Пожароопасност и взривоопасност на промишлени отровни вещества в химическата промишленост

[Mozo]

ПОЖАРООПАСНОСТ И ВЗРИВООПАСНОСТ НА ПРОМИШЛЕНИ ОТРОВНИ ВЕЩЕСТВА В ХИМИЧЕСКАТА ПРОМИШЛЕНОСТ
Производствената номенклатура на промишлените обекти от хими­ческата промишленост включва широка гама вещества и материали. Голяма част от тях се отличават с повишена пожарна и взривна опасност, възпламеняват се лесно и отделят при горенето си токсични продукти. Не са редки случаите, когато веществата са склонни към протичане на химични реакции, свързани с взривно отделяне на енергия, особено при разлагане и горене в условията на аварии и пожари. Значителна част от тях представляват промишлени отрови, опасни както за човешкото здраве, така и за околната среда. Аварии и пожари могат да възникнат както при работа, така и при неправилно съхраняване, което създава реална опасност от нанасяне на големи поражения върху околната среда и населението.
Пожарната и взривната опасност на промишлените отровни вещества пораждат необходимостта от комплексно обследване от големите про­мишлени обекти от химическата промишленост с оценка на риска от възникване на крупни производствени аварии и пожари в тях.
Ефекът от дейността, свързана с предотвратяване на пожарите и тяхното бързо ликвидиране, все повече зависи от наличието и правилното използване на информацията за пожарната, взривната и токсичната опасност на веществата и материалите.
Тези свойства на веществата трябва да се познават и да се имат предвид при проектиране и изграждане на производствени мощности, избора и начина на провеждане погасяването на възникналите пожари и ликвидиране на авариите, както и при провеждането на превантивни мероприятия за недопускане и ограничаване на пожари и аварии с промишлени отровни вещества (ПОВ).
Пожарната и взривната опасност на веществата и материалите се определят от редица показатели, които зависят от агрегатното им състояние, условията за тяхното съхраняване, използването им и пр. В това отношение те се разделят на следните групи:
— газове — към тази група се отнасят веществата, абсолютното налягане на парите на които при температура 50°С е равно или по-голямо от 300 кПа;
— течности — вещества с температура на топене под 50°С;
— твърди вещества и материали — те имат температура на топене над 50°С;
16
— прахове — дисперсни твърди вещества и материали с размери на гасителните по-малки от 850 мик.
В зависимост от условията на производство, транспортиране, съхра­няване и пр. се използват определени показатели за охарактеризиране на тяхната пожарна и взривна опасност.
Пламната температура е един от най-важните показатели за течности­те в това отношение.
Тя е най-ниската температура на течността, при която парите й с въздуха образуват смес, която е способна да се възпламени при наличие на открит огнеизточник. В зависимост от стойността на пламната температура течностите се разделят на две групи:
— леснозапалителни течности (ЛЗТ) — теч
ности, които имат пламна температура под 61°С;
— горими течности (ГТ) — към тази група се отнасят течности, които имат пламна температура над 61°С.
Парите на преобладаващата част ПОВ при смесване с въздуха образуват взривоопасни смеси. В зависимост от конкретните физико­химични свойства на веществата и материалите те са способни да се възпламеняват при определени съотношения с въздуха, т.е. имат опреде­лена област на взривяемост. Тя се характеризира с конкретни граници: долна и горна.
Долната концентрационна граница на възпламеняване (ДКГВ) е тази най-малка концентрация на горимите пари или газове във въздуха, която е способна да се възпламени при наличие на огнеизточник.
Горната концентрационна граница на възпламеняване (ГКГВ) е тази най-голяма концентрация на горимите пари или газове във въздуха, която е способна да се възпламени при наличие на огнеизточник, но над която възпламеняване не може да се получи.
Стойностите на пламната температура и областта на възпламеняване на ПОВ се използват при определяне категориите на производството на помещенията и сградите, класа на електрооборудването, изпълнението на вентилационните чистители, съхранението, транспортирането и пр.
Във връзка с така изложеното дотук са проучени по-крупните промиш­лени обекти у нас: "Нефтохим" — АД, гр. Бургас; "Верила" — ООД, с. Равно поле; ДФ "Химко" — гр. Враца; "Фармация" — АД, гр. Дупница, ДФ "Полихим" — гр. Девня; ДФ "Агробиохим" — гр. Стара Загора; ДФ "Неохим" — гр. Димитровград; "Катекс" — АД, гр. Казанлък, и др.
Изучени са производствената имноменклатура, определени са видът и количествата на основните промишлени отровни вещества в тях. Извършена е оценка на пожарната и взривната им опасност, набелязани са методите и средствата за локализиране и ликвидиране на пожари.
Изготвени са информационни карти на основните промишлени отров-


В/НВУ „ВАСИЛ ЛЕВСКИ"
ни вещества в обследваните обекти, даващи възможност да се предвидят опасностите, и в случай на възникване на пожари и аварии са посочени начините за ограничаване и ликвидиране на последствията и пр.
В информационните карти за 54 от най-често срещаните в проучените обекти ПОВ е посочена в най-синтезиран вид следната информация:
— Химическата формула на веществото (съединението)
— ООН № — Номерът на веществото (съединението) по международ­ната класификационна система.
— GAS № Номерът на веществото (съединението) по Кемикал Абстракт
— Пожарна опасност — включваща показателите пламна температура, температури на самовъзпламеняване, плътност на парите спрямо въздуха, калоричност и др.
— Взривна опасност — включваща показателите концентрационни граници на възпламеняване, максимално налягане на взрива, максимална взривоопасна концентрация на кислорода и др.
— Продукти на горене и разлагане в условията на пожар.
— Начини и средства за локализиране и ликвидиране на аварии и пожари с ПОВ.
— Превантивни мерки за недопускане и ограничаване на последстви­ята от аварии и пожари с участието на промишлени отровни вещества, в това число и изискванията в съответствие с действащите в страната Правилник за устройството на електрическите уредби (ПУЕУ) и Наредба № 2 за противопожарните строително-технически норми. Общият вид и съдържанието на информационната карта е даден в Приложение № 1, за амоняка.
Представеният материал е част от изграждането на обща информаци­онна съветваща система за оценка на риска за възникване на крупни производствени аварии и пожари в обектите на химическата промишле­ност и осигуряваща успешната борба със съпровождащите ги опасности и постигане на крайната цел — успешна защита на населението, материалните ценности и околната среда от вредните последствия.
ЛИТЕРАТУРА
1. Справочник за пожарната и взривната опасност на веществата и материалите — т. I и II, Техника, 1980 г.
2. Наредба № 2. Противопожарни — строително-технически норми, Техника, 1987 г.
3. Правила за пожарната опасност в химическата промишленост, София, 1971 г.
18
4. Вредни вещества в промишлеността — част I и II, Техника, София, 1970 г.
5. Правилник за устройството на електрическите уредби, Техника, София, 1981 г.
6. Hommel Handbuch der gefaerlichen Gueter'Berlin, 1979
7. Brandschutst und Sicherheitstechnische Kenwerte gefaer licher Stoffe, Berlin, 1988
8. Dangerous Properties of Industrial Materials, New York, 1988
Използувани термини и съкращения в информационните карти
1. ПОВ — промишлени отровни вещества
2. Об. % — обемни процента
3. Температурен клас — определя се съгласно температурата на самовъзпламеняване на веществата.
4. Стехиометрична концентрация във въздуха — концентрацията на веществото във взривоопасна смес, при която скоростта на горене е най-голяма.
5. Пожарен клас — съгласно БДС 15012-80
— Пожарен клас А — пожар на твърди органични материали.
— Пожарен клас В — пожар на течности или топящи се твърди вещества.
— Пожарен клас С — пожар на газове
— Пожарен клас Д — пожар на метали, метални сплави и органоми- нерални съединения.
— Пожарен клас Е — пожар в съединения или инсталации под електрическо напрежение.
ПРИЛОЖЕНИЕ № 1
ИНФОРМАЦИОННА КАРТА АМОНЯК
1. Химическа формула NH3
2. ООН № 1005
3. GAS № 766441
4. Пожарна опасност — горим газ.
4.1. Температура на самовъзпламеняване 650°С.
4.2. Калоричност 18,67 mg.kg '.
4.3. Плътност на парите спрямо въздуха 0,597.
4.4. Температурен клас Т1.
5. Взривна опасност
5.1. Концентрационни граници на възпламеняване 15-23 об.
5.2. Максимално налягане на взрива 0,6 МРо.
19
5.3. Максимално взривоопасна концентрация на кислорода 14,3 об.%.
6. Продукти на горене и разлагане при пожар. Пожарен клас С. Амонякът гори само при високи концентрации, високи температури и силни енергийни източници. При нагряване отделя отровни пари, съдър­жащи азотни окиси.
7. Средства и мероприятия за локализиране и ликвидиране на пожара и произшествия с ПОВ.
7.1. Ликвидиране на аварии — не трябва да се хвърля вода върху втечнен амоняк. Ако е възможно, съдовете с амоняк да се изнесат от опасната зона, а ако това не е възможно, да се охлаждат с течаща вода.
7.2. Ограничаване на разлива и изпомпване, ако е смесен с вода. В жилищните и индустриалните райони всички нисколежащи помещения да се уплътнят. Остатъчните количества да се покрият с абсорбционен материал, като смлян варовик, сух пясък или земя, който след използва­нето да се транспортира в затворен контейнер и унищожи.
8. Превантивни мероприятия за недопускане и ограничаване на последствията при съхраняване и работа с ПОВ.
8.1. За съхранение на амоняк се използват железни или стоманени съдове. Допуска се съвместното съхраняване в течно и газообразно състояние.
8.2. Производствата, свързани с получаване, обработване, употреба и съхранение на амоняк, се отнасят към категория Б на пожарна опасност.
8.3. Производствени сгради и съоръжения.

Целият материал: