Най-добри налични техники за пречистване на отпадъчните води от текстилните предприятия

[Mozo]

Най-добри налични техники за пречистване на отпадъчните води от текстилните предприятия

Best current techniques for textile and knitwear factories waste waters purification

Пенчо Стойчев
ТУ – Габрово

Abstract
The best purifying station technique for waste waters used in textile and knitwear factory is presented, as well as the results from the tests performed with new coagulants.

Keywords: waste water, treatment.


ВЪВЕДЕНИЕ
Промишлените предприятия оказват значително отрицателно влияние върху екологичното равновесие в областта, където се намират. Ако са разположени в близост до населено място, производственият процес се отразява негативно върху местното население чрез увеличаване на шума, вибрациите, вредните емисии и запрашеността в района. Ако се намират извън населеното място, заемат в повечето случаи полезна плодородна земна площ и винаги влизат в противоречие с околната среда.
Пречистването на замърсените промишлени отпадъчни води е изключително актуален въпрос, т.к. производствените процеси консумират значително количество водни ресурси. Производствените отпадъчни води, получени в резултат на използването на водата непосредствено в технологичните операции, са силно замърсени главно с отпадъци от производството и полупродуктите, използвани в производствения процес. Те имат изключително разнообразен състав. Замърсяващите вещества се намират в суспендирано, колоидно и разтворено състояние. Количеството и съставът на ПОВ са основните показатели, въз основа на което се определя необходимата степен и методите за тяхното пречистване.


ИЗЛОЖЕНИЕ
Представената примерна текстилна фирма произвежда тъкани от памучни, полиестерни, избелени, щампирани, гладкобагрени, предназначени за спално бельо, дамско, мъжко, детско и работно облекло.
Непречистените води от цех „Багрилен”, цех „Тъкачен”, цех „Апретуро-щампов” постъпват в пречиствателна станция, като предварително преминават през савачна шахта, която не им позволява да отидат в градският колектор. В случай на спиране на електрозахранването, или ако по друга причина се наложи изключване на Пречиствателната станция, преди канала водещ към следващите съоръжения се поставя савак. По такъв начин водата се насочва право към градската канализация.
Технологиите с употреба на по-големи количества вода са: пране на прежди и платове, избелването на прежди и платове, апретиране и багрене на прежди и изтъкани платове. Отпадъчните води от тези манипулации са различни по цвят и химичен състав.
При прането се употребяват перилни средства и диспергатори. Отпадъчната вода е с алкален характер.
При избелването се употребява водороден прекис (H2O2 )и натриева основа (NaOH). Отпадъчните води са със силно изразен алкален характер със стойности на pH в диапазона от 10,5 до 13,1.
При багренето имаме оцветени отпадъчни води. Багрилата, които се използват са кюпни, дисперсни, реактивни и пигменти. Тук отпадъчните води са с алкален характер със стойности на pH 8–9,5. Влияние оказват прибавените синтетични влакна и тяхната предварителна обагреност по време на производството.
Смесените отпадъчни води имат алкален характер с pH 10,5-13,1 Те са силно оцветени и със специфична миризма. Сулфидите се движат от 3,5 mg/l до 50 mg/l. Сулфатите - от 211,3 mg/l до 500 mg/l. ХПК - от 505 mg/l до 1280 mg/l.
Количеството вода преминало през станцията за 2007 год. е Qгод. = 135 931 m3, средното количество на ден е Qср.дн. = 515 m3.
В Пречиствателната станция се извършва само механично и химично пречистване на водата.

Фиг. 1. Принципна технологична схема за пречистване на отпадъчната вода
1 - механична решетка; 2 - резервоар за отпадъчна вода; 3 – усреднители; 4 - резервоари за FeSO4;
5 – резервоар за Ca(OH)2; 6 – смесител; 7 – флокулатор; 8 - радиален утаител; 9 - радиален калоуплътнител; 10 - винтови помпи; 11 - резервоар за сурова утайка; 12 - филтър преси;
13 - улей за утайка; 14 - гребла

Водата преминава през механизирани решетки /фиг. 1, поз.1/ с ширина 0,45 m. Тук се извършва и механичното пречистване от едрия твърд отпадък като влакна, маломерни парчета плат, пясък и др. Зад решетките се намират кошове за отпадъци, които трябва да се почистват редовно, за да се избегне попадането на последните в канализацията. След решетките водата постъпва в черпателен резервоар, който е с обем 65,5 m3 /поз. 2/.
При авария на работната помпа, в стаята на КИП се получава сигнал, веднага се включва ръчно в работа резервната помпа. Същото важи и за всички автоматизирани помпи.
След черпателния резервоар, водата постъпва в усреднител /поз. 3/ посредством преливници, чрез центробежни помпи. Количеството вода се отчита с прибори в КИП. Усреднителят е с обем 1030 m3 и се състои от четири коридора.
В смесителя /поз. 6/ с обем 8,7 m3 водата постъпва помпажно с постоянно водно количество, подавано от помпите при усреднителя. Помпите се регулират чрез спирателни кранове. В смесителя се подават реагентите железен сулфат и варно мляко. Разбъркването на водата с реагентите се осъществява в продължение на 1,5 min чрез интензивно подаване на въздух.
От смесителя водата постъпва гравитачно във флокулатора /поз. 7/, чийто обем е 132 m3. В него се осъществява образуването на флокулите в продължение на 20 min. В усреднителя, смесителя и флокулатора се подава въздух под налягане, чрез система от надупчени тръби. Въздухът се разпределя равномерно, чрез спирателни кранове.
В смесителя въздух се подава с по-голяма интензивност с оглед моменталното смесване на водата с реагентите. Във флокулатора въздухът трябва да е с по-малка интензивност, така че да не се допусне разбиване на флокулите, но достатъчно да не се утаяват плуващите вещества. Разпределението на въздуха и тук се постига посредством спирателни кранове. Приблизителното съотношение на интензитета в съоръженията; усреднител : смесител : флокулатор е съответно /6-8/:/1-2/:/1-2/ по общ обем въздух и 2,5 : 10 : 1 за 1 m2 на съоръжението.
От флокулатора на принципа на “скачените съдове” водата постъпва в радиален утаител /поз. 8/ с вместимост 800 m3. Предвижването на калта към калоуплътнителя става посредством гребло.
Опитно е установена скоростта на утаяване и в зависимост от това, каква е тя спирателния кран е тариран, така че към винтовите помпи да тече утайка, а не бистра вода.
Утайката гравитачно постъпва във винтова помпа, която я изкачва и подава към радиалния калоуплътнител /поз. 9/, който е 800 m3. В калоуплътнителя се редуцира обема на утайката. Уплътнената утайка се изгребва със специален радиален калоизгребвач /поз. 14/ с 2,28 об./час. Изпускането на калта става ръчно посредством спирателен кран, които е тариран, така че през калоуплътнителя да тече гъста утайка а не вода.
Калта постъпва в черпателен резервоар за кал /поз.11/ /36 m3/, откъдето се изчерпва с бутални помпи. В КИП има устройство регистриращо нивото на утайката в черпателния резервоар, като в зависимост от това се увеличават или намаляват оборотите на спирателния кран за кал.
Във филтърпресите /поз. 12/ се подава кал с бутални помпи под високо налягане, докато през филтърното платно престане да тече вода. Една филтърпреса събира 0,55 m3 обезводнена утайка. Поддържа се оптимално налягане от 0,2 – 0.3 MPa, което се регулира с байпасна линия.
Обезводнената кал се предвижва върху колички, които са поставени под филтърпресите. Калта се извозва с количка и се изсипва в бункер.
За съхраняване на реагентите и приготвяне на разтворите има изградено реагентно стопанство.
Ca(OH)2 се получава в чували и се съхранява в склад за вар /поз. 5/, който е в непосредствена близост до варомешалките, а останалото количество в склад извън станцията. Във варомешелката се приготвя 1,25 % разтвор от варно мляко. Измерването на количеството хидратна вар и вода става обемно. За целта на варомешалката има показалец за водното ниво.
FeSO4 се получава в твърдо състояние и се изсипва в резервоарите за мокро съхраняване /поз. 4/. Там разтворът на FeSO4 е в наситено състояние. Разреждането му с вода до работна концентрация около 10-12 %, става в 2 отделни резервоара. Концентрацията на разтвора се мери с ареометър (отчетената плътност по таблица отговаря на определени концентрации). Средно месечният разход на железния сулфат е 12 t.
Складовете и работните резервоари са съответно по 2 и имат връзка помежду си с кранове. Единия работен резервоар задължително е празен и се приготвя когато наближи изчерпването на другия.
Определянето на оптималните дози се извършва опитно, като периодично чрез тест на базата на резултатите се настройват дозиращите помпи за реагентите.
По проект концентрацията на железен сулфат е 600 mg/l. Изпращането се извършва с дозираща помпа.
Препоръчителната концентрация на варното мляко по проект е 80 mg/l. Периодично се вземат проби от коагулираната отпадъчна вода, отиваща в утаителя и се извършва контрол за оптималната дозировка. При това положение се коригират дозиращите помпи. Средно месечният разход на Ca(OH)2 се определя от pH на постъпващата за пречистване вода.
Пречиствателната станция има лаборатория за собствен контрол и мониторинг на качествените показатели.
В нея водата се изследва по показателите, по които има приети нормативи за заустване в градската канализация: БПК5, ХПК, перманганатна окисляемост, сулфиди, сулфати, общо желязо, pH, температура. По последните два показателя се извършва ежечасов контрол, а по останалите ежеседмичен контрол, като данните се записват в два дневника.
Изискванията на практика по управление на отпадъчните води, определени чрез процедури, работни инструкции и техническа документация, са задължителни за всички работници и служители. Ръководителите на всички звена притежават пълномощия и носят отговорност за прилагане на тези изисквания в ръководената от тях дейност.
За правилното изпълнение на инструкциите отговарят всички, чиято дейност е свързана с изпускане на замърсители в общия поток на индустриалната вода. Инструкцията за спазване на правилата за намалено въздействие на отпадъчните води се прилага непосредствено в производството при всяка машина. Съдържание: взимане на мерки за недопускане на разливи от машинно масло, нефтопродукти и преразход на багрила и химикали, като се спазват точно технологичните норми и се разполагат в непосредствена близост до машините средства за обезвреждане: абсорбенти - CaCO3, дървени стърготини и др.
При възникване на извънредна ситуация, свързана с изливане на вещества с различен произход от обичайните използвани в производството, се подава своевременно сигнал за тревога към звено на „ПС”.
При промяна на технологичния режим, отговорник технолог информира за изменението на режима на работа, промяна на рецептурата, чрез подаване на сигнал-справка към звено на „ПС”.
Задължават се всички, чиято дейност е свързана с изпускане на различни от прилаганите в производството вещества, да потърсят съгласието на звено „ПС” за разрешение и готовността и да реагират при подобен инцидент. Тогава единствено и само с получено разрешение от звено „ПС” те могат да смесват с общия поток индустриална вода, замърсители от различен произход.
Забранява се изливането на всякакви видове машинни масла, мазут, нафта и нефтени деревати в общия поток към звено „ПС”.

Пречиствателната станция се ползва със следните права:
1. Да се осведомява незабавно за причинителя на замърсяването-източникът след като се локализира поема изцяло отговорност за обезвреждане на замърсителите и отстраняване на щетите.

Целият материал: