Изкуството на Древна Гърция

[Mozo]

Национална гимназия по пластични изкуства и дизайн
“Академик Дечко Узунов”

РЕФЕРАТ

НА ТЕМА: “ИЗКУСТВОТО НА ДРЕВЕНА ГЪРЦИЯ”
ПО: ИСТОРИЯ НА ИЗКУСТВОТО

специалност: Пространствен дизайн

Съвременният свят дължи безкрайно много на гръцкия народ. Категориите на мисълта, с които все ще си служим, са определени за пръв път от него. Ние му дължим нашите най- важни интелектуални оръдия, а също и основните начала на наши я морал. Римската империя се е подхранвала от гръцката цивилизация, приела е нейното наследство и го е предала на средновековна Европа, която посредством латинската традиция е съчетала много от него с основните черти на тържествуващото християнство. По- късно, през XV век, обществата на модерна Европа получиха отново непосредствен достъп до гръцките източници. Откривайки наново методите на мислене и възкресявайки за нов живот формите на изкуство, създадени и развити от древна Гърция, те отбелязаха изключително бързо и бляскаво развитие. Разбора се, съвременната наука и техника оставиха далеч зад себе си постиженията на учените и инженерите от Античността. Но в линията на прогреса между тях и нас няма прекъсване и ние винаги сме се чувствали наследници на гърците в много сфери на нашата култура.
За повечето от нашите съвременници шедьоврите на гръцката литература и мисъл си остават трудно достъпни поради пречката, която представлява езикът. Затова пък шедьоврите на изкуството, събрани в музеите, където те биват често експонирани с удивителен усет, позволяват непосредствено общуване с гръцкия гений, който ги е замислил и създал. Най- малката микенска ваза, най- скромната статуетка в геометричен стил, сребърна монета или гема се купуват за невероятни суми на пазарите в Лондон, Базел и Ню Йорк. Какво да кажем тогава за по- значителните предмети- архаични и класически мраморни и бронзови скулптури или червенофигурни вази, рисувани от известен художник? Тяхната стойност днес няма цена. Но не бива да се мисли, че то ни позволява лесно да проникнем в цивилизацията, която го е създала. Въпреки че ни се представя в познати форми, неговата достъпност е само привидна. Чистата наслада, която една гръцка творба доставя на нашето око, възпитано да я разбира благодарение на вековната класическа традиция, не ни разкрива същевременно и онзи особен смисъл, който е вложен в нея. Защото това произведение на изкуството има определена задача: по правило то не е предназначено само за естетическо въздействие, а е трябвало да отговаря преди всичко на някаква практическа или религиозна потребност. Затова най- напред трябва да вникнем първо в дълбокия замисъл на художника, защото иначе рискуваме да изтълкуваме творбата му погрешно. Художественото произведение има смисъл, то отговаря на определени потребности и намерения. Естетическите качества са дадени като допълнение към основната му функция и бихме се излъгали, ако мислим, че художникът се е стремял преди всичко да създаде красота. Всъщност той е искал да изработи предмет, който да отговаря на целта, за която е предназначен: храмът е дом на божество, а след това архитектурен паметник; статуята е първо дар, а после пластична творба; купата е чаша за пиене, която добива стойност поради материала и украсата си. Това е много добре изразено от Стендал; “за древните красотата е само придатък към полезното.”
Потвърждение за това намираме, когато проучваме какво място са заемали скулпторите в гръцкото общество. Славата на най- прочутите измежду тях, като Фидий, Иктин, Зевксис и Праксител не бива да не подвежда. Ние познаваме големите творци на класическото изкуство главно от произведенията на компилаторите от римската епоха, като Плиний Стари и Павзантий, които са ползвали трудовете на учените от елинистическата епоха. Единствено малкото сведения, които имаме от писателите през V и VI век- Херодот, Платон, Ксенофонт- позволяват да се направят някои сигурни заключения, които на пръв поглед биха могли да ни изненадат.
Най- напред трябва да отбележим, че в хора на Деветте музи, дъщери на Аполон, които ръководели благородните занимания на духа, нито една не отговаря за архитектурата и изобразителните изкуства. Това е твърде показателно; то означава, че в очите на гърците работата на архитекта, живописеца или скулптора не спада към същия вид творческа дейност като тази на поета, астронома или музиканта. Художникът е твърде много зависим от материала, които обработва, за да бъде поставен редом с онези, които си служат със звуци и думи. Каквото и възхищение да предизвикват произведенията на неговия труд, тяхното създаване съвсем не се приписва на божествено вдъхновение, което откривали у любимците на Музите; на живописеца и скулптора гледали преди всичко като на занаятчии.
Самото изобразително изкуство ни дава и друго доказателство за това. Известно е, че през римската епоха богатите ценители на изкуството (Цицеон и Плиний Млади го потвърждават) обичали да се обграждат със скулптурни портрети на големите философи, поети и оратори. Затова се правели многобройни копия на истинските или предполагаеми образи на Омир и Платон, на Сократ и Еврипид, на Демостен и Епикур такива, каквито ги били установили гръцките скулптори от IV в. Или от елинистическата епоха. В тази богата сбирка обаче няма нито един живописец, нито един скулптор. Разказва се , че Фидий се бил портретувал върху щита на Партеонската Атина, който украсил с релефи, в образа на легендарния скулптор Дедал, до Тезей, на когото пък дал чертите на Парикъл; но атиняните оставили възмутени от тази волност, която сметнали за светотатство. И наистина ние не знаем нищо за големите гръцки художници.

Целият материал: