Методическа разработка на урока “Достойнство и чест”

[Mozo]

Варненски Свободен Университет
“Черноризец Храбър”

ЮРИДИЧЕСКИ ФАКУЛТЕТ


Методическа разработка
на урока
“Достойнство и чест”

I. Тема на урока: “Достойнство и чест”
II. Вид на урока: урок за усвояване на нови знания
III. Учебно време: един учебен час
IV. Цели на урока:

1. Образователна:
◦ Да обогатят понятийния си апарат като получат знания за съдържанието на етическите категории достойнство и чест.

2. Възпитателна:
• Да се формира повишена сетивност към проявите на посегателство върху достойнството на личността.

3. Развиваща:
• Изграждане на умения да разпознават проявите на достойно и недостойно поведение.

V. Задачи на урока:

1. Образователни:

◦ Да уточнят и обогатят съдържанието на понятията достойнство и чест
◦ Да открият връзката между нравствената реализация на личността в социума и нейното достойнство и чест
◦ Да разберат последиците, които биха настъпили за тях при допускане на недостойно поведение

2. Възпитателни:

• Да формират собствени нравствени критерии за класифициране на наблюдаваните постъпки като достойни и недостойни
• Чрез осмисляне на собствения си опит, да стигнат до убеждението, че размера уважение който им засвидетелстват другите, зависи от тяхното собствено поведение
• Активизиране на процеса, търсещ отговора на въпроса какво поведение трябва да има един човек, за да бъде той достоен

3. Развиващи:

• Да открият в собствената си нравствена практика постъпки, които илюстрират достойно поведение
• Да изградят умения да анализират практически казуси
• Да използват уточнените критерии за разпознаване на нравствените феномени достойнство и чест

VI. Основни понятия:
достойнство, чест, репутация,толерантност

VII. Метод на преподаване: беседа
VIII. План на урока:

Достойнство и чест

1.Достойният човек
а) определение за достойнство
б) самоосъществяване на достойния човек
в) нравствени изисквания към поведението на достойния човек
2.Личността в очите на другия – чест
а) степен на уважение
б) определение за чест
в) фактори, определящи степента в която се показва уважение към другия

IX. Ход на урока

1. Организация на класа – поздравяване на учениците, проверка за установяване на отсъстващите ученици, подготовка на класа за работа.
2. Актуализация на стари знания

◦ Що е дълг?
◦ Има ли връзка между дълг и добродетел?
◦ Какво е отношението на добродетелния човек към другите хора?
◦ Трябва ли да изразяваме уважение един към друг?

3. Обявяване на темата

ДОСТОЙНСТВО И ЧЕСТ

1. Достойният човек
а) определение за достойнство
Познавате ли достойни хора?
По какво разпознавате достойните хора?

Личността се преживява като морална чрез собственото си достойнство. Етическото разбиране на достойнството организира и споява всички морални ценности и понятия около самопреживяването на Аз-а. Достойнството е свързано с практическото самоизразяване на личността.
Достойнството е категория в етиката, която означава особено морално отношение на човека към самия себе си и особено отношение на общността към него. С това отношение се признава безспорната ценност на личността.
Достойнството е правото на всеки човек да бъде уважан от другите, независимо дали е успешен или не.
Достойнството интегрира моралното самопознание, саммоосъществеността и моралната самооценка на личността. Съзнанието за лично достойнство се явява форма на самосъзнание и самоконтрол на личността. На разбирането за достойнство се основава самовзискателността на личността.
Достойнството е чутата съвест на вслушващият се в собствения си вътрешен “глас”. Защото съвестта безпогрешно знае личните успехи и несъвършенства, равнището на моралната ни компетентност и зрелост. В практически житейски план достойният човек знае и осъществява себе си.

б) самоосъществяване на достойния човек

Собственото достойнство изисква извършването на съответните на неговото ниво дейности и постъпки. Достойнството изключва извършването на постъпки, с които унижаваме другия. Само недостойния човек си позволява да унижи някого. Достойнството е равното право на всеки човек да бъде уважаван и ценен, дори само за това, че е представител на човешкия род. В него се изразява равнопоставеността на хората и се признава безспорната ценност на всеки един от тях. Утвърждаването на личното достойнство изисква точно определено поведение, изразяващо уважение към личността на другия и недопускащо да се извършват постъпки, отнемащи човешкото достойнство.
Реализацията на достойно поведение е сврзана не само със самоконтрола на личността, но и с осъзнаване на личната отговорност да браниш правото си да бъдеш уважаван и ценен от другите членове на общността. Високата самовзискателност и строг самоконтрол съдействат за опазване на това право.
Достойнството интегрира моралното самопознание, самоосъществеността, моралната самооценка и е синтезиран израз на моралното самочувствие на личността като самоценност и самоцел.
Достойният човек е разкрепостен, свободен и отговорен. Правото на лично достойнство не изключва да бъдеш наказан, ако посегнеш върху свободата и достойнството на друг човек, но изисква това да се осъществи без посегателство върху достойнството на провинилия се.

Целият материал: