Проблеми на екологичното възпитание

[Mozo]

КУРСОВА РАБОТА

ПО

ГРАЖДАНСКО ОБРАЗОВАНИЕ

НА

ПРОБЛЕМИ НА ЕКОЛОГИЧНОТО ВЪЗПИТАНИЕ


1.СЪЩНОСТ
Природата е неизчерпаем извор на красота и радост, всепризнат източник за духовно обогатяване на децата. От най – ранна възраст, влизайки в близък, непосредствен контакт с нея, тя им дава едни от първите впечатления, преживявания и емоции. Богатството и разнообразието в растителния и животинския свят събуждат у подрастващите жив интерес към природата, съдействат за развитие на любознателността и наблюдателността им. Актуалността на проблема за екологичното възпитание е в пряка връзка с недостатъците в общественото отношение, в опазването и усъвършенстването на природната среда.
Отношението към природната среда става все по–осъзнато в зависимост от степента на познанията ни за нея. Необходимо е екологичното възпитание да започне още от предучилищна възраст, но не несистемно и епизодично, а целенасочено, психологически обосновано и методически обезпечено, защото:
1.Екологичното възпитание е многостранна особеност. Тя не е единична, отделна, частна особеност на детската личност. В този смисъл, формирането и не може да се отдели от цялостното формиране на детската личност, т. е. Екологичното възпитание е резултативна по отношение на работата по другите възпитателни раздели.
2. Екологичното възпитание в предучилищна възраст е специфична. Нейната специфика се определя от няколко особености на съзнанието и поведението на децата:
- разпокъсаност, несистемност на знанията;
- преобладаване на сетивното познание;
- преобладаване на знания за външните белези на обектите, а не за смисъла и същността им – във връзка с нагледно – действеното мислене;
- беден и непълен познавателен опит, т. е. малко по обем знания;
-  насоченост към атрактивното, привлекателното, интересното, а не към главното, водещото в обектите, т. е. водеща роля на интересите;
- доминиране на впечатленията и преживяванията като познавателни средства, а не на словото, което определя епизодичност, случайност и неподреденост на знанията, т. е. общуването – основа на знанията;
- много важно е водещата роля на емоциите, на положителните психични състояния при контакта на децата с природните обекти;
- друго важно в тази възраст е слабата формираност на конкретни практически умения и сръчности, поради което децата не достигат до изразено екологично поведение и дейност.
Етимологията на думата „екология“ произлиза от гръцки език и е съставна от думите oikos и logos. Днешното „еко“ идва от oikos, което в превод означава едновременно „дом, къща, вселена, всемир“. Понятието за logos пък обхваща още по-широко поле от значения – може да се тълкува не само като „знание, наука“, но и като „слово, състояние“.
Най-общо науката екология се интересува и изследва взаимоотношенията между организмите и околната среда. За първи път терминът е предложен и използван през 1866 година от немския биолог и дарвинист Ернст Хекел. Огромна заслуга за развитието на науката има и Владимир Вернадски, който обосновава твърдението, че организмите и средата, в която те живеят, са едно цяло и че между тях протича непрекъснат кръговрат. Основната задача на екологията е изучаването на сложните процеси на отношение между организмите и средата, които се запазват благодарение на саморегулация, с други думи – изучаване на екологичното равновесие. Тези нормални процеси обаче биват много лесно нарушени под влиянието на човешката дейност.
Екологичното възпитание трябва да обхваща всички сфери на човешкия живот и дейност, твърдят Медоуз и Перелман. Затова курсовете на всички традиционни дисциплини трябва да бъдат преразгледани и съставени отново на основата на програми, които отразяват особеностите на глобалните проблеми на съвременността, сред които екологният проблем стои на първо място. Членовете на Римския клуб считат, че на студентите трябва да се внуши, че бъдещето не бива просто да се чака, а трябва да се създава преднамерено; „екологичното възпитание и образование“ трябва да се основава на нов подход към решаване на образователните проблеми – пренасяне на акцента от развитието на познавателния интерес към самостоятелно научно търсене, т.е. следва „да се учим как да учим“. Трябва да се осъществи промяна в традиционното „поддържащо обучение“ , което да се превърне в „иновационно“.
Екологичното съзнание се обуславя от гносеологически и социално-исторически фактори. То възниква заради неотложните социални, икономически и екологични проблеми на XX век. За съжаление това се оказва прекалено късно и еколозите предупреждават, че и най-малкият неразумен ход на човечеството може да доведе до фатални последици.
Същността на това екологично съзнание се състои в отношение на човека към природата, основано на традицията на хармония и сътрудничество с нея. Екологичното съзнание е резултат от комплексното екологично образование и възпитание и се основава на екологичната култура и екологично съобразената дейност на човека спрямо природата.
Същността на екологичната култура се състои в системата от материални и духовни предпоставки, създавани от човека в неговата обществена практика, която материализира и регламентира взаимоотношенията между природа и общество. Характерното при нея е, че съществува като аспект на различните форми на обществено съзнание и е насочена към опазване и възстановяване на природата. Едни от основните компоненти на екологичната култура са: системата от знания за екологичните проблеми и процеси, пътищата и средствата за взаимодействие на обществото с природата и характера на природоизползването, последиците от въздействието на обществото върху екологичното равновесие и начините за оптимизирането му; системата от умения и навици за изучаване и рационално използване, опазване, възстановяване и обогатяване на природата; опитите за творческа дейност за изучаване на природата и решаване на екологични проблеми; системата от екологични норми, правила, ценности и ролята им в социалната практика. Тези съставки на екологичната култура на обществото са основа и за формиране на екологичната култура на личността в процеса на възпитанието, образованието и обучението. Екологичната култура е основа и крайна цел за формиране на екологично съзнание и поведение в процеса на възпитанието – обществено и индивидуално. Развитото екологично съзнание съдържа в себе си нравственото и естетическо отношение на индивида към света<повтаря смисъла на предната фраза> и формира гражданска позиция.
За да се придобие екологическо възпитание, човек трябва да се приобщи към създадената от обществото екологична култура. То предполага активно усвояване на нови ценности и ново отношение на човека към Земята. Най-важният принцип на екологичното възпитание е развитието на чувство за отговорност за състоянието на околната среда у всеки един от нас, на постоянен стремеж за усъвършенстването й, за оптимизация на биосферата, на грижа за това каква природа ще наследят бъдещите поколения. Важно е да се формира ценностно отношение към природата.
Екологичното възпитание в училище се осъществява най-вече чрез организирането на различни извънкласни дейности и занятия с природозащитна насоченост. Има различни начини за включване на екологична проблематика в плана на образованието във всички класове и степени на образование. У нас още през 1972 г. е разработена специална програма за обучение на учениците по „Охрана на природата“ и въведено изучаването на раздел „Основи на екологията“ в обучението по биология, както и теми и раздели с екологично съдържание и опазване на природата по отделните предмети. През 1977 г. е разработена система от природозащитни програми и ръководства по курса „Човек и обкръжаваща среда“. В периода 1975–1988 г. се появяват и първите научни статии в педагогическия печат, които са посветени на опазването на околната среда. Наблюдава се усилена научно-изследователска дейност в тази сфера, започва изграждане на система за екологично образование, създават се правителствени програми, провеждат се международни конференции и симпозиуми, които очертават стратегията за изграждане на екологично образование в българското училище. Включени сме в международните екологични движения Clean Up the World (1993), създадени са собствени такива като например движението „Син флаг“ (Бургас), действат националните детски екологични комплекси в Ковачевци, Кюстендил, Ястребино, Кранево.
2. ЦЕЛИ
Поради непълноценността на екологичното познание и на екологичната практическа дейност, основен акцент в предучилищна възраст трябва да бъде утвърждаването на положително отношение, насоченост, преживяване на природните обекти – затова за основа на структурата на екологичната възпитаност вземаме отношението.
Необходимостта от формирането на екологична възпитаност в предучилищна възраст: - За да е успешно формирането на екологичното възпитание, е необходимо да имаме верен, адекватен поглед за това какво представлява тя като психическо образувание. Основно тук е разбирането, че екологичната възпитаност е комплексно психическо образувание. Това означава, че тя съдържа в себе си елементи от всички съставки на съзнанието и поведението. Тоест, за да е истинска, тя трябва да е комплекс, да събира елементите на цялостното психическо развитие.
Освен това, при екологичното възпитание между различните елементи на психичното развитие е необходимо да има съгласуваност, субординация, т. е. да е налице свързаност, приемственост, структурираност, без каквато екологичната възпитаност ще бъде ограничена и едностранчиво формирана.
От тук следва, че е необходимо да се очертае структурата на екологичната възпитаност, за да се набележат нейните елементи, за да има яснота и целенасоченост при нейното формиране.
Целта е да се очертае структурата на екологичното възпитание и да се набележат показателите за екологична възпитаност.

СТРУКТУРА НА ЕКОЛОГИЧНА ВЪЗПИТАНОСТ:

ПОЗНАВАТЕЛНО ОТНОШЕНИЕ – отразява познавателната насоченост, стремежите, интересите на децата да бъдат информирани за природата, да проучват и опознават природното си обкръжение. Познавателната отношение е в основата на формирането на екологичната възпитаност, доколкото от него зависи формирането на останалите – нравствено, естетическо, практическо. Съдържателен акцент на познавателното отношение са знанията – тяхната системност, йерархичност, последователност, постепенно задълбочаване и усъвършенстване.

СОЦИАЛНО – НРАВСТВЕНО ОТНОШЕНИЕ – изразява се в готовността на децата да съчувстват, откликват и съпреживяват на растителните и животинските обекти, да оценяват привлекателността им и ползата от тях, да изразяват разбиране относно състоянието им.

ЕСТЕТИЧЕСКО ОТНОШЕНИЕ – съдържанието на работата в това отношение са естетическите възприятия, преживявания, както и осмислянето на красотата в природата.

ДЕЙСТВЕНО – ПРАКТИЧЕСКО ОТНОШЕНИЕ – включва спазване на правилата за реда и хигиената, наличие на умения за сътрудничество с партньорите при трудовата дейност, грижливо отношение към природните обекти от близкото обкръжение (природен кът, двор, участък, опитно поле, стайни цветя, декоративни рибки и птици), опазване от замърсяване и редовно почистване, възприемане и осмисляне на ползата от постигнатия екологичен резултат и изразяване на отрицателно отношение към негативните постъпки на другарите.
Формирането на всяко едно от тези отношения изисква очертаване на определени задачи. Функцията им е да служат като методически ориентири при осъществяването на екологичната възпитаност.

Целият материал: