Пищови по Защита на Населението и Околната Среда (ЗНОС)

[Mozo]

Тема №1: Население и околна среда. Основни понятия, теоретични постановки
• Природни бедствия – са всички природни явления, които са причина за човешки жертви и големи материални щети;
• Бедствено положение- е особено състояние вследствие на възникнало природно бедствие, авария или катастрофа с трайни последици, засягащи част от територията или цялата страна, изискващо прилагането на специални мерки за определен период, имащи за цел провеждане на мероприятия за намаляване на загубите и ликвидиране на последствията;
• Природни екологични катастрофи – екстремални геофизични събития, които възникват без участието на човека.
Природни екокатастрофи - класификация
• Космически: падане на метеорит, рязко изменение на геомагнитното поле;
• Метеорологични:тропични циклони, прахови бури, мълнии, суши;
• Хидроложки: наводнения, кално-каменни потоци;
• Цунами
• Геоложки: земетресения, вулкански изригвания, свлачища
Природна опасност - Н/ Natural Hazard/ - вероятността от поява в рамките на определен период от време в даден район, на потенциално вреден природен феномен
Уязвимост - V/Vulnerability/ - степента на загуба на даден елемент в риск или набор от такива елементи, произтичащи от възникването на природно явление с даден магнитуд и изразено по скалата от 0/ няма щети/ до 1/пълна загуба/
Елементи в риск- E – населението, сгради, инженерни работи, икономически дейности, обществени услуги, инфраструктура в риск в даден район
Специфичен риск-S - очакваната степен на загуба дължаща се на природни явления и като функция на природната опасност и уязвимост
Риск-R- очаквания брой на жертвите, ранени лица, увреждане на имущество и разрушаване на икономическите дейности, дължи се на особени природни явления и следователно продукт на специфичния риск и елементите, изложени на риск.

Тема №2: Сигурност – концептуална рамка. Преосмисляне на концепцията за сигурност
Сигурност - За първи път се въвежда от Цицерон Лукреции и означава философско и психологично състояние или субективно чувство за свобода от нещастие; От периода на Август и Средните векове, “сигурност” била позитивна политическа концепция, която е била тясно свързана с мир и свобода, и много често свързана с тишина
От 16 ти век “сигурност” е била използвана по отношение на сигурността на обществото, свързана със защита от владетеля през мирния период и задължение на поданиците да подкрепят принца по време на конфликти и война
През 18 ти век “сигурност” се разбира обикновено като благосъстояние, което става цел, но и също и за създаване на ключ за обществено насочване.
През 19 ти “държавата” се приема, като ключова институция, осигуряваща сигурност и управлявана от закона.
През 20 ти век сигурността става тясно свързана с предпазване от вътрешни и външни опасности със средствата на полицията и съда/правосъдие и вътрешни работи/ и други политически, икономически и специално военни мерки/сигурност и защита/.
Днес “сигурност”, като политическо значение, в западното мислене и в обществените науки няма независимо значение и е свързано с индивидуалната или обществена ценностна система.
Wolfers(1962) посочва две страни на концепцията за “сигурност”:
- Сигурността, като обективно чувство измерва липсата на заплахи за придобитите цености;
- Сигурността, като субективно чувство означава липсата на страх, че тези цености ще бъдат нападнати.
Дейвид Болдуин, определя 7 въпроса, които трябва да бъдат зададени към всяка концепция за “сигурност”:
1.”Сигурност за кого?
2.Сигурност за какви цености?
3.Колко сигурност?
4.От какви заплахи?
5.Чрез какви начини?
6. На каква цена?
7. In what time?
За Wolfers, сигурността в нейните две значения означава липса на обективни опасности, т.н. сигурност от заплахи, предизвикателства, уязвимост и риск.
От реалистична перспектива “обективната сигурност” се постига, ако опасностите предизвикани от многообразни заплахи, предизвикателства, уязвимости и риск се избягват, предпазват, управляват, преодоляват, смекчават, адаптират от отделния индивид, социалните групи, държавата или от регионални или глобални международни организации.
От социална гледна точка сигурност се постига когато възприемането и страховете за заплахите, предизвикателствата и риска са намалели и преодолени.

Тема №3: Екологична и човешка сигурност
Екологична сигурност-Поправяне на щетите нанесени на околната среда за да може тя да поддържа живота на плнетата и нейната морална цена; Предпазване увреждането на околната среда от атаки и други форми на човешки злоупотреби
Екологичната сигурност е относителна безопасност от опасности свързани с околната среда, които са причинени от природни или антропогенни процеси поради незнание, инциденти, неправилно управление или замислени или произхождащи в или през граница на националните граници
Екологичната сигурност е състояние на природно-антропогенната динамика, която включва възстановяване на щетите от военни действия и намаляване на недостига на природни ресурси, деградацията на околната среда и биологичните заплахи, които могат да доведат до обществени безредици и конфликти
-Терминът екологична сигурност представя редица съобръжения, които могат да се организират в три основни категории:
1. съображения за неблагоприятни въздействия на анропогенната дейност върху околната среда – акцента тук е върху сигурността на околната среда, като стока сама по себе си, в интерес на бъдещите поколения и запазване на живота на пранетата;
2. съображения за директни и индиректни въздействия на промените в околната среда/специално недостига и деградацията /, които могат да бъдат природни или антропогенни и генериращи национална или регионална сигурност;
3. съображения за несигурност на отделните индивиди или групи/от малките общности/ в резултат на промените в околната среда, такива като недостиг на вода, замърсяване на атмосферата, глобалната затопляне, и т.н. Тук фокусът е за несигурност на материалното благосъстояние на индивидите
Комбинирането на тези, можем да заключим, че екологична сигурност е тази, в която социалните системи си взаимодействат с екологичните системи по устойчиви начини, и всички физически лица имат справедлив и разумен достъп до природните ресурси и съществуват механизми за справяне с екологичните кризи и конфликти
Сигурността на хората означава безопасност от постоянна заплаха от глад, болести, престъпност и репресии, и защита от внезапни и болезнени смущения във всекидневния ни живот - независимо дали в нашите домове, работни места, обществото или околната среда
Барнет определя човек-околната среда концепция за сигурност въз основа, на морални и прагматични съображения «защото хуманното отношение към тези в най-неравностойно положение, означава и справяне с много от бъдещите източници на деградация на околната среда чрез защита правата на най-уязвимите членове на обществото и чрез подобряване на благосъстоянието, мира и справедливостта, необходими за екологичната и за хората сигурност»
Барнет твърди, че екологичната сигурност е процес на минимизиране на екологичната несигурност, като хората са главен обект на сигурността
Човешката сигурност, като свобода от негативното въздействие на опасностите може да се достигне, когато хората които са най-уязвими, както на обществените заплахи/бедност, без дом, глад/, така и на природните опасности/ наводнения, свлачища, суши/ са по-добре защитени срещу ези негативни въздействия и са способни ефективно да се справят с “дилемата за оцеляване”.
Само чрез намаляване на бедността и подобряване управлението на околната среда през следващите десетилетия може да предотврати увеличаването на конфликтите и провалите на държавите.
Оценката на хилядолетието ясно показва, че отношението ни днес към околната среда представлява заплаха за постигането на целите на хилядолетието и е заплаха за екологичната и човешка сигурност.

Тема №4: Природни бедствия – същност и класификация
Бедствие е събитие или поредица от събития, предизвикани от природни явления, инциденти, аварии или други извънредни обстоятелства, които засягат или застрашават живота или здравето на населението, имуществото или околната среда в размери, които изискват предприемането на мерки или участието на специални сили и използването на специални ресурси.
Бедствено положение- е особено състояние вследствие на възникнало природно бедствие, авария или катастрофа с трайни последици, засягащи част от територията или цялата страна, изискващо прилагането на специални мерки за определен период, имащи за цел провеждане на мероприятия за намаляване на загубите и ликвидиране на последствията;
• Природни екологични катастрофи:
– екстремални геофизични събития, които възникват без участието на човека.
Класификация на пиродните бедствия
• Космически: падане на метеорит, рязко изменение на геомагнитното поле;
• Метеорологични:тропични циклони, прахови бури, мълнии, суши;
• Хидроложки: наводнения, кално-каменни потоци;
• Цунами
• Геоложки: земетресения, вулкани, свлачища
Природни бедствия настъпват, тогава когато елементите в риск/ голям брой хора или/и икономически ресурси/ са повредени или унищожени по време на събитие представляващо природна опасност.
• Бедствията са породени от две групи причини.
• Първата група е в резултат на природна опасност включително-наводнения, суша, тропически бури, земетресения, вулкани,и свлачища.
• Втората група обхваща уязвимостта на елементите в риск /населението, инфраструктурата и икономическите дейности/, които ги правят-повече или по-малко податливи на увреждане или повредени от опасното природно събитие.
Земетресенията представляват колебание на земната повърхност, дължащо се на различни причини. Според механизма на образуването им те биват: тектонски, вулкански, обвални, индуцирани.
Вулкански земетресения се причиняват от придвижването на лавата към земната повърхност и от огромния натиск и натрупаните газове при вулканско изригване.
Индуцирани/провокирани или принудени/ земетресения. Наблюдават се най-често след запълването на големи изкуствени водохранилища. Проявяват се на малка дълбочина, където деформацията нараства под действието на допълнителното натоварване, създадено от голямата маса вода.
„Наводнение“ означава временното покриване с вода на земен участък, който обичайно не е покрит с вода
Видове наводнения:
- речни /от реки и планински потоци/;
- морски /предизвикани от морето наводнения на крайбрежни райони/;
-наводнения от канализационните системи.
- наводнения от повърхностен отток;
- хидротехнически наводнения/разрушаване на язовирни стени, скъсване на диги и др./
Структура на циклона:
-око на циклона – характеризира се с тихо време, незначителна облачност и слаб вятър. Има диаметър от 20-30 km;
-диаметър на циклона 300-500 км.;
- живот на циклона – няколко дни до 2-3 седмици.
• Вулкан – това е мястото, където вулканските продукти се изхвърлят от недрата на Земята на повърхността й;
• Вулканска активност – обхваща всички явления и процеси свързани с издигането на нагрети субстанции от недрата на Земята към повърхността й;
• Магма – смес от разтопени скали, разтворени газове, газови мехурчета и суспензирани кристали от различни минерали;
• Магмено огнище – мястото където се намира магмата. Разположени са в земната мантия на дълбочина от няколко десетки километра до над 100 км.;
• Лава и лавови потоци – когато течната магма губи водните пари и газовете и потича по вулканските склонове
Свлачища - земна или скална маса, която се движи по склона. Има големи мащаби – от няколко метра до няколко километра.
Според скоростта на движение на свлачищата:
• бързи, средноскоростни, бавни;
• Според материала биват:
• скали, почва, глина, пясък и др.;
• Според мястото на възникване и действие свлачищата се разделят на:
• наземни/повърхностни и дълбочинни/ и подводни
• Суша - продължителен период без или с минимални валежи, съпроводен с повишени температури и понижена влажност на въздуха и почвата;
Периодът е с продължителност от порядъка на месеци и се проявява обикновено в условията на антициклон;
Други природни бедствия са цунами, лавини, мълнии, прахови бури, горски пожари, градушки, мъгли, ледови явления.

Тема №5: Антропогенни бедствия – същност и класификация
Бедствие е събитие или поредица от събития, предизвикани от инциденти, аварии или други извънредни обстоятелства, които засягат или застрашават живота или здравето на населението, имуществото или околната среда в размери, които изискват предприемането на мерки или участието на специални сили и използването на специални ресурси.
Причини:
• аварии – в рисковите обекти, работещи с ядрени, радиационни, взривоопасни и пожароопасни материали, промишлени отровни вещества и токсични газове;
• катастрофи – авиационни, железопътни, пътнотранспортни, с плавателни съдове и от преднамерени действия.
• терористични действия, както и отделни действия на организираната престъпност, които пряко заплашват сигурността на гражданите и критичната инфраструктура.
Видове антропогенни бедствия – Химически рискове
Инциденти свързани с реализиране на опасни химически вещества могат да възникнат в резултат на промишлени аварии, транспортни катастрофи, терористична дейност:
- технологични аварии във фирми работещи с токсични, химически вещества от фармацевтичната, металургичната, химическата, текстилната и нефтопреработвателната промишленост;
- транспортни инциденти с транспортни средства, превозващи силно отровни вещества, които при катастрофа създават условия за замърсяване на околната среда и са заплаха за живота и здравето на населението;
- прекъсване на преминаващи през страната продуктопроводи, нефтопроводи и газопроводи, които заедно с компресорните станции и хранилищата за природен газ са потенциални пожаро- и взривоопасни обекти;
Радиационни рискове
- разпиляване на пестициди и пробиви в стените на сгуроотвали и хвостохранилища в някои големи промишлени обекти, в които се извършва утаяване на оборотни промишлени води, съдържащи механични примеси и силно токсични вещества;
- нефтени разливи по река Дунав и в Черно море;
- осъществяване на терористичен акт с разпръскване на токсични вещества.
Обекти представляващи потенциална опасност за възникване на големи производствени аварии:
- с образуване на силно токсично замърсяване за околната среда - са обекти от текстилната, кожухарската, фармацевтичната промишленост и други дейности, работещи със синтетични влакна, пластмасови изделия, каучуци, багрила, взривоопасни и лесно запалими и горими течности. При тях в условията на пожар ще се отделят силно токсични вещества;
- с взривоопасен и пожароопасен характер, представляват хранилищата и компресорните станции за природен газ;
- в следствие на терористична дейност.
Радиационно замърсяване може да възникне в резултат на нарушаване на правилата за радиационна безопасност, нарушаване на правилата за техника на безопасност, некомпетентност при боравене с източници на йонизиращи лъчения (ИЙЛ), човешка грешка, кражба, терористична дейност:
- вероятна обстановка след авария в АЕЦ
- при нарушаване на условията за безопасна експлоатация и разрушаване на защитните бариери в АЕЦ е възможно възникване на радиационна авария с изхвърляне на радиоактивни вещества в околната среда, която може да доведе до превишаване на допустимите граници на дозите от външно и/или вътрешно облъчване на лица от населението; при възникване на сериозна авария в АЕЦ ще има отрицателен, мултиплициращ ефект, както на дадената територия, така и извън нея чрез трансграничен пренос на радиоактивни продукти.
- риск при работа с източници на йонизиращи лъчения, свързан с потенциална опасност от външно облъчване на хората
Освен големите рискови обекти, представляващи непосредствена опасност при авария, като АЕЦ и хранилищата, към потенциално опасните обекти трябва да се отнесат и апаратурите за гама-терапия в онкологичните центрове в страната и плутониевите неутрализатори на статично електричество, разположени в печатници, текстилни предприятия, цехове за производството на полиетиленово фолио.
Риска при възникване на радиационна авария е свързан с последствия за:
- хората: преки човешки загуби в резултат на остро радиационно облъчване в зоната на аварията, поражения в различна степен върху населението на цялата територия на страната
- материални загуби: поражения върху критичната инфраструктура поради загуба на големи енергийни мощности при авария в АЕЦ .
- екологични поражения: екологичните поражения са в зависимост от общата активност, типа на аварията и причината за възникването й.
Биологично замърсяване може да възникне в следствие на влошаване на санитарно-хигиенните условия, ниско имунизационно покритие, при природни и социални бедствия, създаващи условия за заразяване, при използване на биологични агенти (причинители) с терористична цел: - епидемични взривове и епидемии от инфекциозни заболявания с естествени източници и преносители на инфекцията, които могат да възникнат на територии с действащи или латентни природни огнища, и при благоприятни условия за осъществяване на начина на заразяване;

Целият материал: