Хидроложка характеристика на река Камчия

[Mozo]

Софийски университет “Св. Климент Охридски”


Курсова работа по обща хидрология

Хидроложка характеристика
на
река Камчия
станция Преслав

Съдържание:


- Обща характеристика

- Формиране на оттока

а) повърхностно подхранване

б) подземно подхранване

- Режим на речния отток
1. Фазово разпределение на оттока
2. Температура
3. Ледови режим
4. Наносен режим
5. Химичен състав

- Водни ресурси
1. Модул на оттока
2. Обем на оттока
3. Обезпеченост

- Използване на водите

- Характеристика на ез. Байкал









Обща характеристика

Река Камчия е най-голямата река в България, която се влива пряко в морето. Разположена на 34км южно от Варна и на 504 км източно от София. Поречието й заема централно място в Черноморския район за басейново управление, като на север се ограничава от вододелите с река Русенски Лом и Добруджанските реки (включващи и р.Провадийска), на запад - вододела с река Янтра, на юг - вододела с река Тунджа по билото на старопланинската верига и част от вододела към южно- черноморските реки. На изток се влива в Черно море чрез широка делта. Реката се формира от сливането на двата основни за поречието притоци р. Голяма Камчия и р. Луда Камчия, като общата й водосборна площ е 5358 km2.
Река Камчия извира от Лиса планина. Изворите са малки и реката се образува от 2—3 дерета. Дължината на реката от извора е 208.5км. Дължината на цялата река е 244.5км. Средния наклон е 3.3‰., а средната надморска. височина на водосборната област е 0.136м. Средната дълбочина на реката е 2.03м, а най-голямата дълбочина е 2.56м. Общата ширина е 40.3м. като напречното сечение е 81.8м.
В миналото реката е носела името Панисос. Славяните са я наричали Тича, а съвременното и име е от кумански произход.
Река Камчия има множество притоци (27 на брой), въпреки това гъстотата на речната й мрежа е твърде ниска – 0.79м/км2. Най-големият приток е Луда Камчия — дължина 201 км и 1612 км2 водосборна област, със среден наклон на реката 5,3‰. Следващият по големина приток е р. Врана — дължина 68 км и 938 км2 водосборна област. Общо за притоците средният наклон е в границите между 3,7‰ за р. Керизбунар, приток на р. Врана и 41‰ за р. Черна, приток на р. Камчия.
Поречието на р. Камчия обхваща цялата Източна Стара планина, предпланините в тази част и един клин от Дунавската равнина, върхът на който опира в изолираната височина Аркотин (прил.1)
Отначало реката тече в североизточна посока към гр. Шумен до спирка Цар Крум, откъдето прави голям завой на юг и от Смядово тече на изток, като запазва тази посока до вливането си в Черно море.
Изворният район е залесен с хубави широколистни гори, като този район до с. Тича е известен с името Тузлука. Общата залесеност по поречието на реката е 48%. Надлъжният наклон на реката до устието на притока й Черна е 22,30‰, а напречният профил на долината в горното течение е тясна с високи и стръмни склонове. Р. Голяма Камчия от изворите до с. Тича тече в източна посока, а след като навлезе в Герлово, приема североизточна посока, която посока се запазва до с. Виница.
След като премине с. Тича характерът на долината се изменя. Напречният й профил става коритообразен, като долината следва силно извитите меандри на реката. Наклонът на склоновете не надвишава 30°. Те са залесени с широколистни гори като габър и бук и са заети с обработваеми площи 30—40%. Надлъжният наклон на реката рязко пада на 4%. Широчината на реката е 5 — б м, а дълбочината — до 0,80 м. Дъното на речното корито е неравно, скалисто, на места песъчливо с отделни едри камъни. Височината на бреговете достига до 2 м. Характерно за този участък е, че реката прави чести бързеи и прагове. След с. Филаретово р. Камчия навлиза в известната хълмиста област Герлово.
Характерът на долината се изменя, като напречният й профил от коритообразен преминава в трапецовиден. Склоновете на долината в надлъжна посока представляват отделни хълмове, което е типично за Герлово. Наклонът им не надминава 40°, но са по-ниски - 50—60 м. Залесеността намалява значително за сметка на работните площи, които достигат до 80 %. Реката прави силно извити меандри във вече правия участък на долината. Тук вече се появяват крайречни лъки с широчина от 40 до 50 м. Коритото е променливо. Неговата широчина се движи от 15 — 100 м, но в много участъци се стеснява до 6 — 8 м. Дълбочината на водата варира от 0,30 — 0,50 м.
Доближавайки се до с. Виница склоновете на долината стават по-високи и по-стръмни. В тази част на Герлово се забелязва стесняване на долината. Реката продължава да прави силно извити меандри. През с. Староселец долината се стеснява до 100 м, след което следва уширение от 300 — 400 м. Наклонът на склоновете се запазва около 40°, като напречният профил на долината става отново коритообразен. Широчината на лъките достига до 300 м. в района на с. Виница, а тази на реката е към 6 м с дълбочина 0,50 м. Бреговете са отвесни и обрасли с върбалак.
Под с. Виница р. Камчия навлиза в Преславската теснина. Напречният профил на долината тук е тесен със стръмни и високи склонове, залесени с нискостеблени гори, предимно габър и дъб. Надлъжният наклон на реката е 2,18‰. Дъното на долината е изцяло заето от коритото на реката, която образува на места бързеи. Бреговете са стръмни, високи до 1 м, обрасли с върби, като на места се сливат с почти отвесния скалист склон на долината.
След като напусне Преславската теснина, р. Камчия навлиза в широка трапецовидна долина. Склоновете стават ниски и обезлесени, а дъното на долината става широко до 1,5 км. Наклонът на склоновете се запазва от 40—50°, а надлъжният наклон на реката пада до 0,7‰ в този участък. Коритото достига на места до 300 м ширина, но обикновено се движи между 20—40 м с дълбочина средно 1,5 м.
След с. Кълнове реката придобива един постоянен напречен профил с широчина 7 — 8 м и дълбочини 2 — 2,5 м. Бреговете са глинести, ронливи, високи 1 — 1,5 м, залесени с върбалак. В този район реката прави силно извити меандри. Цялото дъно на долината е заливаемо. При с. Ново Янково долината се стеснява до 100—150 м, като напречният й профил става пак коритообразен. Характерът на коритото и реката не се изменя. Под с. Черни връх реката прави средно извити меандри. Дълбочината й се увеличава до 2,5—3,0 м. Дъното е песъчливо-глинесто.
От с. Гроздово реката навлиза в Лонгоза — стари ясенови и брястови гори, които продължават като широки ивици от 600 — 700 м до устието.

Целият материал: