1.1. ОКОЛНА СРЕДА. СЪЩНОСТ. ОБХВАТ НА ОКОЛНАТА СРЕДА.
1.1.1. ВЪЗНИКВАНЕ НА ЕКОЛОГИЧНАТА НАУКА
Екологията е древна наука. Едно от доказателствата са откритите пещерни рисунки. Още първобитните хора, за да оцелеят, е трябвало да имат познания за обкръжаващата ги среда, т.е. за природните сили, растенията и животните.
В трудовете на античните философи се срещат първите опити за обобщаване на натрупаните сведения за начина на живот в зависимост от външните условия. Аристотел (384-322 г. пр.н.е.) описва поведението, храненето, способите за защита и т.н. на повече от 500 вида животни. Ученикът му Теофраст Ерезийски (371-280 г. пр.н.е.) дава сведения за особеностите в растежа на растенията в зависимост от почвата и климата.
Първи опит за систематизиране на знанията за растенията прави древноримския учен Плиний-стари в съчинението “Естествена история”.
През възраждането има силен тласък на систематиката. В работите на Цезалпин (1519-1603), Рей (1623-1705), Турнефор (1656-1708) и др. се разглежда и зависимостта на растенията от условията на местообитанието. През 17-18 век се появяват сведения за отделни групи организми, напр. в трудовете на Реомюр (1734) за насекомите, на Трамбле (1744) за хидрите и др. Френският естествоизпитател Жорж Бюфон (1707-1788) изследва влиянието на външните условия върху строежа на животните. Авторът на първото еволюционно учение Жан-Бабтис Льомерк счита, че влиянието на “външните обстоятелства” е една от най-важните причини за приспособяването на организмите и за еволюцията на животни и растения.
С възникването на биогеографията екологичното мислене търпи по-нататъшното развитие. Александър фон Хумболд (1807) твърди, че в сходни зонални и вертикално-поясни географски условия в растения от различни таксономни групи се изработват сходни “физиономични” форми, т.е. еднакъв външен облик. Чарлз Дарвин (1859) в книгата “Произход на видовете по пътя на естествения подбор” доказва, че борбата за съществуване в природата води до естествен подбор, който се явява и движеща сила на еволюцията.
1.1.2. ОПРЕДЕЛЕНИЯ ЗА ЕКОЛОГИЯТА
Основите на екологията като самостоятелна наука са поставени от немския биолог Ернст Хекел (Ernst Haeckel) през 1866 г., който я определя като “биологична наука, изучаваща взаимоотношенията на организмите с обкръжаващата ги среда”. Терминът “екология” е от гръцки произход, като “oicos” означава – дом, жилище, среда, местообитаване; а “logos” – наука. В буквалния смисъл екология означава наука за местообитаването.
В хода на развитието на екологията се формулират и други определения.
Канадският изследовател Ч. Кребс (1972), изхождайки от популационния подход определя екологията като наука за взаимодействията, обуславящи разпространението и числеността на организмите.
В развитието на екосистемния подход В. Н. Сукачов (1942) определя екологията като наука за екосистемите, въвеждайки понятието биогеоценоза, обединяваща растителния и животинския свят с абиотичната част от природата.
Според американския учен Ю. Одум: “Екологията е наука за структурата и функциите на биосферата”.
В последните години като най-синтезирано се приема определението на Р. Дажо, че “екологията е наука изучаваща условията на съществуване на живите организми и взаимната връзка между организмите и средата, в която живеят”.
1.1.3. ПРЕДМЕТ НА ЕКОЛОГИЯТА
Предмет на екологията са трите нива в биологичната йерархия – организми (индивиди), популации, съобщества (фиг. 1.1).
..........................................
Целият материал:
Записки по екология.rar- (343.58 KиБ) Свален 34 пъти