Екология на индустриалното предприятие

[Mozo]

Екология на индустриалното предприятие,за 3-ти курс 1-ви семестър
Х.доц.д-р Гриша Василев и на гл.ас. Васил Янакиев

ТЕМА 1:Нормативна уредба по опазване на околната среда.
Конституционни основи на опазване на околната среда.
1.1. Цел на нормативната уредба: Екологичното законодателство създава такива закони и норми, с които се цели ограничаване на вредното въздействие на производствените процеси, рационално използване на природните ресурси, съхраняването, подобряване и възпроизводство на качеството на околната среда в интерес на настоящото и бъдещите човешки поколения.Основа на управление в областта на опазване на околната среда се явява нормативно-правният комплекс. В него по юридически път, под формата на закони и норми, са въведени научно-техническите постижения, икономическите и социални изисквания и мерките по опазване на околната среда. Изготвените закони, постановления, норми, правилници, инструкции и други нормативни документи се използват като средство за държавна принуда в случаите на тяхното неизпълнение. 1.2.Обхват и характер на законодателството: Екологичното законодателство обхваща всички нормативни актове и документи, касаещи опазване на околната среда, природните богатства, както и влиянието на околната среда върху здравето и благополучието на хората. В тези документи се определят задачите, функциите и структурите на органите отговарящи за опазване на околната среда, като министерства, изпълнителни агенции, регионални инспекции и др. В екологичното законодателство се включват и всички международни конвенции, протоколи, договори, спогодби и декларации по опазване на околната среда, подписани и ратифицирани от България. Природозащитното законодателство по своя характер и функционално предназначение има предупредително, наказателно и поощрително действие. Предупредителни нормативни актове и норми. Те предвиждат възможността за предотвратяване настъпването на вредни последствия за природната среда и човека. Забранителните нормативни актове и норми. Те съдържат забрани за извършване на действия или бездействия, причиняващи вреда на околната среда и здравето на човека, или създаващи опасност за възникване на такива причини. Нормативни актове с характер на възстановително действие. Те определят условията и порядъка за възстановяване или имуществена компенсация за нанесената вреда на околната среда. Наказателни нормативни актове. Те установяват задължителните отговорности при нарушаване на природозащитното законодателство. Поощрителни нормативни актове. Чрез тях държавата поощрява опазването на околната среда чрез създаване на условия за регулиране системата за материално и финансово стимулиране на организации при изпълнение на мероприятия по опазване на околната среда. 1.3.Структура на екологичното законодателство: Закони- Правото на гражданите за здравословна и благоприятна околна среда, както и задължението за нейното опазване са залегнали в основния закон на държавата. Подзаконови нормативни актов.- Конкретните норми за опазване на околната среда , както и нормите и указанията за провеждане на контрол, оценка и управление на околната среда се дават в подзаконови нормативни актове. Към тях спадат:Постановления на министерския съвет; Български държавни стандарти;Наредби; Норми; Заповеди; Правилници; Инструкции. Към структурата на екологичното законодателство могат да се отнесат и: Правно-административни организационни актове. Те определят по нормативен път функциите и дейността на институциите, които провеждат държавната политика в областта на опазване на околната среда и отговарят за спазването на природозащитното законодателство и норми. 1.4.Обща и специална нормативна уредба: В зависимост от обхвата на приложение на нормативните актове на природозащитното законодателство, те се подразделят на обща и специална нормативна уредба. Общата нормативна уредба по защита на природата и опазване на околната среда обхваща всички общи нормативни актове, уреждащи правата, задълженията и отговорностите на отделните субекти (държава, общини, юредически и физически лица), начините и методите за събиране и предоставяне на информация за състоянието, осъществяването на контрол върху състоянието, извършване на оценка за въздействието, програмирането и осъществяване на мероприятията по опазване на околната среда. Специалната нормативна уредба засяга нормативните актове за опазване, рационално използване и защита на отделните компоненти на околната среда. Най-често тя се приема под формата на наредби. 1.5.Обвързаност на нормативната уредба по опазване на околната среда с други закони и нормативни актове: Това произтича от целта на това законодателство, а именно създаването на най-благоприятни условия за живот, труд и почивка на хората и запазване на здравето на настоящето и бъдещите поколения. Поради това законодателството за опазване на околната среда е обвързано със Закона за народното здраве, Закона за здравословни и безопасни условия на труд и Кодекс на труда. Нормативната уредба по опазване на околната среда е обвързана също така и със Закона за използване на атомната енергия за мирни цели, Закона за гражданското въздухоплаване, Закона за собствеността и ползване на земеделските земи, Закона за териториалното и селищно устройство и др. Въз основа на законовата база за опазване на околната среда се издават редица административни актове, като: разрешителни за строеж, за водоползване и др. В този смисъл екологичното законодателство е обвързано със Закона за месното самоуправление и месната администрация, Наказателния кодекс и др.
ТЕМА 2.Конституционни основи на опазване на околната среда-.
Основни конституционни принципи и норми.
Конституцията на Р. България е основния закон на държавата, от който произтичат всички останали нормативни актове. Международните договори, ратифицирани по конституционен ред, обнародвани и влезли в сила са част от вътрешното право на страната. Те имат предимство пред тези норми на вътрешното законодателство, които им противоречат. 2.1. Конституционни права и задължения на държавата, юридическите лица и гражданите за опазване па околната среда. Основните права и задълженията на гражданите са дадени в чл.55. Гражданите имат право на здравословна и благоприятна околна среда в съответствие с установените стандарти н нормативи. Те са длъжни да опазват околната среда. Тази конституционна разпоредба задължава законодателя да създаде механизми за защита на околната среда и поддържане равновесието в природата. Същевременно го ограничава да съблюдава природосъобразност и разумно използване на природните богатства, земята, почвата, водите, горите и т.н. Това конституционно разпореждане е реализирано в чл.15, където е посочено, че Р. България осигурява опадването и възпроизводството на околната среда, разумното използване на природните богатства и ресурсите па страната. Конституционната норма на чл.15 създава задължения за държавата в три направления: Първото е свързано с опазване и възпроизводство на околната среда. То се изпълнява чрез: Законово регулиране на отношенията, свързани с взаимодействие с правните субекти с околната среда. Държавата създава нормативни актове, които юридическите и физическите лица са длъжни да спазват, а сащо и с Изграждане на система от държавни институции, чиято основна задача е да следят съблюдаването на правилата установени със съответните нормативни документи, да определят нормите на допустимото въздействие върху околната среда, да правят оценки и да предприемат мерки по предотвратяване и преустановяване на отрицателното въздействие върху нея. Второто направление е свързано със защита живата природа. Особено важно в това отношение е задължението на държавата по опазване на горите и дивеча. Третото направление е свързано със задължението на държавата да спазва разумното ползване па природните ресурси и богатства. Тази конституционна разпоредба позволява па държавата да се вмества в стопанския живот, като ограничава стопанската инициатива в рамките на необходимото за запазването в дългосрочен период на изчерпаемите природни ресурси и богатствата и възпроизводството па възстановимите природни ресурси. Правата на държавата върху обектите, имащи общонационално значение са изведени със статут на конституционно определена публична държавна собственост. Съгласно чл.18, ал.1 подземните богатства, крайбрежната плажна ивица, както и водите, горите и парковете с национално значение, природните и археологически резервати, определени със закон, са изключителна държавна собственост. Съгласно ал.2 държавата упражнява суверенни права върху континенталния шелф и има изключителни икономически права по проучване, разработване, използване и стопанисване на биологичните, минералните и енергийни ресурси на тези морски пространства. Осъществяването на стопанска дейност в изброените обекти става чрез предоставяне на концесии. Условията и редът, при които държавата предоставя концесии за обектите се уреждат със закон, съгласно чл.18, ал.5. Конституцията отчита особената значимост на земята при законодателното уреждане на нейния режим. Съгласно чл.21, ал.1 земята е национално богатство, което се ползва с особена закрила на държавата и обществото. В чл.21, ал.2 се посочва, че обработваемата земя се ползва само за земеделски цели. Промяна на нейното предназначение се допуска при изключение при доказана нужда и при условия и ред, определени със закон. В този аспект държавата е задължена да създава механизми за предотвратяване на ерозията, замърсяване с вредни отпадъци и отстраняване на последиците от тях. Конституционните гаранции да търси, получава и разпространява информация, както и отговорностите по ползване на тази информация относно опазване на околната среда и здравето на хората са залегнали в чл.41. Във връзка с този член са и чл.39, според който гражданите имат право да изразяват и разпространяват своето мнение, а съгласно чл.43 имат право да се събират мирно и без оръжие на събрания и манифестации. Съгласно чл.61 от Конституцията гражданите са длъжни да оказват съдействие па държавата и обществото в случай на природни бедствия и крупни производствени аварии, застрашаващи околната среда. Държавата е длъжна да закриля здравето на гражданите (чл.52, ал.З). Работниците и служителите имат право на здравословни н безопасни условия на труд (чл.48, ал.5).

Целият материал: