Изкуството на древна Гърция

[Mozo]

Реферат
На тема: Изкуството на древна Гърция

Изкуството на древна Гърция
Древногръцкото изкуство има много периоди и не една , а няколко кулминации . То е разнообразно и силно специализирано, а това води и до известни неравномерности в развитието, при известен застой в скулптурата може да се открие непрекъснат напредък в архитектурата , а живописта достига своя апогей сравнително късно. Това изкуство никога не е било изолирано в тази част на древния свят и е взаимствало от Египет . След упадъка на микен ското изкуство, свързано с ахейците,новодошлите дорийци , продължават известно време традициите на микенските образци. Новата подражателна и значително по примитивна керамика се нарича протогеометрична или субмикенска.Формите на съдовете имат категорични очертания и обеми, а тяхната украса хоризонтални и вълнообразни линии и цели фризове от триъгълници и полу кръгове. В същинския геометричен стил има различни видове меандри и кръстове наред с други орнаменти. Украсата на съдовете започва да обхваща все по голяма част от тяхната повърхност докато ги покрие напълно,при това има съответствие между украса спрямо форма-там където повърхността на съда се вижда най-добре се разполагат широки те фризове с най-големите орнаменти. Геометричният стил обхваща с орнаментиката и начина си на оформяне останалите приложни изкуства и малка пластика. За архитектурата е характерен правоъгълният план, завършването на храма с абсиди, разделянето на вътрешното пространство на два кораба със стълбове, поемащи тежестта на покрива, а с течение на времето и оформянето на портик. Ранните скулптори са все още слабо оразмерени. Обемът се свежда до блоково третиране, липсва разчленяване и детайлизация. Но развитието е много бързо. Появяват се профилната и анфасна гледна точка , движението на краката , мускулатурата, анатомията, лицата, застинали в гримаса се оживяват от архаични усмивки. Така както украсата на вазите приляга съвършено към тяхната форма,така и скулпторната декорация на храмовете намира все по точно съответствие с цялостния архитектурен образ.
Храмовата архитектура решително се отдалечава от изходната си точка-правоъгълното жилищно помещение, към него се прибавя преддверие и задно помещение . Някогашните дървени стълбове , подпиращи отвън покрива ,се превръщат в колонада, заобикаляща цялата сграда , този тип храм сложно от другия с колонада от едната или две тесни страни.Покривната част е от гредоред, опрян на стълбовете, после на колоната,над него се издига самия двукатен покрив, чиято лицева страна образува триълното поле на фронтона .Там е главният идейно - естетически акцент на скулптурната украса. Смисълът на храма от тази гледна точка е двуяк жилище на боговете и място засъбиране на общността,почитаща героите от митологията.На-яркият пример на архаичната скулптура,свързана с архитектурата, са кариатидите и фризовете от Съкровищницата на сифийците в Делфи.Този паметник определя началото на късната архаика, когато скулпторите вече си поставят задачата да изобразят движението, и строежа на човешкото тяло. Характерното за Партенона олекотяване на дорийската масивност на обема и суровостта на контура,тъкмо защото този храм е върхът на дорийския стил ,се съчетава с някои обогатяващи образа елементи, идващи от йонийската архитектура.Колоните завършват с капители украсени с извивки във формата на охлюв или рога на овен. Йонийски колони са били употребени във вътрешното оформление на Партенона.Тук фризовете бележат върха на гръцката склупторна класика. Фидий е автор на двете огромни статуи от злато и слонова кост на Зевс и Атина . Елинско по някога наричаме класическото гръцко изкуство , елинистичното принадлежи на следващите векове до и след началото на нашата ера.
Класицизъм, динамика, монументалност, от една страна, а от друга-универсализъм,малагане на една и съща мода, на пазарна малка пластика, която, макар и произвеждана в огромни количества, не губи силата на въздействието на първообразите;противоположни и уравновесяващи се тенденции; шедьоври и посредствени творби при липса на постоянен висок критерий -това е пъстрата картина на три века от развитието на изкуството преди нашата ера, в които вземат участие и гръцките колонии край Черно море.
Древногръцки скулптори
Агелад (VI—V века пр. Хр.) — един от най-известните древногръцки скулптори от архаичния период.
Агелад е родом от Аргос, но работи в Атина. Според сведенията на Плиний Стари, той е учител на Мирон и Поликлет, а други автори го считат дори за учител на Фидий. Работи предимно с бронз. Изобразява атлети-победители от Олимпийските и Делфийските игри. Негова е и известната статуя на Зевс в Месена. Творбите му не са достинали до наши дни. Предполага се, че той е авторът на знаменитата статуя на Посейдон намерена близо до нос Артемисий, и изложена в Атинския археологически музей.

Целият материал: