преразпределение на водните запаси ,чийто основен двигателса енергията на слънчевата радиация и атмосферна циркулация.

◦ Качество на водата
съвкупност от физични,биологични,химични и бактериологични показатели , които определят пригодността на водата за използване на различни цели- пиене,промишлени нужди , напояване и т.н.

◦ Замърсяване на хидросферата(водата)
постъпване на различни видове вещества и енергия,които превишават екологично допустимите норми.Голяма част от замърсителите се разтварят във вода ,други взаимодействат помежду си ,а водните течения ги отнасят на огромни разсточния от източника на замърсяване.Някои замърсители във водата се превръщат в десетки пъти по –токсични вещества.

• Естествени замърсители на водата
Разтворими или неразтворими вещества,получени предимно от ерозия на почвата,растителни отпадъци и др.
Водните източници могат да бъдат замърсени по естествен път с органични вещества при измиване и разлагане на растителните и животински организми

• Отпадни води
са тези ,които се оттичат след използването им за промишлени,културно-битови и стопански нужди.Те се отличават с голямо разнообразие в състава и изискват пречистване от вредните примеси

• Битови отпадни води
носят със себе си физиологични и кухненски отпадъци.Те съдържат около 60% органични вещества и отличителна тяхна особеност е високата степен на бактериално замърсяване.

• Промишлени отпадни води
Промишлеността е един от най-интензивните замърсителни на водата.Тя замърсява с отпадъци от минерален и органичен произход,свързан с отделните промишлени производства и технологии.В промишлени отпадни води се съдържат най-често токсични вещества,които попадайки във водоема предизвикват влошаване на условията на живот,което се отразява пагубно на сложния организмов свят на водоема.

• Химично пречистване на отпадните води
Основна цел на химическите технологии за пречистване на отпадни води е постигане на неутрална киселинност, т.е. pН да бъде приблизително равно на седем. Обикновено химическата очистка се провежда в реактори-смесители директно в цеха или завода, в който технологичните води се замърсяват. Възможни са два принципни случая. При първия отпадните води имат алкален характер, т.е. pН има стойност по-висока от седем. В този случай водите се обработват с киселини до получаване на соли. Втората принципна ситуация е отпадните води да имат кисел характер. Тогава в реакторите-смесители се подават необходими количества разтвори на основи, например натриева, калиева, калциева основа и амонячна вода. Резултатът от протеклите химически реакции е образуването на разтворими или неразтворими соли. Неразтворимите соли се отделят във вид на утайки. За целта се използват специални утаители, след престояването в които водите се филтрират и едва след това се заустват в съответните водоприемници. Количеството на разтворимите соли в отпадните води е нормативно регламентирано. В случаите, при които то надвиши пределно допустимите стойности, отпадните води се разреждат допълнително с други технологични или дъждовни води до спазване на нормативно определените пределни концентрации.
• Биологично пречистване на отпадните води
Наред с различни механични замърсители отпадните води от населените места съдържат и голямо количество биологични замърсители. За отстраняването им се използват различни съоръжения, разработени специално за биологично пречистване на отпадни води. Сред често прилаганите за малки и средни пречиствателни станции съоръжения са биодисковете, познати още сред специалистите като въртящи се биоконтактори.
Биодисковете са съоръжения, в които се извършва аеробно биологично пречистване, като за отстраняване на биологичните замърсители се използва активна утайка (единични щамове или комплекс от такива, които при подходящи условия на развитие в присъствието на кислород се размножават, консумирайки органичните замърсители). Биодисковете са подходящи за отпадъчни води със замърсеност по БПК5 до 350 mg/dm3 и суспендирани вещества до 500 mg/dm3 при средна зимна температура, по-висока от 7 оС. Могат да се използват както за непълно, така и за пълно биологично пречистване, със или без стабилизиране на получените утайки.

Целият материал: