Кирилица и латиница

[Mozo]

Журналистика 2 курс
Кирилица и Латиница


Кирилицата и латиницата са средство, с което си служим, с помощта на която общуваме и създаваме контакти. И двете се използват в писмена форма. Кирилицата е емблематична за нас българите, както и за други славянски народи. Още от древността, тя е станала наша писменост и в българският език кирилицата е основен фактор.
Кирилицата се различава от латиницата с това, че буквите в нея са повече на брой. Освен това и нейната употреба е много по–рядко срещана в сравнение с тази на латиницата. Но това далеч не означава, че латиница е по–значима от Кирило-Методиевата писменост.
Латиницата е начинът, с който се спомагат различни видове контакти между нашата и другите страни. Идеален пример за нейното използване в конкретния случай е туризмът в България, който до момента е добре развит и продължава развитието си в положителна насока. Наименованията на всички асортименти в заведения и обекти на нашата култура и традиции са написани с латински букви, както и улиците, които носят имената на нашите дейци, и видни личности. Освен в туристически план латиницата се използва и в медицината. В медицинското образование се изучава латински език и всеки медицински работник умее да си служи с нея. Особено важна е при изписването на медикаменти, рецепти, диагнози и др.
Мненията за употребата на кирилица и латиница са различни и индивидуални. Някои подкрепят кирилицата, други латиницата. Моето лично мнение е, че и двете са важни и значими и за това подкрепям и кирилицата и латиницата. Като съвестна българка, обичаща своята страна и нейните обичаи и традиции съм изучавала и все още изучавам нашият език (с помощта на кирилицата), но въпреки това като млад и живеещ в 21 век човек също и си служа с латиницата. В този ред на мисли повечето хора в България използват чуждата писменост, или поне са я използвали в сфери, като интернет например. Където латиницата е жизнено важна в различните сайтове, страници в интернет, електронната поща, която е по-използваема от обикновената поща, също и в тъй нареченият чат и т.н.
При изучаването на чужди езици в учебните заведения също се използва латиницата.Думите и изразите не се изписват с буквите на кирилицата, а запазват писмените белези на страната , чиято принадлежи даденият език, която в повечето случаи е на латински.
Освен в туристически аспект , медицинският и образователният , латиницата има място и в търговията. Доста са българските продукти на нашият пазар , на чиито опаковки имената им са изписани с латински букви , най – вече при храни и напитки.
Кирилицата остава като наш писмен белег въпреки наличието на латиницата, която е все по – срещана на нашата територия. Но въпреки нейната широка употреба, като официална си остава кирилицата. Българинът пише на кирилица и я предава и на другите след него. Това не означава, че и за напред тази верига ще остане здрава, защото не се знае след време дали писмеността ни ще се запази. Както има мъртви езици ( латинският език), така и кирилицата може да бъде изхвърлена и извън употреба. Но всичко това зависи от самите българи, които се грижат за нейното съхранение.
И кирилицата и латиницата са значими за съвременният човек. И двете се използват постоянно от всеки, дори и от децата, които живеят в своето време, в което технологиите са добре развити , а мнозинството добре ограмотено. Малко са тези, които нямат умението да си служат и изписват думи и изрази на латиница. И няма такива, които да не могат да пишат на кирилица.