Същност на възпитанието чрез изкуство

[Mozo]

2. СЪЩНОСТ НА ВЪЗПИТАНИЕТО ЧРЕЗ ИЗКУСТВО

Движението за използване на изкуството в процеса на възпитанието и обучението е част от общото движение за тяхното реформиране в началото на ХХ век. Ето защо за него се отнасят всички общи характеристики на педагогическото реформаторство. Най-съществената от тях е поставянето на детето в центъра на процеса, тясно свързана с движението за свободно възпитание.
Втората съществена характеристика се отнася до личностно-ориентираната педагогика на всички реформатори в сферата на естетическото възпитание. Някои автори дори отъждествяват „дидактическото художество" с личностната педагогика.
На трето място трябва да се изтъкне ориентацията към продуктивно (творческо) обучение и възпитание, основно средство за което може да се търси в изкуството и художествено-творческите дейности.
С не по-малка степен на важност са демократичните устои и принципи на организация на целия училищен живот и дейност на хуманистичната ориентация на цялата учебно-възпитателна работа. Изкуството и творческите дейнос­ти отново са едно от основните средства за това.
Какви обобщения могат да се направят в резултат на анализа на учебно-възпитателната дейност в различните типове училища от гледна точка на мястото на изкуството в нея?
На първо място, въпреки различията в теоретическите позиции на отделните автори на опитни системи, всички те са насочени към разкрепостяване личността на детето и към освобождаване на неговата интелектуална, емоционална и волева енергия - ориен­тирани към развитието на детската личност, и се основават върху пълното доверие във възможностите й.
За разлика от традиционните системи, където изкуството и художествената дейност не са съпътстващ елемент на възпитанието и обучението, а имат преди всичко спомагателен характер или са използвани с дидактическа цел. При възпитанието чрез изкуство те се превръщат в основно средство, а някои дори смятат, че трябва да са принцип на цялостното обучение поради своите интегриращи възможности. То заема основно място и във всички извънкласни форми на работа, в които се предоставя възможност за пълна свобода при избора на вида и формата на художествено-творческите занимания, съобразно с индивидуалните възможности, интересите и способности­те на всеки ученик
На второ място, на изкуството и на заниманията с него се гледа като на средство за разкриване на интелектуалните сили, за нравствено формиране и социализация. Художествената и умствената дейност се разглеждат като вид труд, а трудовата се насища с художествено съдържание и с елементи на творчество. На изкуството се разчита и при изграждане на нравствените и гражданските добродетели, и при цялостното оформяне на детската личност, дори при нейното превъзпитание. Следователно на изкуството се гледа като на много важно средство за цялостно развитие на личността. Това с свързано с възпитателната насоченост и необходимостта от подготовката на интелигентни, високо културни, свободни, разкрепостени, продуктивно мислещи и инициативни личности.
Основните методи за възпитание чрез изкуството, които се прилагат в опитните училища, са разказът - специален. дидактико-художествен разказ, който отговаря на определени изисквания, беседата, екскурзиите, наблюденията, свободните съчинения, рисунките, музицирането, театрализираните дейности, писането на стихове, разказите, драмите, сценариите и др.

Целият материал: