Теглото на движеща се енергомаса в пространството

[Mozo]

ТЕГЛОТО НА ДВИЖЕЩА СЕ ЕННЕРГОМАСА В ПРО СТРАНСТВОТО
Таню Иванов Танев Варна/ Възраждане

Теглото на всяка ЕнергоМаса зависи от метоположението ѝ спрямо Гравитациония център.
Когато ЕнергоМасата се приближава към Гравитационня ценър, нейното Тегло нараства. От формулата G = g . m следва, че ако Масата на ЕнергоМатерияга е константна величина, то с нарастването на стойноста на Гравитацията нараства Теглото на ЕнергоМасата
W = m. { g + g д }
Когато ЕнергоМасаjd се отдалечева от Гравитационния център, Теглото ѝ намалява. W = m . ( g - g3 )

В природата има случаи, когато върху ЕнергоМасато въздействуват повече Гравитационни центрове При Водородния атом, върху Електрона въздействувието е при два вида Гравитационни случая. При пединия случай, ърху Електронът въздействува Само Гравитацията на Водородния център , тогава Теглото на Водорода е равно на W = m . g. При другия слуай, когато върху Електрона въздействува Сумарната гравитация на Гравитационния център плюс Гравитацията на всеки един от трите Кварка - когато Електронът попада на продължението на линията от Гравитационен Водороден център – Кварк.
В този случай W = m ( g + gk , където gк е Гравитацията от Кварка.
Трети случай е когато дадена ЕнергоМаса преминава през лабиринта от много Гравитационни центрове на ЕнергоМаси.Тогава тя е подложена едновременно на въздействието на повече Гравитационни центрове.
Нейното Тегло е произведение на нейната Маса по сумарноста от въздействието на Гравитациите на ЕнергоМасите, между които преминава.
W = m ( g/1 + g2 + … g 4 )
Има моменти, когато Сумата отГравитациите на Гравитационните
центрове е равна на нула, тогава Теглото на ЕнергоМасата също е нула, тоест тя е в безтегловност. Това се слува при навлизането в поле с множество Гравитационни центрове. Най първия случай е навлизането в полето между Началните два Гравитационни центъра, следващите между четири Гравитационни центъра,. Така е при двумерна картина.

Целият материал: